14 Август 2025четвъртък18:43 ч.

Най-уязвими за COVID-19 са пациентите с проблеми с кръвоснабдяването

автор:Дума

visibility 835

Тежките случаи на протичане на коронавирусната инфекция са свързани с проблеми в кръвоносните съдове, с кръвосъсирването и кръвоснабдяването. Това показват изследвания на починали пациенти в Швейцария. Рисковите фактори са тези, които намаляват функционалността на клетките, „тапициращи“ вътрешната страна на кръвоносните съдове.

За наблюденията на специалистите разказа пред БНР проф. д-р Александър Цанков, ръководител на Отдела по аутопсия в Университетската клиника в Базел, Швейцария.     

Вероятно основната цел на коронавируса в нашето тяло са клетките, които „тапицират“ кръвоносните съдове. Ако тези клетки са били изложени години наред на висок холестерин, на високо кръвно или имат генетични проблеми, които не ги правят толкова стабилни, тогава толерантността ни към този вирус е много малка, коментира проф. Цанков. Все още сме далече от това да имаме ясен кръвен показател, който да каже – да, това е рисковата група. Рисковата група клинично много лесно се идентифицира – големи, едри мъже със свръхтегло, група А, с високо кръвно. Това е със сигурност рискова популация, добави той.

Заедно с лекари от съседния кантон екипът на проф. Цанков е изследвал общо 21 починали от Covid-19. Под микроскоп е бил регистриран кръвен застой в белите дробове на починалите пациенти. Това, което ни учуди, е, че в повечето случаи не се виждаха възпалителни заболявания, а по-скоро промени на алвеоларните мембрани, на дихателните мембрани във въздушните мехурчета на белия дроб и най-важното – промени в малките кръвоносни съдове на тези алвеоли,  посочи специалистът.

Освен това патолозите в Базел и Цюрих са засекли и малки съсиреци в кръвоносните съдове на бъбреците и червата на починалите. Именно нарушеното кръвоснабдяване е една от причините за тежкото протичане на болестта.

Кръвта стои там, но не тече истински и в този смисъл въпреки че кислородът по някакъв начин достига до нея, той не бива транспортиран чрез кръвта до цялото тяло и крайният ефект на обдишването всъщност остава на заден план, изтъкна още проф. Александър Цанков.

Едва 15% от аутопсираните от екипа на д-р Цанков са имали хронични белодробни заболявания като основен проблем. Като рискови фактори се налагат артериалната хипертония, свръхтеглото, мъжкият пол, повишената възраст, сърдечно-съдовите заболявания. 17:4 е било съотношението мъже – жени сред изследваните починали. Преобладаващи са хората от кръвна група А, която се отличава с по-активна съсирваемост на кръвта.

Вирусът използва антигените на кръвната група А, за да атакува по-ефикасно клетките на организма. В Швейцария с кръвна група А са приблизително 45% от хората, а при нас в аутопсиите бяха 65 до 70%, уточни Цанков.

Всеки от аутопсираните е бил с поне 1 рисков фактор, най-вече високо кръвно. 100% от нашите пациенти имаха високо кръвно, подчерта още проф. Цанков.

Важно е да се правят аутопсии и на хора без рискови фактори, смята специалистът. Той очаква, че вероятно в популацията има генетични полиморфизми за определени гени, които не повлияват съществено нашето качество и продължителност на живота, но ни правят податливи към ефектите на коронавирус или най-малкото интолерантни към инфекцията. Очаквам това да са гени, които са важни за съсирваемостта на кръвта, но това не го знам, само го очаквам.

При много хора с тежка картина на инфекцията се наблюдава стабилно протичане в рамките на 7 до 9 дни, след което се получава рязко влошаване, което може да се обясни с кръвосъсирването в организма, каза още д-р Цанков. Един от вариантите е да се прилагат субстанции, които подпомагат свойството на кръвта да тече, например плазмата, в която са налични всички необходими за баланс на съсирването фактори.

Биха били полезни и медикаменти, които подобряват функционалността на клетките, „тапициращи“ кръвоносните съдове, допълни проф. Цанков. Това може да подпомогне организма да не образува такива малки съсиреци или ако ги е образувал, да му помогне по-бързо да ги разгради.

Терапевтичните стратегии трябва да бъдат различни в началния стадий от заболяването, когато вирусът атакува тялото и се размножава, от следващия етап, в който се намаляват негативните ефекти за заразения организъм, поясни специалистът. И точно там нашите наблюдения отварят нов терапевтичен прозорец, посочи българският лекар, който работи в Швейцария.

ЕК иска по-строги мерки за шарката

автор:Дума

visibility 2362

/ брой: 150

Над 49% от българите подкрепят еврото

автор:Дума

visibility 2378

/ брой: 150

Иван Иванов разпореди проверка на АПИ за раздадените бонуси

автор:Дума

visibility 2105

/ брой: 150

Евакуация на гръцки град заради пожар

автор:Дума

visibility 2820

/ брой: 150

Лондон бори опасното шофиране с конфискация

автор:Дума

visibility 2293

/ брой: 150

Крайнодесните набират скорост в Германия

автор:Дума

visibility 2338

/ брой: 150

Накратко

автор:Дума

visibility 2493

/ брой: 150

Прозрачен механизъм

visibility 2499

/ брой: 150

Какво да очакваме от срещата Тръмп - Путин

автор:Юри Михалков

visibility 2376

/ брой: 150

Добро семейство пред висока заплата - изборът на младите българи

автор:Дума

visibility 2323

/ брой: 150

Александър Йосифов - достоен, харизматичен, гениален

автор:Петър Михайлов

visibility 2432

/ брой: 150

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ