Най-различни и печални катастрофи

Мария Овчарова

Ученици на Илия Бешков (1901-1958) често споменаваха един от случаите, в които знаменитият им професор, чрез недостижимото си, безпощадно чувство на ирония, им дава урок как се става добър професионалист.
Било e наскоро след Априлския пленум (1956) на ЦК на БКП. Действието се развива в Художествената академия. Студенти са претъпкали помещението. Обсъжда се поредната Обща художествена изложба. Оратор е литераторът Борис Делчев (1910-1987). След като очертава насоките, дадени от пленума, той преминава към критика на обсъжданата изложба. Намира я "застойна по форма, бедна по лични почерци". Обръща се към студентите - да проявят "по-голяма свобода и на сюжети, и на изразни средства". В Академията да влязат ново поколение преподаватели, които да засилят "скоростта" на мислене на студентите, да се унищожи сивотата и въобще студентите да не бъдат скопявани от учебни програми, да им се даде свобода и скорост на творческите инвенции..."
Цитираните по-горе пасажи са от писмен спомен на Тодор Цонев (1934-2004). Той го записа към края на живота си, когато боледуваше (направил е неволна грешка като вместо "Делчев", пише "Далчев"). И много държеше този спомен да се запази и да стигне до читателите. В Дневника си той е записал:
"Бешков е пряк наследник и носител на всички велики култури в историята на човешката цивилизация. Зрелостта, пълнотата и съвършенството на неговия дух са смайващи и стоят извън нормите на всяко титанично усилие. Той би могъл да бъде еднакво велик във всяка област на човешка проява, така както му се удаваше всичко: и музика, и слово, и всяка мъдрост. Често сам иронизираше себе си, като казваше, че си е избрал от всички трудности най-мъчната - рисуването."
Връщаме се в академичната зала, където бурни ръкопляскания аплодират словото на Делчев. Неочаквано се вдига една ръка - Илия Бешков иска думата. Тишина, всички наострят слух - знаят, че ще чуят нещо оригинално. Професорът излага мислите си с безапелационна категоричност:
"Тука уважаемият Делчев апелира за реформи в Академията, за промени в учебните програми с оглед на "повишаване на скоростта" на мислене и инвенции на студентите... Но къде е тук отговорността и може ли литератор да се меси и да я поеме?!... Не сте ли забелязали, че по улиците се движат бавно и внимателно автомобили, на които е написана една голяма буква "У" - значи учебен!... На тези автомобили благоразумно е ограничена скоростта до максимална 40 км в час и то извън населено място!... Вие представяте ли си, ако на обучаващите се шофьори им се разреши да карат с високи скорости (както апелира Делчев), какво ще стане?!... Само най-различни и печални катастрофи..."
Смях в залата, бурно оживление и ръкопляскания.
Делчев е неприятно изненадан. Не е очаквал "Илия Бешков да защитава рутината на академичността и да застава на страната на сивотата, на шаблона и пр."
Известно е, че Бешков е извън всякакви догматични ограничения и предразсъдъци. Чрез творчеството си и отстояваната в обществото позиция, той е показал отношението си към живота, който не е особено смислен (и дума не може да става да е справедлив!). Бешков е поел своята отговорност за времето, в което е обречен да живее... Отговорността да служи на истината без поуките от Априлския и който и да е пленуми.
Това все пак се знае и не е предмет на настоящите редове. Говорим за случай, в който се открива щрих към образа на един от забележителните педагози в нашата образователна система. Бешков - учителят! Педагогическите похвати на художника все още не са станали тема на специализирано изследване. Но се помни и разказва как професорът се движел по улиците, седял в заведение, винаги заобиколен от млади хора, жадни за мъдрото му слово, обратите на мисълта, атрактивното търсене на истината.
Скоростите... За тях няма стандарт. Всичко зависи от професионализма и морала на този, който ги управлява. В забравената карикатура на Бешков "Дипломатическа среща" (в. "Земеделско знаме", 18.IХ.1945 г.) е закодирана нравствената присъда към онези, които след края на Втората световна война извършиха подло предателство спрямо човечеството. "Миротворческата" дипломация сътвори проект за нова война - Студената.
Сред урбанистичен пейзаж - студен и безлюден - в жесток сблъсък са изобразени два автомобила. Единствената човешка фигура е автопортретът на художника. Прав, засрамено навел глава, обърнал гръб на печалната катастрофа. В реален план тя предстои да се развие, да стигне своя апогей. Но за Бешков бъдещето не крие тайни, той, анализирайки събитията, го предсказва. В аванс е поел срама за човешката глупост, която ражда всички злини. Включително и тези, които ние, хората на планетата, изживяваме днес...


Илия Бешков, Дипломатическа среща, в. "Земеделско знаме", 18 септември 1945 г.


Факсимиле от спомена на карикатуриста Тодор Цонев