Найда Манчева: "Сърцето ми плаче!"

Ева Костова,
Петра Ташева

"Сърцето ми плаче!" - това са думите, които изрече развълнуваната и просълзена Найда Манчева преди години пред портала на бившата текстилна фабрика "Осми март", където петдесет години е тичала между десетките станове. Тежки думи, отронени от два пъти Герой на социалистическия труд, шестнадесет години народен представител, майка на три деца, баба на внуци и правнуци. Само преди два месеца ДУМА беше пред дома на Найда Манчева за разговор, за който тя се съгласи. Но пред входа на уговорения ден нейна близка ни съобщи, че през нощта са викали Бърза помощ, защото Найда Манчева не била никак добре. Явно смъртта вече е дебнела известната жена, чийто живот ще остане неподвластен на времето, независимо от днешния скептицизъм и отрицание.
Героинята на социалистическия труд Найда Манчева е родена на 10 ноември 1921 г. в с. Цръклевци, Софийско. Детството й преминава в оскъдицата на столичния квартал "Надежда" и тя рано прекъсва образованието си. Постъпва във фабрика "Фортуна" ("Осми март") през 1934 г. като обща работничка. След 9 септември 1944 г. става тъкачка на механични станове и обслужва 6 стана при норма 4. Не след дълго Найда преминава на 20 автоматични стана, докато колежките й обслужват по 16. После машините стават 30, а изпълнението на трудовата норма е постоянно - 105 на сто, като 92 на сто от изтъканите платове са първокачествени.
За високите производствени резултати Найда Манчева е удостоена със званието "Герой на социалистическия труд". Годината е 1964-та. През 1967 г. Манчева започва да обучава младите текстилки. През 1973 г. отново се завръща до машините - вече на 40 автоматични тъкачни стана. Същата година Найда Манчева става ръководител на Школата за изучаване и разпространяване на челния опит. Затова е удостоена за втори път със званието "Герой на социалистическия труд" - през 1974 г.
От 1966 г. Найда Манчева редовно е избирана за народен представител. Член е на Софийския ГК на БКП, на Комитета на българските жени и на Общонародния комитет за българо-съветска дружба. Знатната тъкачка, чието име се свързва с идеята за трудов героизъм по време на социализма, е носителка и на отличията "Орден на труда" - сребърен (1960), "Червено знаме на труда" (1962), "Народна Република България" - III ст. (1971), "Георги Димитров" (1981).
Нейните умни слова някога са слушани внимателно от трибуната на Народното събрание. Защото е имала какво да каже. И е знаела как да го каже. Може би всички свестни българи ще си ги припомнят и днес, защото в тях е съхранена мъдростта на годините и опита на една природно интелигентна жена!
На своята патриаршеска възраст тя става свидетелка на рушенето на материалните и моралните устои на нашата родина, на незачитането на здравия трудов морал. Найда Манчева страда дълбоко, като гледа, че не са останали у нас заводи и фабрики, в които хората да се трудят, да печелят честно пари за себе си, за семействата си, за децата си. Измъчва се, че вижда около себе си страдащи и безработни, че няма вече у нас работническа класа. Има защо да й се къса сърцето, като вижда, че у нас вече не се ценят трудовите хора, не се зачита честният, умният. Промениха се за зло умовете и душите на българите. Защо тъй погрешно тръгнаха у нас промените, че разрушиха всичко постигнато? Как ще вървим напред, като сме забравили онези, които са ни проправили пътя, които са ни положили основите? Забравяме героите си с три реда мазоли на ръцете си! Защо забравяме да отдадем почит и уважение на златното си поколение, на което дължим толкова много? Защо днешните ни управленци се отказаха от старото и мъдро поколение, което нямаше да предаде отечеството си?
Една жена, една истинска българка изплака за съдбата на България, за живота на хората в нея. Дали някой я разбра?
Дано в отвъдното поне нейната душа се успокои!