Не амбулантни търговци, а живи хора

Горди общинари разчистват столичните улици от амбулантни търговци. Така поредните 20-30 свободно препитаващи се столичани остават без работа заради това да не загрозяват пейзажа в София. Общинарите ги прогонват от традиционните им места в столицата, където те съществуват от поне 10 години. Там те продават така наречените гащи и всякакви чорапи, блузи и дреболии за бита на цени, които са по джоба на също толкова богатите им клиенти.
Не на бельото и гащите по софийските улици! Такова беше предизборното обещание на кметицата Йорданка Фандъкова и явно кризисната за България 2010 година е най-подходящото време за неговото изпълнение. Така с помощта на градоначалничката улиците ще станат по европейски стилни, а безработните само от София ще са в повече с поне хиляда. Да не говорим за семействата, които се изхранват от тези традиционни за бедната ни държава сергии. Сергията има статут на най-евтиното работно място у нас. На сергия може да се купи всичко, а зад сергията може да се видят дори известни лица, символ на бедната ни култура. Да не говорим за децата им. И те са често зад сергиите.
Когато кметицата Фандъкова пое това обещание, годината беше на цъфтежа. Добре вървеше икономиката, безработицата, странно за нашата географска ширина и демократичните ни традиции, спадаше. Така беше.
А сега е друго. И за да се приключи с лицемерието, че така се води борбата със сивата икономика, трябва да се обясни на кметицата, че една сергия обикновено храни едно семейство. Закриваш сергия, обричаш на глад поне четирима, като не броим бабите и дядовците. Не е необходимо да си кмет, за да виждаш как пустеят магазини в центъра на столицата, как работещите там фалират поголовно, а оборотът е сведен до 20 лева на ден, ако въпросният ден е бил добър за търговия. И когато гониш принудително хора от работните им места, без да им осигуряваш други в кризата, това е направо престъпление. Защото "борсата" за безработни става единствената им алтернатива за препитание. Но какво разбира от тази сметка един кмет, когато на краката си носи обувки на цената на месечния оборот на едно "сергийно" семейство, чието единствено престъпление е, че живее в държава с ампутирана социална чувствителност.