Не е нормално да се поставят административни пречки пред болниците

Д-р Неделчо Тотев е възпитаник на медицинските факултети на ВМИ в Пловдив и по-късно в Стара Загора. След завършване на медицинското си образование се връща в родния Чирпан, където работи до момента. Специалист е по акушерство и гинекология. От 1995 г. до момента ръководи болницата, през която всяка година преминават над 4500 души. Председател е на Сдружението на общинските болници.

"Принуждават ни да станем съдници на съдбите на хората"


- Доктор Тотев, коя част от методиката е заплаха за лекаря и за пациента и предизвика този символичен протест, който беше на 7 април?
- Методиката е подобна на методики от предишни години. Но тази утвърждава твърди лимити и не допуска превишаването им. Това силно ще затрудни работата на болниците, защото болниците няма да могат да вършат същия обем дейност като предни години.
- Това какво значи - по-малко пациенти?
- По-малко пациенти, по-малка сума на болниците. В началото бе казано, че парите ще са с 5% по-малко от платеното през м.г.
- Вие обяснихте преди време, че има болници дори с 20% по-малко.
- Да, има. С 5% по-малки са бюджетите, отпускани на районните здравноосигурителни каси, които ги разпределят на лечебните заведения в дадена област. Но в някои области има нови болници и нови дейности в стари болници и предполагам, че това намалява още повече парите.
- Имате предвид разрешенията за нови болници и нови дейности, които бяха дадени от МЗ в периода след приемането на бюджета на касата до края на годината?
- Вероятно съответните РЗИ разпределят отпуснатата сума вече на повече лечебни заведения. При вътрешното преразпределение недостигът вече не е 5%, а стига до 10, 15, 20 може би има някъде. Защото се обаждат колеги, че имат над 20% снижение на бюджетите.
- Защо предимно частни и общински болници протестираха на 7 април? Те ли са най-застрашените от тези твърди лимити?
- Ако има някакъв справедлив начин на разпределение на тези лимити, би следвало всички да са еднакво засегнати. И на всички е ясно, че голямата част от държавните болници са в доста критично състояние по отношение на бюджета, защото те извършват огромен брой дейности, работят безотказно цялата спешност и в същото време получават колкото получават всички останали. Така че при тях се формират доста големи дефицити. Даже по-големи от частните и общинските. Така че принципно те имат същите затруднения. Но не мога да тълкувам причината, поради която по-малко държавни болници излязоха на символичен протест - дали има някакъв натиск, дали има някакви други съображения. Но разбрах, че е имало медици от държавната болница в Стара Загора, които са сложили лентички и са протестирали символично.
Освен това държавните болници получават субсидии от държавата, от МЗ - техния принципал, но те остават най-често скрити и не знаем за тях. Така че може би и на това се разчита. Не мога да съм категоричен за причината. От общинските болници 50 или 51, които са в отдалечени райони, получават субсидия. Тя беше спряна от Симеон Дянков и я възстанови д-р Таня Андреева, когато беше министър.  
- Какво значат тези твърди лимити и как те ще се отразят на болниците и на пациентите?
- Това означава, че всяка болница тръгва в началото на годината с определен бюджет. Досега касата коректно плати надлимитната дейност за декември и януари, чакаме да бъде платена за февруари. Искам само да уточня, че първият месец на годината за болниците е декември. През тези 3 месеца не знаехме какви са бюджетите ни, научихме ги през март, когато ни връчиха приложенията. Обаче голямата изненада дойде, когато се оказа, че тази надлимитна дейност ще се приспада за сметка на бюджета, който ни е определен. Зимните месеци винаги са тежки, с висока заболеваемост, и ние консумирахме много средства. Парите за надлимитната си дейност ние може да вземем от своя бюджет от следващото тримесечие, като от четвъртото тримесечие не може да се вземе нищо. А до края на годината остават още 8 месеца, като последните пак са зимни и болните ще са повече. 
- Можете ли да предвидите какъв ще бъде недостигът в края на годината?
- Това е трудно да се прогнозира... Хубаво, ще изтегля тези пари, но това, което ще остане в четвъртото тримесечие, не е ясно докъде ще стигне. Нашите региони са със застаряващо население. Например болницата в Чирпан обслужва общините Братя Даскалови и Чирпан, общо около 36 хил. души население, 42 села. Има много стари хора. Мнозина умират, но лошото е, че част от тях си отиват заради неоказана своевременна медицинска помощ - стари са, самотни са, бедни са, няма кой да ги придружи до града да идат на лекар и просто хората си гаснат на село. Семейните лекари в крайграничните райони обслужват по няколко села, които са разпръснати, и понякога физически не могат да стигнат навсякъде, където в даден момент имат нужда от тях. 
- В крайна сметка общинските болници  са между чука и наковалнята.
- Абсолютно.
- Вие сте длъжни да лекувате и затова сте станали лекари. Идва пациент, но болницата е изчерпала лимита, касата няма да ви плати за лечението на болния. Какво прави той?
- Принуждават ни да станем съдници на съдбите на хората.
- Какво му казвате? "Извинявай, изчерпан е лимитът ни!", така ли?
- Трябва или да потърси друго лечебно заведение, което може би ще има лимит, или ще го включа в листата на чакащите.
- Тоест, пациентът тръгва от болница в болница и пита дали може да го приемат. Ами ако в това време се влоши състоянието му и дори загине, кой ще е виновен за ненавременната помощ?
- Ако в качеството си на управител разреша да бъде приет пациент, след като болницата е с изчерпан лимит, означава, че съм прежалил тези пари на болницата, означава да трупам дългове. Ако не го приема и междувременно загине, виновният за смъртта му ще съм аз. Ако го включа в листа на чакащите, не знам при този човек каква ще е динамиката на развитие на заболяването. Лекарите на приемен кабинет имат два варианта - или да приемат пациента в болницата, за да не се влоши, и така да нарушат заповедта на управителя, или да го върнат.  
Изобщо, методиката е опит на управляващите да се справят с малкия бюджет. Сега тръгват слухове и спекулации коя болница колко бюджет има и т.н. За да се избегнат тези неща, смятам, че трябва да бъдат публични. Така беше до 2009 г.
И нещо друго. Пациентите ни са предимно възрастни с по няколко хронични заболявания. И по тазгодишната методика, и по миналогодишната, която атакувахме в съда, на нас ни плащат за едното заболяване, макар да сме длъжни да лекуваме всички. Все едно, че влизам в ресторант, плащам супата, а консумирам и основно ястие, и салата, и десерт. При това положение няма как да са рентабилни болниците... В очите на всички общинските болници едва ли не източват касата. Не искам да кажа, че общинските болници са незаменими, но са необходими на тази здравеопазна структура. Те са възникнали по пътя на историческата необходимост. Ако се създаде друга инфраструктура, други връзки и прочие или в случай, че потокът пациенти започне да предпочита болница в друг град, вероятно от само себе си тези болници ще станат излишни. Но сега те са необходими. И не е нормално да бъдат закривани по административен път или изкуствено да бъдат измисляни и поставяни пред нас някакви препятствия, а като ги преодолеем - нови и нови. Ще дам пример със специалисти по вътрешни болести, които лекуват не отделно заболяване, а човека като цяло. Но се оказва, че за да лекуваме в една болница пневмония, трябва да имаме специалист пулмолог, макар че пневмонията може успешно да бъде лекувана и от интерниста. В България си ушихме едни одежди по западноевропейски модел, но те не ни стават. От такива изкуствени препятствия тесните специалисти избягаха от общинските болници и много региони в страната нямат лекари с дадени специалности. Има цели региони, където живеят възрастни хора, а няма ревматолози, няма ендокринолози.
Общото събрание на сдружението реши Управителният съвет да даде в съда методиката, ако с преговори не успеем да я спрем. Да се надяваме, че няма да се стигне дотам, защото това би довело до допълнителни усложнения.