Не е изключено да има предсрочни избори

Антоний Тодоров (роден през 1957 г.) е възпитаник на френската езикова гимназия в София, доктор на политическите науки, професор по политология в НБУ, гост-професор в Свободен брюкселски университет (Брюксел), Бургундски университет (Дижон, Франция). Член на Асоциативния съвет на Университетската агенция на Франкофонията, член на УС на Международния център за социални науки (CISH) на ЮНЕСКО, член на Научния съвет на Националната мрежа на Домовете за науките за човека, Франция и др.


Изборите се изпразниха от борбата на идеи и проекти. Вече няма идеи, има калкулация. Една такава евтина политика, която в очите на все повече граждани изглежда като пазарене на търговци.

- Проф. Тодоров, последните две седмици бяха динамични. Имаше обвинения, оправдания и прошки. Крие ли се някакво пренареждане сред участниците в политическия спектакъл?
- Все още не непременно, но може да се случи, защото още с формирането на това правителствено мнозинство имаше две оси на трудности. Беше ясно, че се очаква мнозинство на ГЕРБ и Реформаторския блок (РБ), само че то не стигаше и беше нужен още някой. Този някой трябваше да бъде практически всеки от другите, макар че всъщност, не. ДПС не можеше. Те в началото бяха абсолютно изолирани. БСП се беше формирала като опозиция и никой не правеше опити и контакти за нещо като голяма коалиция. Атака беше изолирана, оставаха Патриотичният фронт (ПФ) и АБВ. И двете оси създаваха напрежение в коалицията. Реформаторите не искаха АБВ. ГЕРБ можеше да направи коалиция с всички. В крайна сметка, за мое голямо учудване, реформаторите преглътнаха и АБВ, и ПФ. Споразумението обаче беше сключено по по-особен начин. С АБВ то беше пряко между ГЕРБ и АБВ. Не беше тройна коалиция. Патриотичният фронт не се присъедини официално, защото от ЕНП размахаха пръст, с основание, и затова той се присъедини някак тихомълком, под масата. Сформира се мнозинство, започна да работи парламентът. Напреженията вътре в тази коалиция останаха. Видяхме сега около пенсионната и съдебната реформа, че партньорите в коалицията започнаха да си ги подмятат, сякаш пенсионната реформа е личната реформа на АБВ и Калфин, а здравната или съдебната е личната реформа на Петър Москов, Христо Иванов и РБ. А това са реформи, които са очаквани и засягат цялото общество. Това заяждане беше дребнаво и показа напреженията в коалицията. Това е предисторията. Тези напрежения продължават да са валидни.
Новото, което тези напрежения показват, е, че вече не може да има никаква дисциплина в правителственото мнозинство и че оттук насетне, ако въобще съществува правителствено мнозинство в този парламент, то ще бъде плаващо. Ще бъде ad hoc по всеки един въпрос поотделно. Последните гласувания показаха нещо такова. Аз не очаквах такава развръзка около референдума, предложен от президента, нито пък очаквах договореност за избора на Мая Манолова за омбудсман. Очаквах да има много по-голямо противопоставяне, но се оказа, че нещата може да вървят по този начин.
- Значи ли това, че можем да очакваме нова конфигурация, при която ГЕРБ и ДПС да бъдат оста на новото мнозинство?
- Според мен това ще зависи от начина, по който РБ би "преглътнал" подобно нещо. Не мога да си представя нова коалиция, в която да влязат ГЕРБ, ДПС и АБВ, но това означава без реформаторите и без патриотите. ДПС в никакъв случай не би участвала в коалиция заедно с ПФ, а не изглежда реформаторите да участват в коалиция с ДПС. Противно на изказани от мен предположения, не е изключено едни предсрочни избори да зачукат на вратата, особено след местните. Противно на казваното, че това е правителството на стабилността, нещата не изглеждат толкова розово и стабилността е може би далече от случването.
- Има ли потенциал за промяна в конфигурацията при едни предсрочни избори?
- Няма сериозна промяна в общите нагласи. Настроенията са по-скоро да се търпи съществуващата нестабилна стабилност, отколкото нещо, което ще бъде само прелюдия към нова нестабилна стабилност. Явно е, че не се очертава една партия, която да има мнозинство. Едва ли ще се съгласят да възприемат гръцкия вариант, при който победителите или първите винаги получават 50% отгоре, за да имат възможността да формират правителство. Това в България няма да се случи, следователно и след предсрочни избори пак ще има преговори за коалиция. Единственият резултат, който би отговорил на днешните промени, би бил, ако ГЕРБ и ДПС успеят да имат мнозинство само те, това обаче не е никак сигурно, че ще бъде прието от ГЕРБ.
- Радан Кънев миналата седмица заговори за предсрочни избори чрез профила си в социалната мрежа. Бойко Борисов също не изключи подобна възможност, вероятно защото в "тълпата" от политически субекти около него не се чувства комфортно. В същността си той е самостоятелен играч.
- Чисто персонално Борисов демонстрира още в първия си мандат, че не е политикът, чиято основна мисия е да преговаря. Той не обича да преговаря, но в този мандат беше поставен в такава ситуация и някак си нямаше как. Трябваше да направи отстъпки, компромиси и дори да демонстрира това в публичния си образ. Някои нарекоха това "новия Борисов". Това обаче не му е натурата и той предпочита да не е така. От друга страна, много държи да има публична видимост на подкрепата за себе си и всеки скандал, който има потенциала да урони престижа му на самонаправил се лидер на обществото, не само на партията, той се опитва бързо да потуши. Най-скорошният пример е с премахнатата бариера на пътя към плаж на морето след негов разговор с местния кмет.
- Да, но така ли се управлява държава?
- Не, аз искам да кажа, че това е стил. Възникне ли някъде напрежение, недоволство, той се опитва да го потуши, дори с цената на отстъпки, които не са толкова очевидни и редни.
- Това е едната линия на поведение. Другата е пълно отсъствие на присъствие, щом стане напечено, като в Гърмен, като при протестите на бизнеса за цената на тока - той се покрива.
- Да. Тази му особеност понякога прави възможно да се случат неща, които иначе не биха се случили.
- Като казвате, че от тук нататък ще има подвижно мнозинство, това не е ли равнозначно на следното - принципите падат, движещи стават интересите?
- Ако погледнем практиката на много страни от Западна Европа, много често в някакви ситуации - тъкмо, за да се избегне навлизането на някоя крайна или екстремистка партия в управлението, дори маргинална, политиците прибягват до така наречените големи коалиции. Една голяма коалиция е компромис. Виждаме в Германия. Тя е един компромис, описан в 180 страници. У нас има нещо, което е погрешно представено, а именно - че всяка коалиция е непременно безпринципна. Има безпринципни коалиции - между партии и партийни субекти, които са без принципи, които гледат да се залепят или да направят мнозинство, като поналепят малко. Не се получава нещо много добро, когато няма ясно разписана обща платформа. Правителствената декларация не е достатъчна. Тя е много кратък документ. Тя се представя като платформа, но е подписана само от министрите, не от партиите, не от всички, които подкрепят мнозинството. Това като коалиция в България е далеч от общи принципи и в този парламент, изключващ всяка възможност за голяма коалиция, е единствено възможното. Нямаше как да се получи друго мнозинство. Като казвам единствено възможното, имам предвид към онзи момент, 2014 г., когато след една бурна година на протести и конфронтация се стигна до предсрочните избори. Вижте какво стана: 2013 г. - правителството Борисов-1 подава оставка след протести и конфронтация. То самото нямаше абсолютно мнозинство, беше подкрепяно пак от плаващо мнозинство. Голямото обществено очакване беше след изборите теренът някак да се разчисти от разни практики. Ние ги забравихме. Полицейщина, подслушване, натиск върху съда. Добре. Идва с много труд едно ново правителство на Орешарски, което също нямаше мнозинство, но ние го забравяме, както забравяме, че сметките на повечето наблюдатели бяха тогава за разделение на парламента 120 на 120 (ГЕРБ и Атака срещу БСП и ДПС).
После обществото беше шокирано да види, че една от първите стъпки на това мнозинство е безобразието с назначението на Делян Пеевски. Толкова много разочарование се натрупа в обществото, че то избухна в началото. Вярно, после яхнаха протестите, те се изкривиха, но какво очакваха да се случи тези, които измислиха това безобразие? Какво излезе от цялата ситуация. Нови избори след една година и отново Борисов, който се връща почти на бял кон, сякаш нищо не е било. Аз съм удивен на ентусиазма на българските избиратели да продължат да гласуват. Удивен съм. В това отношение би трябвало рефлексът да е - край, не гласуваме, да останат да гласуват само кандидатите! Ама няма да стане. И затова си мисля, че ние влязохме в период на разкалване, размътване, на една абсолютно неясна ситуация, в която границите между проектите-партии са абсолютно размити. Човек не знае какво избира. Гледа някакви исторически симпатии или нещо такова, което не е много рационално. Не съм голям оптимист, дори да се стигне до предсрочни избори в скоро време - дали те ще произведат нещо ново? Страхувам се да не изпаднем в онази ситуация, която я имаше в Италия в началото на 1990-те години - едно силно разклащане, само че там успяха да направят операция "чисти ръце", разчистиха малко терена, но цялата партийна система рухна. От старите партии не остана нито една. Вероятно ако продължим така, може да попаднем в същата ситуация. Абсолютно разтърсване, при което нито един от старите етикети да не може повече да пробие, просто защото е запомнен с лошо.
- Изборите не се ли превърнаха в проста калкулация, толкова проценти, толкова места?
- Изборите се изпразниха от борбата на идеи и проекти. Вече няма идеи, има калкулация. Гледат картата на страната, къде са по-силни, къде са по-слаби, къде какво да направят, къде нещо да се договорят, къде да подкрепят някой друг. Една такава евтина политика, която в очите на все повече граждани изглежда като някакъв търговски бизнес, а не като политика. Имаме търговци, те излизат на пазара, пазарят се, гледат да подбият конкурента, правят дъмпинг и какви ли не други неща, възползват се от монопола. Това не може дълго да продължава. То поражда фрустрация в обществото и от време на време гражданите реагират рязко и крайно.
- Може ли да разглеждаме закриването на две печатни медии миналата седмица в контекста на евентуалното пренареждане на политическото пространство?
- Аз съм силно разочарован, особено що се отнася до сп. "Тема", което следях и ценя. Жалко е, когато медиите зависят от простата пазарна логика. Сякаш сме убедени, че абсолютно всичко трябва да бъде регулирано от принципите на пазара. Да, пазарът е вездесъщ, но той е ограничен. Не всичко може да се купува и да се продава. Не всичко е допустимо да бъде поставено на тази пазарна плоскост. Давам си сметка, че една медия, това са разходи, тя трябва да се финансира по някакъв начин, но истинският дебат е за това, как да се финансират независими медии. Той така и не е проведен. Казват, че конкуренцията сама по себе си решава. Да, ама не. Първо, позициите не са равни, няма равнопоставеност и непрекъснато говорим за трудностите да се финансират независими медии. Значи има проблем. Ако не искаме медиите да са стенвестници на техния собственик, значи трябва да се направи някакво усилие да се поддържат стандарти. Те струват пари. Вижте, финансират се публично партиите, за да не зависят от частни финанси. Може би и медиите могат чрез някакъв механизъм да имат достъп до публични ресурси.
- Ще ви обвинят в социализъм тук, на часа.
- Към това съм претръпнал.
- Тук голяма част от печатните медии станаха еднолична собственост. Формално, разбира се, те са изрядни, но неформално нещата стоят другояче.
- И на Запад медиите имат собственици. Въпросът е защо въпреки това те биха могли да имат своята самостоятелност, кое ги пази и кое ги съхранява. И там фалират, случва се, но кое ги пази? Вероятно има механизми, които тук липсват. Едно е сигурно, концентрацията, която е естественият процес на пазара, както и конкуренцията, тя е твърде много напреднала и твърде малко ограничения има срещу нея. Значи нещо у нас не работи.