Най-много ме впечатляват младите български таланти

ПРОФ. ШАНТАЛ СТИЛИЯНИ е изтъкната френска пианистка и педагожка, директорка на асоциация "Филомуза", Париж, и дългогодишен член на журито на Международния конкурс за инструменталисти и композитори "Музиката и Земята". Тя има огромен принос за лансирането на българското изкуство във Франция, както и за развитието на музикалната кариера на редица млади български изпълнители.  Организира турнета на наши музиканти във Франция в престижни концертни зали, както и Дни на българското изкуство (включително концерт на ансамбъл "Филип Кутев") в Париж. През 2010 г. инициира фестивал, изложба, концерти под наслов "Запознайте се с българската душа" в прочутата зала "Гаво". В рамките на проявата е проведена кръгла маса - конференция, с участието на видни личности, българи, живеещи във Франция. През 2013 г. Шантал Стилияни финансира заснемането на филм в София за програма MEZZO с изпълнения на млади български перкусионисти и интервюта с Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО. Шантал Стилияни получава наградата на Министерството на културата - орден "Златен век", на 22 април 2015 г. Френската пианистка даде специално интервю за ДУМА със съдействието на проф. Жени Захариева.


- По какво се отличава тазгодишното 23-то издание на Международния конкурс "Музиката и Земята", което се състоя в Националния музей "Земята и хората"?
- Мисля, че тази година има повече камерна музика и равнището е много високо...
- Какъв е интересът ви към българската култура и защо все се връщате у нас? 
- Най-много ме впечатляват младите български таланти - децата, защото в тях гори желанието и любовта към музиката и радостта от нея. Това се усеща във всичко, което те правят, като цяло в българското изкуство има израз на голямо въодушевление и чувство. При нас, във Франция, отношението към музиката е много по-академично в сравнение с тук.
- Конкурсът какво значение има за младите музиканти, за тяхната бъдеща реализация? Отваря ли им по-големи възможности за изява към международната сцена?
- Разбира се. Не само аз, но и други членове на журито от Америка, Япония, Италия... действително са много впечатлени от българските таланти и се грижат да организират тяхната изява в големи концертни зали. Интересно е, че в големите френски оркестри в главните позиции за ударни инструменти свирят българи. Впечатляваща кариера изгражда Василена Серафимова, която аз "открих" именно в конкурса "Музиката и Земята". Светлин Русев например е първа цигулка в Националния оркестър на Франция, също така професор в Националната консерватория. Българските дарования се изявяват много активно и имат стабилни позиции във Франция. Най-много ме привлича фактът, че талантът на младите музиканти се свързва с идеята за запазването на Земята, която вълнува световната общественост. Затова дълбоко ценя конкурса и правя каквото мога за неговото популяризиране.
- Казахте, че във Франция има по-академично отношение към класическата музика, какво имате предвид? Има ли много желаещи да я изучават?
- Разбира се, че има много кандидат-музиканти, даже в листата на чакащите в консерваториите във Франция. Лоша е системата, защото от 7 до 9 години те ги занимават изключително само със солфеж, а не с инструмента.
- Държавата подпомага ли изкуството? Осигурява ли поле за изява на студентите, след като завършат консерваторията?
- Националните консерватории са две - в Париж и Лион, те принадлежат на държавата, но средствата никак не са много. Останалите регионални консерватории се издържат от кметствата и там всеки, който учи, плаща, но таксите не са високи. Големите таланти, които завършват висшето си обучение, могат да получат помощ от програми на различни банки и организации, за тях се кандидатства с конкурс и препоръки.
- Какво е съотношението между френската и чуждестранната музика, която се излъчва по националните медии, понеже у нас значително по-голям процент звучат чужди песни?
- При нас има организация за защита на авторските права, която в България не е силно изразена. Тяхното съблюдаване е много строго и се издирват всички изпълнения на съвременни композитори, които трябва да плащат съответни отчисления. Това може да е пречка да не се изпълнява достатъчно съвременната музика във Франция. Но в България организациите за събиране на отчисления не са достатъчно стриктни. У нас сдруженията за защита на авторските права много подкрепят френските композитори и се грижат да организират различни изяви за тях.
- Какво място заема класическата музика в днешния свят? Има ли приемственост между поколенията?
- В наше време се правят експерименти с електронните инструменти, с новата техника, в търсене на нови средства, така както не е било преди. Класиката си е класика - винаги ще има велики имена като Бетовен и другите класици, обаче все повече се прави място на сцената за съвременната музика. Но постоянно да се "сражаваш" с тези организации на авторски права е действително много трудно.  
- Новите технологии пречат или по-скоро помагат за възприемането и изпълнението на класическата музика?
- Това е нов поглед, не бива да търсим някаква емоция или чувство, просто трябва да имаме "нови уши", за да слушаме...
- Класиката не е особено популярна сред съвременните хора предвид богатото жанрово разнообразие, което ни се предлага. Как можем да се научим повече да я слушаме, да я обикнем?
- Не може да изчезнат и да не се изпълняват големите композитори на класиката, на романтизма, защото това е човешка необходимост. Както например Шуман изразява чувствата в своите творби, или Бах, който дава чрез своята музика архитектурата, ако може така да се нарече, на човешката душа. Все неща, от които хората имат нужда и не могат без тях, такава е тяхната същност. Тази музика ще съществува независимо от това, че има мода, някакъв авангард или пък някой иска да бъде оригинален. Класиката е вечна. А модата - преходна. Съвременните композитори също са много различни... Да си спомним какъв скандал предизвиква "Пролетно тайнство" на Игор Стравински в целия свят, а днес казваме, че той е един от най-великите композитори.