Най-дългата война

Безизходното положение между армията на Филипините и мюсюлмански бунтовници продължава вече няколко дни във важния пристанищен град Замбоанга на южния остров Минданао. Военните се опитват да изтласкат около 200 бойци, които са взели множество цивилни (говори се за 300 души) за заложници в няколко квартала на град Замбоанга.
Властите съобщават, че поне 13 000 жители са избягали от сраженията, оставяйки обширни части от града изоставени и приличащи на военна зона. Най-малко девет души са загинали при настоящата ситуация, за която бунтовниците искат да бъде разрешена с намесата на международни посредници.
Основателят на ислямисткия фронт Нур Мисуари, който преди е бил губернатор на автономната област Минданао, направи поредното изявление, в което настоя за независимост и отделянето на ислямската държава в южната част на Филипините.

"За правителството на Филипините, струва ми се, посланието ни е напълно ясно - ние вече не искаме да сме част от Филипините", заяви той.
Фронтът за национално освобождение моро представи три условия за освобождаване на заложниците:
- да се предостави в понеделник (днес - бел. ред.) място за нощуване на бунтовниците заедно със заложниците;
- да им се позволи да влязат в центъра на града с вдигнато знаме;
- да се състоят преговори с кмета на града.
Фронтът за национално освобождение моро води партизанска война срещу правителството на Филипините вече повече от 40 години. Още в края на септември 2005 г. Националният център за противодействие на тероризма на САЩ включи Филипините в списъка на държавите с най-високо ниво на терористична активност в Азия. Днес на територията на Филипинския архипелаг действат поне десет терористични групировки. Най-активни са организациите "Абу Саяф", "Джамаа Исламия" и Ислямският фронт за освобождение моро. Въоръжените сблъсъци между филипинската армия и местните бунтовници-ислямисти продължават вече няколко десетилетия, като в тях са загинали над 120 хиляди души. Показателно е, че загубите на другия вътрешен фронт - този срещу ляворадикалните бойци от маоистката Нова народна армия (ННА) са три пъти по-малко - около 40 хиляди.

Проблемът с филипинските мюсюлмани (т.нар. "моро") има дълга история. На испански "моро" означава "маври" - така на Филипините (които почти четири века са испанска колония) наричат местните мюсюлмански народности, съставляващи 7% от 75-милионното население на страната и населяващи предимно южната част на архипелага. В миналото моро са били мнозинство в тази част на Филипините, но постепенно биват изтласкани от историческите си територии от преселниците-християни. Именно религиозното разминаване се превръща и в причина за мащабната партизанска война - от края на 1960-те години мюсюлманите от региона Минданао настояват централното правителство да признае тяхната независимост. Разбира се, властите отказват да сторят това, и в отговор започва партизанска война.

След кръвопролитни битки и многобройни жертви през 1976-а централната власт подписва с бунтовниците споразумение за прекратяване на боевете в замяна на предоставянето на региона на автономия. В резултат Минданао се превръща в единствения субект в страната със собствено правителство и широки пълномощия за събиране на данъци и културно-религиозни особености. Тогава обаче Фронтът моро се разпада на две части - първата, малобройна, предпочела да приема условията на властите, втората обаче се реоганизира в Ислямски фронт моро и продължава битката и до днес.
Именно тогава, от края на 1970-те години, ИФМ (на английски фронтът се нарича Moro Islamic Liberation Front, съкратено MILF) започва да се финансира от арабските монархии в Персийския залив. Шейховете не жалят пари - от 1980-а до 2010-а помощта за "свещената борба" нараства от 10-15 милиона долара до 200-300 милиона. Стига се дотам, че партизаните успяват да купят бронетранспортьори и бойни катери. Любопитно е, че през 1980-те години оръжието на бунтовниците е преди всичко чешко, българско и румънско производство.
През 2001 г. MILF отново подписва споразумение за прекратяване на огъня с централното правителство. И отново, както и преди, от него се отделя голяма част от бунтовниците, която започва да се нарича "ляв MILF". Тези партизани успяват да смесят с ислямистките си стремежи левичарска идеология - освен пещерен антиамериканизъм, те включват в битката си борбата срещу капитализма и крайните лозунги на природозащитниците.
Между другото, появата в партийната програма на бунтовниците на екологични призиви има сериозни аргументи. От 1980-те години американските съветници на филипинския диктатор Маркос предлагат "мирен път" на борба с бунтовниците - преселване на ислямските острови на огромно количество християни от северната част на страната, а също така унищожаване на горите като убежище за партизаните. Двете препоръки започват да се изпълняват и след свалянето на Маркос, при "демократичното правителство".
А през 2001 г. в рамките на доктрината "Операция "Трайна свобода" (преследване на ислямистите по цял свят след 11 септември 2001-ва) към войната на правителството срещу партизаните се присъединяват и американците. Сега присъствието на филипинските въоръжени сили в южните острови достигна максималния си брой - близо 19 хил. военни. Заедно с американците - приблизително 20 хиляди. Почти толкова обаче - 20-22 хиляди - са и партизаните. Войната не стихва нито за миг и успехът е променлив, но като цяло нито едната от страните не успява да постигне решаващо предимство.
През 2009 г. в местните медии се появява информация, че централните власти са водили с бунтовниците тайни преговори за предоставянето на региона на пълна независимост. Предполагало се, че мюсюлманският регион Минданао ще бъде разделен на две части. Правителството било предложило да се раздели Минданао не по религиозен признак, а по географски и етнически. Именно тази идея обаче предизвикала провал на преговорите. В частност, бунтовниците настояли да се включат в състава на новата им държава близо 700 села, населени предимно с християни, позовавайки се на това, че преди там са живяли мюсюлмани, прогонени от новите заселници. Правителството обаче не приело искането и въпросът за независимостта на Минданао остава открит.
Преселването там на християни изиграва лоша шега на властите. Много от новите имигранти, бедни и пролетаризирани, "се заразяват" с левичарските идеи. В частност, сред християните в Минданао най-популярни са две партии: троцкистката "Революционна работническа партия на Минданао" и маоистката "Комунистическа партия на Филипините". Двете партии предоставят на MILF близо 2 хиляди войници, създавайки по този начин необходимото числено надмощие над отрядите на фирипинската армия, разположили се на Минданао.
И войната продължава с пълна сила. В хода на военните действия икономиката на южните филипински острови бързо се срива, а много контролирани от бунтовниците градове са сравнени със земята от бомбардировачите или артилерията на правителствения флот. Броят на "вътрешните бежанци" надминава един милион, а други 200 хиляди мюсюлмани намират убежище в малайзийския щат Сабах.
А краят на безумието не се вижда.