Най-славният български акт

Проф. Петър Куцаров,
доктор на историческите науки

Във връзка със 128-ата годишнина от провъзгласяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г. искам да припомня някои исторически факти. Те изиграват решаваща роля за успеха на първата самостоятелна стъпка на младата българска държава за реализация на Санстефанска България, въпреки несъгласието на тогавашните Велики сили.
Основната задача на нашите деди след подписването на Берлинския трактат е да се води борба против антибългарската насоченост на този документ. Нашите предци разбират, че успехът ще зависи от духовното израстване на народа. И масовата народна борба завършва с победа: Източна Румелия придобива български национален характер; българският език е признат за единствен официален език; за генерал-губернатор на областта е назначен българинът Алеко Богориди. На границата, когато го посреща българска депутация, Алеко Богориди хвърля феса и надява калпак. Този на пръв поглед дребен факт има голямо значение, за да разберем днес духа на онова време.
Генерал-губернаторът на областта влиза в Южна България, където е центърът на Априлското въстание през 1876 г. В тази част на страната се намират българските светини: Панагюрище, Калофер, Карлово, Сливен, Батак, Копривщица, Оборище. По върховете на Балкана все още се белеят костите на загиналите въстаници, на четата на Бенковски, не е изсъхнала българо-руската кръв на легендарния връх Шипка.
В Южна България името Източна Румелия не се употребява от българите; не е издавана карта на Румелия, а само на целокупна България; в администрацията на областта преобладават българите; съставът на въоръжените сили също е български; властта на турското правителство е сведена до минимум; Южна България се превръща в почти независима конституционна държава, а преброяването показва, че българското население преобладава. Източна Румелия фактически функционира като част от България и става действителен център на общобългарската културна дейност. В столицата на областта твори писателят Иван Вазов, публикувал прекрасната си "Епопея на забравените", а Захарий Стоянов печата забележителните "Записки по българските въстания". Населението на Южна България развива богата културна дейност и неговите успехи принадлежат на цялата нация.
В Южна България е създадена демократична образователна система, издават се вестници и списания, превърнали се в трибуна на всички българи, печатат се учебници, научна и художествена литература. Държавните и обществени дейци се занимават с литературна дейност: превеждат и сами пишат книги. В областта е основан първият български театър, създадена е народна библиотека и музей, които придобиват общонационално значение. Пловдив се превръща в духовен център на цялата българска интелигенция. По такъв начин съдбата на Източна Румелия е била предопределена. Този факт има огромно значение, тъй като към областта са протягали  ръце както Турция, така и Гърция.
Независимо, че столицата на Съединението е Пловдив, първата международна новина за станалото събитие е изпратена не от града на тепетата, а от Варна. Това е телеграма на българския княз, предадена като секретна на 6 септември 1885 година от Теодосий Константинович Лисевич, вицеконсул на Русия във Варна. Тя е изпратена до руския министър на външните работи Николай Константинович Гирс (Архив на външната политика на руската империя, фонд 133, Канцелария, опис 470, дело щ 100, година 1885, л. 123).
Руският дипломат съобщава: "Българският княз току-що ми предаде следната телеграма с молба, Ваше превъзходителство, незабавно да изпратите същата на Господаря Император във Фреденсбург" (лятна резиденция на руските царе, на 30 км от Копенхаген-П.К.). Следва предаденият на руския дипломат текст от княз Александър I Български:
"Източна Румелия провъзгласи съединение. Светостта на моята мисия ме заставя да приема това положение, вследствие на което аз заповядах мобилизация на армията и тръгвам за Филипопол, откъдето ще се обърна към Великите държави с молба да признаят свършения факт. Съединението е извършено без враждебни спрямо Турция намерения и аз признавам сюзеренитета на султана. Умолявам, Ваше Величество, да окажете още веднъж Вашата безгранична доброта съм славянските народи и да не ни лишавате от Вашето могъщо покровителство". Подпис Александър.


Съединението на България и Източна Румелия


Алеко Богориди


Паметникът на Съединението в Пловдив