"Недоизказаната" война

Привидно във войната между Русия и Украйна има нещо странно, необяснимо и сякаш недоизказано. Сякаш по-мощният не бърза да победи, избрал е да забавя триумфа.
Наскоро изданието „Военное обозрение“ съобщи, че край донбаския град Константиновка руски части са освободили най-голямата територия от началото на година - става дума обаче за площ от едва 26 квадратни километра. Последните месеци често се съобщаваше, че руските войски превземали по едно село на ден, понякога за 2-3 дни. Наистина, много села в Украйна не са като нашите, а са големи, понякога са като нашите малки градчета. Но „нормата“ по едно село на ден или 2-3 дни би трябвало да е обидно за сила, която е в пъти по-мощна от противника  като икономика, въоръжения, армия, числен състав. 
През 2025 г. руските сили са завзели около 4000 - 4700 кв. км, което представлява под 1% от територията на Украйна. Към началото на 2026 г. Русия държи приблизително 19%-20% от международно признатата територия на Украйна, което се равнява на около 115 000 - 116 000 квадратни километра, включително Крим. (Това е повече от България, впрочем). От началото на годината нейните сили продължават да настъпват с бавно темпо в Източна Украйна, постигайки  малки териториални придобивки.
И всичко това на фона на значителното руско превъзходство на бойното поле, което би трябвало вече да е завзело онези 15-на процента от Донецка област, които още се държат от украинската армия.

Зеленски търпи поражение

В средата на февруари американското сп. „Милитари уотч мегазин“ констатира, че руските въоръжени сили напълно превъзхождат украинската армия по авиация и артилерия. Отделно, че руската армия непрекъснато разширява своите ударни възможности.
„Украйна претърпя военно поражение“, твърди в интервю за швейцарското списание „Ди Велтвохе“ о.з. американският полковник Дъглас Макгрегър, съветник на бивши военен министър на САЩ, военен стратег и командващ военна част във войната срещу Ирак... „Само хора, които слушат изключително държавни новини в страни като Германия, Франция или Англия, мислят друго“. Според експерта, всеки, който проучи въпроса в дълбочина, разбира, че „загубите от украинска страна са ужасяващи“, защото, по-специално, „украинците вече нямат ефективна противовъздушна и противоракетна отбрана“. „Те наистина не могат да намерят достатъчно хора, за да осигурят отбрана“ на фронтовата линия, обясни Макгрегър по-рано този месец.
Пак по-рано този месец украинският военен анализатор Дмитрий Снегирьов, който е и бивш функционер на забранената в Русия неонацистка партия „Свобода“, се оплака пред местни медии от руската тактика на комбинирани удари с КАБ (коригиращи авиационни бомби) и тежки огнехвъргачки срещу украинските позиции, които не оставят никакъв шанс за окопалите се в укрепленията им. Бомбите се изстрелват от самолети, които са извън обсега на украинската ПВО.
Нивото на комплектованост на повечето украински бригади е спаднало до 30-40%, призна пред „Дойче веле“ Богдан Кротевич, бившият началник-щаб на подразделението „Азов“. Имаме около 200 бригади и части на фронтовата линия с нива на окомплектованост от 30-40%, дори не 50-60%. Бих се изненадал, ако говорим за някаква бригада, която държи участък от фронта и би имала над 50% от личния си състав, техниката и оръжията си - това би било чудо, наистина... доста хора, включително военни, вече говорят за самоволно отлъчване от частта (СОЧ – Ю.М.) Това не е нещо случайно; това е системата за командване и управление на украинските въоръжени сили“, тревожи се Кротевич.
Според украинската депутатка Анна Скороход, която не изпитва симпатии към Русия, но е непримирима критичка на Зеленски, само 10 на сто от насилствено мобилизираните украинци са годни да изпълняват някакви бойни задачи.
И на фона на всичко това Русия си позволява да завзема по 1-2 села на ден (или на 2-3 дни), позволява си да напредва „ходешком“, сякаш се успокоява, че няма защо да си дава зор, и без това ще стигне там, накъдето е тръгнала.
Какво ли е „недоизреченото“ в тази война и в малките териториални придобивки след 4 години специална военна операция?

Видимите причини

Някои руски и чужди анализатори смятат, че Путин води щадяща война. Той не води военните действия с масирани настъпления и „човешки вълни“, защото това ще доведе до много жертви и евентуално до антивоенни протести в страната. Политиката му несъмнено пази обществото от военната психоза и то си живее, сякаш няма война. 
Според някои руски военни кореспонденти Путин гледа да щади и украинските войници, защото ги има за един народ с руснаците. Това впрочем личи и от негови изказвания. Ножът може и да е опрял до кокала, но поне острието му да не дълбае в него. И по възможност да се щади животът на украинския войник.
"Недоизказаността" с малките териториални придобивки може да се обясни не само с избягването на жертви. Неотразимите удари с ракети и дронове очевидно целят да пречупят не само обществото, но и самата армия и утре войниците не само да дезертират от частта си, но и да обърнат оръжия било срещу командирите си, било срещу самото командване. Едва ли войската иска да умира в укрепленията от комбинираните удари с КАБ-ве и от термобарични боеприпаси. Неслучайно жители на украинските градове вече нападат т.нар. мобилизатори, които ловуват за мъже за армията. Дори русофобите в Украйна вече настояват Зеленски да сключи мир, дори той да е позорен, за да се съхрани това, което ще остане от Украйна, а това биха били грубо около две-трети от нея. Раздор е настъпил и в обкръжението на Зеленски. За мирно споразумение се обявява новият шеф на президентската администрация и доскорошният шеф на военното разузнаване Кирил Буданов, срещу този вариант обаче е всесилният „син кардинал“ Андрий Ермак, който бе отстранен като шеф на президентската канцелария заради корупция, но явно продължава да влияе върху Зеленски.
Отказът на Кремъл от масирани настъпления може да се обясни и с тактиката за изтощение на Украйна. 

Скритите фактори

Анализ на руското издание "Военное обозрение" за равносметката от 4-годишната война осветлява друг аспект на "недоизречената война". "Ако разгледаме ситуацията единствено от военна гледна точка,  можем да заключим, че врагът не е сломен военно. Поне една трета от населението на Украйна е заминало за чужбина и по-голямата част очевидно няма намерение да се връща. Врагът отстъпва, губи километър след километър, село след село, град след град. Но всичко това все още не е достигнало критичната маса, която би довела или до пълно разпадане на фронта, или до политическа експлозия сред „елита“. Всичко това допълнително показва, че врагът се е адаптирал. С други думи, врагът очевидно все още не е изправен пред избор: капитулация сега или военно поражение (буквално) утре". 
Военната помощ на Запада определено помага на Киев да отлага крайния избор. Тоест, въпреки военните загуби, Украйна на Зеленски все още има някакви сили за съпротива, на моменти и яростна, макар и явно на изчерпване. 
Има обаче и един "незадействан" фактор. "Конфликтът в Украйна е малко вероятно да приключи тази година, но някаква форма на конфронтация със Запада все пак ще последва. Защото виждаме какво прави Европа, която целенасочено, систематично и планомерно се движи към голям конфликт с Русия", написа наскоро руският военен кореспондент Александър Коц, който е на фронта от февруари 2022 г. "Войната вече е нашето нормално състояние... Честно казано, не мога да си представя, че някога ще имаме живот както преди, без война, без военни заплахи, без опити да ни унищожат, нашата държавност".
Не един и двама евролидери предупреждават, че ще има война с Русия до 4-5 години, макар Путин неведнъж да е опровергавал, че страната му няма защо да воюва срещу Европа. Но познавайки двуличната и коварна природа на европолитиката, в Кремъл очевидно калкулират предизвикан от нея военен конфликт. Така в Украйна руската политика явно е решила да не гърми всичките си патрони, а и да пести сили за такъв конфликт. Неслучайно в Украйна към декември 2025 г. са ангажирани около 700 000 военни, докато общият брой на руската армия е 2 389 130 единици.
И това пестене от Москва заради бъдеща война не е ли още една "недоизреченост" на специалната военна операция в Украйна.