Навсякъде я посрещат с хляб и сол

Виктория Букурещлиева

"Разширило сей небето,
 небето още земята,
 всякакви цветя цъфнали
 най-много ружа алена"

Само народният гений може така да го "наниже" и впише в безименната огърлица на народопесенната ни поезия.
Преди 80 години в някогашното село Тастепе, сега Смолник, Карнобатска община, се ражда чедо от женски пол. Дават му името Стайка, на свекървата от Радиивановия род - рода на бащата Иван. Орисниците даряват малката Стайка с красив, силен и плътен глас. И по майчина, и по бащина линия всички пеели. Още навремето били прочути певци. Малката певица бързо "наизустявала" чутото от по-възрастните, особено от бабата, чието име носела. И до днес Стайка Гьокова ревниво пази и дарява на по-младите следовници-певци наследеното от предците, песните на родния край. Ненавършила 17 години, баща й я омъжва, верен на старите традиции на своя род. Съпругът на Стайка - Гьоко, се оказва най-верният спътник в живота й и най-добрият критик по пътя й на певица, извървян съвместно. През 50-те години на миналия век двамата съпрузи, водени от желанието си и "другите" да чуят умението на Стайка да пее, се озовават в Радио Стара Загора. По необясними причини бащата на Стайка не можел да възприеме "момиче да пее като мъж", така приемал уникалния й алтов тембър. Под негово влияние пред комисията тя запяла като популярната в онези години Атанаска Тодорова - във високия сопранов регистър. Специалистите не харесали този начин на интерпретация на народната песен, представен от младата певица.

Окрилено от желанието да покажат и на "останалия" свят извън родното село майсторското умение на Стайка да изпълнява народната песен, младото семейство стига до София и Радио София. Късметът им се усмихва, упоритостта им е възнаградена. По време на прослушването в комисията са легендарният отговорен редактор на редакция "Народна музика" в онези години Георги Бояджиев, познат още като бай Жоро, незабравимите Коста Колев, Цвятко Благоев. Слънцето огрява звездния път на бъдещата голяма певица. Докато Стайка пее, бай Жоро тихо й нашепва: "Булка, я запей, както си говориш". С тези думи всичко се преобръща, творческият път на Стайка поема друга посока. Редят се една след друга емблематичните й песни: "Разширило сей небето", "Аврам Зорница думаше", "Изкачил ми се млад Стефан", "Караджа дума Русанка" и още, и още... Не е случаен фактът, че Стайка Гьокова е една от най-добрите майсторки на бавната песен, и то с рецитация.
Оставила зад себе си повече от половинвековна концертна дейност, повече от 150 записа на народни песни, съхранени в музикалния фонд на Българското национално радио, още 200 дешифрирани (нотирани) от Елена Стоин и Михаил Букурещлиев, запазени в архива на БАН - Института за музикознание. Обиколила света и разнесла славата на българската народна песен до всяко кътче на планетата, Стайка Гьокова и днес, от "върха" на своите 80 години е съумяла да съхрани тембристия си плътен, алтов глас, неговата издръжливост и цвят. 100-те самостоятелни концерта, направени назад във времето по повод 1300-годишнината от създаването на българската държава, донесоха приходи, които певицата дари на тогавашната Детска асамблея "Знаме на мира" и Музикалното училище за народна музика в Котел. Това не е носталгичен спомен от миналото.
И днес, на тази достолепна възраст, певицата има амбиции и мечти - да даде Бог още повече концерти с благотворителна цел.
В юбилейния концерт, организиран от Карнобатската община, взеха участие Димитър Калоферов от Първомай - носител на голямата награда от първото надпяване "С песните на Стайка Гьокова" през 1999 г., Стефан Недялков от Мъглиж, отново голямата награда, само че през 2005-а, на четвъртия, Теодора Койчева от Карнобат - на петия през 2007 г., грабна също голямата награда на конкурса. Димитър Йорданов и Снежана Йорданова, също от Карнобат, на последното, шесто надпяване бяха отличени с първа награда. Към поздравите с участие се присъединиха и дългогодишните колеги на певицата - актьорите Юлия Славова и Иван Василев, обиколили надлъж и шир България по време на многобройните турнета, организирани от някогашната Концертна дирекция, имали щастието да работят заедно със Стайка Гьокова в недалечното минало. На концерта в Крумово градище на следващия ден те отново се присъединиха към юбилейните поздрави към Стайка.
Първият от допълнителните пет концерта след "голямото" тържество в Карнобат бе в село Невестино. Наш спътник по време на тази обиколка беше младият ни колега от Карнобат Петьо Николов, завършил Музикалното училище в Котел с кавал. И тези концерти отново бяха организирани със съдействието на община Карнобат и местните кметства. Навсякъде ни посрещаха като скъпи гости, по стар български обичай - с хляб и сол, с домашно приготвени погачи и баници. Помещението на пенсионерския клуб в Невестино беше препълнено. Повече деца, отколкото възрастни, имаше в малкото салонче, деца, които със затаен дъх и широко отворени очи жадно поемаха текста и мелодията на звучащата бавна песен, не помръдваха. Отдавна не помня толкова впечатляваща гледка. Тя ме върна към разказите на по-възрастни колеги за концертите из цялата страна, осъществявани от някогашната Концертна дирекция, като се започне от най-малките кътчета на страната ни и се стигне до най-големите, и по обратния път.
Живеем в забързано време, време на мобилни телефони, цифрова телевизия, интернет, забравихме какво е усещането при прекия контакт с любимия изпълнител, да можеш да го "пипнеш", да го докоснеш, да си поговориш с него, да го обсипеш с цветя. Да прибавим и това, че все по-рядко в медийното пространство може да се чуе запис на популярен изпълнител на така наречените класически образци българска народна музика.
Крумово градище е селото, в което в недалечното минало се преселва от чирпанското село Гита майчиният род на певицата. Този път се приютихме в селската кръчма. Имаше място за всички, които искаха да поздравят с "добре дошла" Стайка Гьокова, да си припомнят песните на предците. Тук бяха, разбира се, и самодейците от селото. И те запяха и поздравиха юбилярката. Тодор Нанчев също я поздрави с песен - това е самодеецът, който прояви постоянство и участва от първото до петото надпяване, и в петте поредни конкурса. Концертите продължиха в селата Сърнево, Екзарх Антимово, Смолник. Усмивките не слизаха от лицата на почитателите на обичаната от всички Стайка Гьокова. Непрекъснато искаха да научат още нещо за творческия път на обичаната певица и отново, и отново да чуят любимата песен. Така беше и в пенсионерския клуб на село Сърнево, и в читалището на Екзарх Антимово, и в Тастепе, днешен Смолник, родното село на Гьокова. Секретар на читалището в Екзарх Антимово се оказа племенницата на певицата - още една Стайка в рода. Певческата група на селото на последното, шесто надпяване през 2009 г. бе удостоена с голямата награда.
В Смолник, след като свърши поредният концерт, ни поканиха в пенсионерския клуб да поемем дъх, преди да продължим. Една от жените запя. Впечатли ме чистият й силен глас. Попитах седящите до мен защо тази жена досега не се е явила на някой от конкурсите "С песните на Стайка Гьокова". Отговор на този въпрос получих от проф. Иван Ярмов, родом също от Смолник. Негова е наскоро излязлата от печат книга "Тастепе - живият корен". "Тук всички пеят така, чисто, характерно, цялото село пее като нея." С една дума - всички ли да се явят на конкурса. Но уникалният тембър на Стайка Гьокова, ненадминатото майсторство при изпълнението на бавните песни, сценичното й поведение я изкачва на върха в съзвездието от певци - това е нашата Стайка!
Бъди ни жива и здрава още дълги години и ни радвай с обичаните от всички ни песни. На многая лета!