"Въвеждането на еврото не е довело до повишаване на цените на храните по отношение на големите търговски вериги. Това е благодарение на усилията на КЗК. В тези цени, които не са мръднали през летните месеци, обаче има между 40 и 100% надценка спрямо борсовата цена. Аз не казвам, че цените са нормални. Казвам, че през юни, юли и август не са мръднали. Това не е свързано с еврото, а е въпрос на структурен проблем“, коментира пред БНТ председателят на КЗК Росен Карадимов.
КЗК започна мащабни секторни анализи, за да изследва цялата верига на доставки от производителя, през доставчиците, до търговската верига на сектор „Храни“.
Председателят на КЗК увери, че всичко се провежда в синхрон с бизнеса, но призна, че цените у нас на стоки, като сиренето например, са много по-високи от редица страни в Европа. Това по думите му обаче не е свързано с еврото, а е проблем на приватизация, разбито селско стопанство и медостатъчно борси.
"Същото това сирене, което не е мръднало от юни-юли-август, е 26% по-скъпо в България, отколкото е средноевропейската цена", уточни Росен Карадимов.
Председателят на КЗК даде пример, че в Германия производителят може да определи крайната цена в магазина, иначе няма да достави продукта, но той представлява мощна кооперация от производители.
По думите му германските фермери са равностойни на големите търговски вериги.
"Комисията за защита на конкуренцията няма никакви преки отношения по Закона за въвеждане на еврото. Там пряката функционалност е на Комисия за защита на потребителите (КЗП) и Националната агенция по приходите (НАП). Ние изобщо не фигурираме в Закона за еврото. КЗК подписа споразумение с НАП и КЗП, за да се види възможната координация между регулаторите, защото всеки регулатор има специфични правомощия. Това споразумение даде възможност да се акумулират правомощията на различните регулатори и то работи. КЗК не беше санкционно-репресивният орган, а водеше диалог с бизнеса", каза Карадимов.