Не е вампир, не пие кръв - носи щастие

Четящите българи не са забравили разказа на Йордан Йовков "Мечтател" от сборника му "Последна радост" (1926). Не са забравили и главния герой Боян Боянов - началникът на пощенската станция, старият ерген, не са забравили и палавата госпожица Вяра.


- Ето го! - извика Вяра. - Прилеп! Прилеп било.
- Хванах го! - извика Боянов и слезе от масата.
- Кръв! - извика Вяра. - Че той много ви ухапал...
- Прилепът не е лошо животно - каза господин Лозев. - Той носи щастие.
И господин Лозев разказа това жестоко донейде суеверие, че ако се заколи прилеп, но не с нож, а със златна пара, и главата му се зашие във възглавницата на някого, донася сигурно щастие.
- Слушате ли, господин Боянов? - извика Вяра. - Да направите и вие това. Ще бъдете щастлив.
А когато на другия ден Боянов изпращал гостите, Вяра повторно му заръчала:
- Пазете прилепа! Той ще ви донесе щастие...
...Боянов също се усмихваше... обхванат от една безкрайна симпатия и благодарност към това уродливо зверче.
"Приятелю! - шепнеше му той - ти си причината на всичко. Ти донесе това щастие. Но чакай, много нещо има още да стане!"


Сто години след онова, което Йовков е видял и чул, какво ние знаем и не знаем за прилепа?
Той е единственото млекопитаещо, което хвърчи; топлокръвно, с окосмено тяло и външни уши. Родителите му били насекомоядни бозайници, които, докато се катерели по дърветата, развили кожени ципи между крайниците, помагащи им да планират от един клон на друг, от едно дърво на друго. Днес на земята живеят над 1000 вида, а броят им е няколко десетки милиарда. Обитават тропическите райони, но се срещат и в поясите с умерен климат. Населяват пещери, хралупи, тавани и стари къщи, черковни камбанарии, както и дупки в земята. В България обезлюдяват села, пустеят десетки хиляди къщи и обори - идеални обиталища за прилепите!
Представата ни за тях е как висят на задните си крака надолу с главата; как през студените зимни месеци спят зимен сън, струпани плътно един до друг на огромни гроздове. Макар и нощни животни, те не виждат нищо в тъмнината. Как ли слепият прилеп се ориентира безпогрешно в околната среда, как отбягва каквито и да са препятствия, дори в непроходима джунгла? Как намира храната си?
Природата го е дарила със сложна система за акустична ориентация - своеобразна биологична ехолокация. Ултразвуковите вълни, които излъчва при писъка (неуловими за човешкото ухо), се разпространяват ветрилообразно; ухото му възприема отразеното ехо, мигновено "обработва" отразения сигнал - от стени, скали, дървета или плячка (комар, пеперуда) - така прилепът определя посоката, разстоянието и височината, както и характера на отражателя. Обсегът на ориентацията вероятно е от няколко сантиметра до няколко метра, в зависимост от вида на прилепа, скоростта на полета му и големината на препятствието.
Тази удивителна способност на прилепа не ви ли прилича на съвременната противоракетна отбрана, на радарните станции, които изпращат невидими вълни към летящи неприятелски самолети или ракети; ПРО-то определя траекторията и скоростта им, дава команда как да бъдат унищожени във въздуха, преди да са достигнали обекта, който трябва да поразят.
Освен насекомоядни - "летящи мишки", има и плодоядни - "летящи лисици". У нас обитават само първите. Имат от 16 см разпереност на крилата (филипински прилеп), до 1,5 м (великанът, т.нар. фалшив вампир).
Прилепите са активни през пролетта и лятото - до късна есен. Зимата прекарват в летаргичен сън, като понижават своята телесна температура до външната, за да икономисват енергия, и намаляват ритъма на дишането си до едно поемане на въздух на десет минути.
Според учените един прилеп изяжда на ден храна, която се равнява на около четвърт от неговото телесно тегло. Швейцарският  природоизследовател и еколог Ханс Трабер твърди, че от април до октомври само една от тези животинки "унищожава" все пак внушителното количество от 1,8 кг или 18 000 насекоми! Според друго изследване на учени от Тексас само един вид прилепи унищожава годишно около 20 000 тона вредни насекоми. Ловуват в полет, и то със завидна скорост и виртуозни смени на посоката.
Ако се хранят с риба, за въдица им служи задната лапа. Мексиканският "риболовец", щом забележи рибата, потопява лапката във водата и с острия си нокът пронизва жертвата като с харпун и я изяжда в полет. Други прилепи се хранят с плодове на овошки, цветове, ферментиращ плодов сок... "Пияниците" лесно се разпознават по нестабилния, люлеещ се полет...
Мъжкият и женският прилеп се събират и чифтосват през есента. Оплождането на яйцеклетката у самката става едва през пролетта, тогава самецът и самката се "развеждат" - мъжките прилепи си търсят отделна квартира, а бременните се събират в общежития, раждат и остават заедно, докато рожбите им пораснат... Обикновено раждат по едно малко в началото на топлия сезон, като женската го кърми. Майката разпознава чедото си по звуците и миризмата му между стотиците малки, които висят в големия грозд на тъмно.
А сега да се върнем към случката от разказа на Йордан Йовков "Мечтател". Тя е реална - прилепът не напада, а само се защитава, когато е нападнат, хапе, когато е хванат с ръка.
 Прилепите - фалшиви вампири, ловят гущери, дървесни жаби, гризачи. Летят абсолютно безшумно, с прокрадване се настаняват до жертвата, след което започват да се катерят към шията или ухото й. Що се отнася до легендата, че прилепите пият човешка кръв, отдавна американски учени са я разсеяли. 
Безброй легенди и митове се разказват за прилепа - в едни той минава за злокобно същество, в други е закрилник. Да не говорим за днешните магове, които правят магии за какво ли не от крило на прилеп... Още по-малко за вярване е твърдението на ясновидците, че в България живеели 100 хора-вампири, които...
През 1852 г. П. Р. Славейков превел и издал 140 басни от първия гръцки баснописец Езоп (VI-V в. пр.н.е.). Една десета от тях - 15 басни, са за прилепи. Затова за финал на нашия разказ ще цитирам баснята "Прилеп и котка".
"Прилеп паднал на земята и го уловила една котка, и като щяла да го очисти, той й ся молил да го пусти. Котката отговорила, че не може да го пусти, чтото е враждебница на хвърковатите. На това прилепът казал: "Аз не съм хвърковато, но четвъроножно, от мишките." И така го пуснала. Друг път пак паднал и като го уловила друга котка, молил й ся да го не изяда и тя като рекла, че е враждебник на сичките мишки, той отговорил, че не е мишка, но прилеп. Така го пак пуснали."
Поуката според Дядо Славейков е: "Които ся съобразяват на времето, от много бели избягват".