Най-големият, поне за мен

Сигурно изгаряте от нетърпение да разберете кой и в каква област е най-големият. Както по-начетените от вас се сещат, не може да става дума за друго, освен за литература. Това доста предизвикателно заглавие го сложих без всякакво колебание, защото изборът е мой - аз си избирам кого от големите ни писатели за деца да обявя за най-голям. А според мен е по-лесно, защото между хората, които са писали за възрастни читатели, има по-голям избор на любими автори.
Не че литературата ни е бедна откъм писатели за деца, но този и още неколцина като него са написали най-хубавите (за мен) стихотворения и приказки за малчугани. Написах стихотворения и приказки и ми дойде на ум, че неговите стихчета и произведения в проза (а малцина са писали достатъчно професионално и в двете области) са еднакво добри...
Но кой е този автор?
Това е банковият чиновник Генчо Станчев Негенцов, познат в литературата ни като Ран Босилек. Дори в измислянето на псевдонима си той е проявил изключително творчество. Да не говорим за това, че много от книгите му са озаглавени също с интересни и близки до детската способност за възприемане наименования. Например "Косе Босе" (дали от това Босе не идва и псевдонимът му!), "Кума Лиса", "Чик-Чирик", "Баба Марта" и други.
Ран Босилек е роден в Габрово на 26 септември 1886 година и умира в София на 8 октомври 1958 година.
През 1904 година завършва небезизвестната Априловска гимназия в Габрово и през следващите години до 1908 учителства, както много от тогавашните среднисти. Тогава (1906) написва и публикува в детското списание "Светулка" своето първо стихотворение "На косичка". После отива да следва в Брюксел, става доктор по право и известно време адвокатства. Но това не е в хармония с вътрешната му нагласа - обичта му към литературата и децата му диктува друго поведение и той се отдава на любимото си занимание - съчиняването на стихотворения и приказки за малчуганите.
Ще дам примери, от които се вижда, че не е сгрешил. Примерите ми са по няколко реда от три стихотворения, написани по негово време, а сякаш са писани вчера или днес!

Първото е "Облаче ле, бяло" и започва така:

"Я кажи ми, облаче ле бяло,
от где идеш, где си ми летяло,
не видя ли бащи ни ми двори
и не чули майка да говори..."
 
Второто е "Родна реч" и започва така:

"Родна реч, омайна сладка,
що звучиш навред край мен,
реч на мама и на татка,
реч, що мълвя всеки ден."

Третото е "Родна стряха" и започва така:

"Бяла спретната къщурка,
с две липи отпред..."

Кажете ми има ли друг български автор за деца, който така красиво и с такава заразителна сила да е написал поетичните си редове. Аз не използвах никакви "сламки", за да препиша цитираните стихчета. Просто ги знам. Знаят ги всички деца от моето поколение! Такова е творчеството на големия български лирик и прозаик за малчуганите Ран Босилек!
Все пак може би е уместно да спомена няколко от книгите на големия детски писател. След първата, която се казва, както цитираното вече стихотворение "На косичка", издадена през 1903 година, се изреждат другите негови книги: "Я кажи ми..." (1916), "Косе-Босе" (1923), "Кумчо Вълчо" (1924), "Кума Лиса" (1924), "Чик-чирик" (1925), "Патиланци" (1926), "Баба Меца" (1928) "Палави ръчички" (1945).
Във всички свои книжки големият майстор на детската литература Ран Босилек не измисля неща, с които да смайва малчуганското въображение на читателите и слушателите си. Той просто се заиграва по един много деликатен начин с тях и без да излиза от сферата на тяхното мислене, им предлага нови истории с техните познати им вече герои.
И всеки ред, както вече казах, е написан на достъпен им език, който не е остарял до ден-днешен, а едва ли и ще остарее!