Найденов руши авторитета на млечната ни индустрия

Диляна Славова е председател на Националната асоциация на млекопреработвателите (НАМ). Член е на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК). Славова е докладчик по Общата селскостопанска политика (ОСП), по промоционалните програми на генерална дирекция "Земеделие" на ЕК. Член е на контактната група "ЕС-Русия".


"Да спрат да налагат административно- корпоративни интереси"


"Новата наредба не решава нито един проблем на млечния бранш"


- Госпожо Славова, как оценявате изразената преди дни от земеделския министър идея за поставянето на етикети "Вредно" върху опаковките на млечните продукти, произведени с растителни мазнини?
- Подобна идея не отговаря на съществуващото законодателство на България и на ЕС. Първо, защото според Закона за храните на пазара не могат да се пускат вредни храни, а според наказателния кодекс предлагането на опасни за здравето храни е престъпление. Съществуват и съответните санкции за подобни деяния. Второ, подобна неотговаряща на истината маркировка, ще дискредитира българските хранителни продукти като цяло на европейския пазар, а също и на пазара на трети страни. Това ще срине вътрешнообщностната търговия и износа на български млечни продукти и ще убие толкова успешните проекти на НАМ за промотиране на нашите сирена и кашкавали в ЕС и в трети страни. Ето защо съществуват две възможности по посочения казус. Първата е, че ако министърът на земеделието и храните е убеден, че продуктите с вложена растителна мазнина са вредни (към настоящия момент няма подобни научни доказателства и Световната здравна организация, и Европейската агенция по безопасност на храните са категорични, че растителните палмови мазнини имат степен на полезност колкото и животинските мазнини) и има научни и експериментални доказателства за това, то той може да предложи да се забрани влагането на тези мазнини в хранителните продукти. Трябва да се знае, че същите растителни мазнини се влагат и в сладкарските изделия като сладоледи, бонбони, вафли и в други хранителни продукти. Нещо повече - не трябва да се допускат до територията на страната ни и подобни продукти с вложени палмови мазнини, произведени от други държави членки на ЕС и от трети страни. Защото иначе нашите преработватели ще бъдат поставени в нелоялна конкуренция спрямо колегите си от чужбина. Абсурдно е да се забрани местното производство на даден продукт с аргумента, че е вреден за здравето и същевременно да се допуска внос на същия този продукт. Втората възможност е, ако министърът не може да представи подобни научнообосновани доказателства, да спре подобни изяви, с които подронва авторитета на млечната ни индустрия. Защото с подобни идеи се стимулират вносителите на чужди хранителни продукти, а не родните млекопреработватели.
- Възможно ли е да бъдат произведени и пуснати на пазара продукти на български производители, които не са безопасни?
- Не и ако има ефективен контрол от страна на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Агенцията разполага с над 600 инспектори, които имат сериозни правомощия за проверка и въздействие по закона за храните и наредбите за неговото приложение. По принцип отговорността за произведената продукция се носи от оператора, т.е млекопреработвателя, а като познавам активната дейност на агенцията, изключвам подобна опция. 
- Не е ли по-важен въпросът за етикетирането и това да се знае какъв продукт купува протребителят, защото, ясно е, че качествените продукти са и по-скъпи?
- Това наистина е много важен въпрос. И нашата асоциация е за това да има строг контрол от страна на БАБХ по отношение на правилното етикетиране, т.е това, което е вложено в хранителния продукт, да бъде отразено и на етикета. Но категорично сме против държавата да се намесва в технологичния процес в предприятията и да казва на колко месеца какви продукти да се произвеждат. Нека всеки преработвател да произвежда свободно продуктите, които желае, спазвайки стриктно европейските регламенти и националното ни законодателство и правилно да етикетира. А потребителят да е информиран и в зависимост от покупателните си възможности да избира какво да купува. Именно поради това ние обжалвахме в съда Наредбата за специфичните изисквания към млечни продукти, тъй като с нея се регламентират и чисто технологични производствени процеси.
- Как ще коментирате факта, че и сред скъпите продукти може да попадне такъв с ниско или съмнително качество?
- Занапред все по-голяма роля ще играят брандовете (марките) на хранителните продукти. Когато потребителят е убеден, че даден бранд сирене е качествено и на подходяща цена, то той ще купува точно това сирене. Вече има наложили се на нашия пазар подобни брандове на традиционни български сирена и кашкавали.
- Смятате ли, че объркването, а понякога и гневът на потребителите са неоснователни?
- Потребителят трябва да е информиран какво е съдържанието на продукта, който се предлага в магазинната мрежа. Оттам нататък кой точно продукт ще избере, зависи от покупателните способности и изисквания към продукта. Аз съм човек на баланса, затова винаги препоръчвам да се търси балансът между качество и цена.
- Още при подготвяне и обсъждане на наредбата имаше противоречия у хората от бранша по отношение заложеното в документа. На какво се дължи?
 - В настоящия проект на Наредбата и в проекта за изменение на Наредбата се нарушават чл.3, ал.2 във връзка с чл.4 от Закона за храните. Съгласно цитираните разпоредби Министерският съвет приема Наредби за изискванията към групи храни като по предложение на браншовите организации с наредбите се утвърждават минимални съдържания и съотношения на основните компоненти на утвърдения състав на тези храни. В конкретния случай браншовите организации и в частност НАМ за пореден път бяха заобиколени от МЗХ при подготвянето на проекта за изменение на наредбата. МЗХ за пореден път изготви нормативен акт, който пряко засяга млекопреработвателния сектор, без да се допита до легитимните представители на този бранш. Ние сме за по-голяма диалогичност между бизнеса и МЗХ.
- Какви са слабостите на наредбата?
- Хубаво е да има наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, и досега съществуваше подобна, но трябва да се отбележи, че така предложените текстове не решават нито един проблем пред млечния бранш в страната. Точно обратното - с наредбата се създават редица проблеми както във вътрешен, така и в международен аспект. От една страна, наредбата поставя в неравностойно положение българските млекопреработватели спрямо вносителите на имитиращите млечни продукти и ограничава износа на българските млечни продукти. От друга страна, наредбата се приема критично и от ЕК, и от основни страни членки като Германия, Франция и Испания.
- Каква е консумацията на българските млечни продукти като дял и увеличава ли се консумацията на вносни продукти? Ако - да, каква е причината?
- За съжаление консумацията на българските млечни продукти намалява и съществува тенденция за бавно, но постепенно намаляване на потреблението на български млечни продукти. Новата наредба ще засили този процес и в резултат ще се увеличи тенденцията потребителите да предпочитат евтините продукти с растителна мазнина от други държави.
- Каква част от млечните продукти се произвеждат с вносни суровини?
- Българското сурово краве мляко, отговарящо на европейските изисквания, не достига. Към момента броят на фермите, даващи отговарящо мляко, е около 3000. Дори да вземем цялото мляко, което се произвежда във всички наши ферми - отговарящи и неотговарящи на изискванията, то пак ще бъде недостатъчно да се изпълни квотата на България.
- Какъв е изходът?
- На първо място трябва да се остави секторът да работи спокойно в условията на свободна конкуренция и да спрат опитите да се налагат административно-корпоративни интереси. Необходимо е да се води енергична и адекватна политика за договаряне на новата Обща селскостопанска политика (ОСП) с оглед на максималната защита на интересите на българските производители и преработватели. Като докладчик по ОСП в Европейския икономически и социален комитет направих редица предложения в тази насока. Горда съм, че много от тях залегнаха и в договаряните в момента в Европейския парламент параметри на бъдещата ОСП като например 10% гъвкавост между двата стълба на ОСП (стълб 1 - директни плащания, стълб 2 - ПРСР), която ще доведе до прехвърляне на финансов ресурс за критични сектори като млякото, плодовете и зеленчуците и др.; по-голям финансов ресурс за планинските региони и по-специално за млечното животновъдство и т.н. Трябва спешно да се изготви краткосрочна и дългосрочна бизнес стратегия за млечния сектор по цялата млечна верига.
- Когато беше създадена вашата организация, се създаде впечатление, че млекопреработвателният сектор сякаш се разцепва. Това така ли е и с каква цел бе учредена организацията?
- НАМ бе създадена през 2006 г., когато се договаряха финално параметрите на присъединяване към ЕС в областта на млекопреработвателните предприятия, като реакция срещу опитите чрез административни похвати да се затворят голяма част от предприятията и да се смаже конкуренцията. За съжаление стремежите по административен начин да се осъществява намеса в дейността на млекопреработвателните предприятия продължава и днес. Въпреки това нашата асоциация винаги е защитавала позицията, че секторът трябва да е единен и обединен.