Науката не се прави с декрети

ЛЮБОМИР КАЗАКОВ е завършил медицина, професор, доктор на медицинските науки. Бил е  лекар в болницата в Самоков. От 1971 г. работи в БАН, сега е зам.-директор на Института по невробиология и е научен секретар на БАН, отговарящ за биологическите науки. Автор е на над 90 научни статии и монографии, цитирани в български и международни списания над 1300 пъти. Има 6 приложни разработки и 4 международни научни проекта в Щвеция и Великобритания. От 2003 г. е независим експерт на ЕК-Брюксел към Дирекцията по етика и наука. Член е на две световни научни организации.

- Проф. Казаков, разкажете за "българския" слайд в Нобеловата лекция на проф. Едуардс?
- Той бе прожектиран като 10-и или 11-и диапозитив в лекцията на Нобеловия лауреат проф. Едуардс, който направи ин витро фертилизацията. Смисълът бе, че той се чувства горд, че в 1967 г. е присъствал на форум по имунология на репродукцията във Варна и особено подчертава приноса на акад. Кирил Братанов за тази наука. Основното нещо при разработването на фертилизацията в епруветка не е техниката, а са имунологичните проблеми между яйцеклетка и сперматозоид, които трябва да бъдат превъзмогнати. Едуардс успява да изчисти всички имунологични проблеми, за да се стигне до успешна фертилизация. В този контекст бе показан слайдът, което според мен е огромно признание за един български институт, институт на БАН. Акад. Братанов е основоположник на имунологията на размножаването в България. Нещо повече, създаденият от него институт и в момента е център на Световната организация по имунология на репродукцията. Седалището на тази организация е в него до ден днешен.
И още нещо. По Би Би Си има любопитна серия предавания на един професор - лорд Уинстън, който беше научен съветник на предишното правителство на Великобритания. Той преди Нова година направи предаване за 10-те най-големи постижения на науката в света в последните 50 години. Като десето постижение посочи ин витро фертилизацията, за която бе получена Нобеловата награда през 2010 г. А носителят й в лекцията си по уникален начин според мен подчерта присъствието на института на БАН в тази наука.
- Това показва, че постиженията на научните школи в БАН отдавна са световнопризнати и днес са ценени високо от най-големите светила в света. Защо правителството иска да ликвидира БАН и не отчита, че това са школи, градени с години и постиженията им днес заслужават възхищение?
- Да, категорично. Същият този Институт по биология и имунология на размножаването сега е единственият институт, търсен за сътрудничество по темата опазване на генетичния фонд на българските селскостопански животни. Съдействието му търси непрекъснато Министерството на земеделието и храните, директорката Качева е член на неговия съвет. Нещо повече, има предложения за сътрудничество между седем института на БАН и земеделското министерство в тази област. Така, както са решили да извадят институтите от БАН, цялата тази дейност ще свърши. Защото специалистите са в тези институти.
И това съвсем не е единствен институт със световно признание. Ще спомена Института по микробиология, който е филиал на френските  институти "Пастьор", а директорът му акад. Гълъбов е член на УС на "Пастьор" и отговаря за Европа. Институтът за гората има множество задачи в ЮНЕСКО и ООН за опазване и използване на горите на Балканите. У нас той има 81 държавни поръчки да изготви становища по проблеми на горите, които са една трета от територията на България. Сега, при реорганизацията в БАН, бе създадено най-мощното научно звено на Балканите за опазване на биоразнообразието и за екосистемни изследвания. Още много примери мога да изредя.
- Но Дянков миналата година чак в САЩ заяви, че българската наука нищо не е дала и нищо не дава. Това от незнание ли е, или е нарочно?
- Ами, може би той може да чете само икономическа литература и нищо друго. Наскоро се пошегувах с един приятел: на Васил Левски хич не му върви с ловчанлии. Левски е един от създателите на БАН. Но Левски беше затрит от един ловчанлия. Сега неговото дело ще бъде затрито от един друг ловчанлия...
- Министър Игнатов твърди, че като отидат институтите на БАН към министерството му, това щяло да е полезно за тях, защото щели да са второстепенни разпоредители с бюджета. А защо първостепенният разпоредител ще е министерството, не БАН? Академията беше първостепенен разпоредител до 1997 г., но сега не можело да се върне статутът й, пък първостепенни разпоредители има десетки други - БНТ, БТА, БНР, ВСС, Сметната палата и пр.? Никое министерство няма капацитет да управлява науката. А на 17 ноември Дянков пък заяви, че ще оставят 5-6 института, другото - във вузовете. Възможно ли е науката на БАН да се разтвори във вузовете?
- Възможно е - те с удоволствие ще вземат апаратурата. БАН усвоява около 60-70% от парите по европейските научни програми и това са предимно инфраструктурни проекти за научна апаратура. Благодарение на тези проекти апаратурата на БАН се обнови, и то с последно поколение апарати. Ако се мине през институтите, ще се види колко модерна апаратура има в тях, независимо че българската държава не дава нито стотинка за това. БАН вече има много солидна и модерна научна база. Университетите според мен с удоволствие биха взели апаратурата, но те нямат възможност и ресурс да вземат хората. 
- Но апаратурата сама наука не прави. Науката я правят школите, изследователската среда, екипите... В момента има ли проблем хора от БАН и от вузовете да работят заедно по проекти?
- Няма никакъв проблем. И сега университетите и институтите си сътрудничат активно. Макар в голяма част от договорите водещи да са академичните изследователи, ние сме равностойни партньори. Само че в последните две години има поведение на дискриминация спрямо академията от страна на МОМН. Не ни се разрешава да бъдем базова организация по договори с фонда за наука, а трябва нашите идеи да минават през университетите - те са базова организация и там отиват парите. Аз мисля, че в сътрудничеството, както е навсякъде по земята, академичните институции и университетите си сътрудничат, а не си противоречат. И тези две страни са толкова естествено свързани, че трябва да си много предубеден човек, за да искаш да ги разделиш.
- Защо се прави всичко това срещу БАН? Сериозен мотив няма, няма как да кажат, че БАН не работи некачествено. Международният одит доказа тъкмо обратното. Вече над 7200 световни учени се подписаха срещу разформироването на БАН, сред тях - осем нобелисти. Както и световни центрове като ЦЕРН и КОСПАР. Всички организации на учени у нас са против ликвидирането на академията. Бизнесът е против. Населението, както показаха няколко социологически проучвания, в 90 на сто е против. Кой тогава иска да я няма БАН?
- Нека да ви припомня как преди три години в една среща на ректори и на директори на институти във Варна зам.-ректорът на ТУ-Варна заяви, че според него, за да се оправи науката у нас, БАН трябва да се приватизира. Беше голям скандал. Аз го попитах защо ще приватизира Института за български език, но се сетих, че този институт заедно с други се помещава във великолепна 9-етажна сграда. На топ място в София. А не е ли много удачно към новата фабрика за производство на яхти във Варна да има и хидродинамичен басейн, какъвто има институтът на БАН във Варна? Така че разбирам апетитите за приватизация.
Ако търсим отговор защо и кому е нужно ликвидиране на академията, според мен, интересите са многостранни. От една страна, ликвидирането на БАН ще доведе до много по-лесна профанизация на нашия народ. Едно изпростяващо население много лесно се поддава на каквито и да било внушения. Второ, у нас научната общност не е толкова голяма. И все пак, в трудни времена, колкото и да са били малобройни, това винаги са били водачи, будители - тези, които са поддържали и духа, и гордостта на нашия народ. Когато започнат да разделят на парчета академията, явно, че намалява силата на хората, които могат да покажат, че не всичко, което се прави, трябва да се прави по този начин. Управлението по-лесно може да свърши това, което иска, когато няма кой да му опонира. И то за добро, да му се не види! Ученият опонира, за да каже, че нещо може да стане и по по-добър начин. Но някои самовлюбени хора не искат да приемат това.
Има и още нещо - напоследък бе раздухано от Министерството на финансите - БАН лошо управлявала собствеността си. Академията е наистина много апетитна, защото добри родолюбци, грижовни нейни стопани са "натрупали" някакво нелошо нейно материално състояние. През всичките години тези, които говорят, че то лошо се стопанисва, не можаха да намерят нищо. Освен един-два случая, които раздухаха по медиите - една поляна, която, ако беше отишъл финансовият министър, щеше да види, че е една стръмна поляна в Люлин планина и че благодарение на този мъж, който даваше 50 лева, тя е опазена да не обрасне с храсти и да не бъде завладяна от някой хитрец. За всички останали имоти на академията не можаха да намерят дори мъничко зрънце на безстопанствено и безотговорно управление.
Как не разпъваха предишния председател на академията, сегашния - и него разпъват, но колкото и да се стараха, не можаха да намерят и едно фактче, с което да се каже, че тия хора участват в някакви корупционни сделки. При това богатство, което е в ръцете им. Те успяха да съхранят всичко, което е на академията - ама то е на България, бога ми! На идните поколения. Не продадоха една керемида. И когато ми говорят за лошо стопанисване, аз питам: когато в продължение на 20 години разпродадоха България, това добро стопанисване ли е?
- Може би искат терена на IV км в София?
- Когато се кача на горните етажи на блока, в който работя, виждам огромната нова спортна зала. Чудесно съоръжение, вечерно време свети дори. До нея се намират терените на военните, където щели да се местят министерствата. Та тези две неща - залата и административният център, са между двата кампуса на БАН, на IV и VIII км. От моя прозорец по права линия има 150 м до новата спортна зала. За тази зала са необходими много паркинги, модерни хотели, сгради. Не дай бог, това, което не казвам, но се подразбира, да е една от причините за апетитите към академията.
- Вчера един ваш колега ми каза: ако те ликвидират академията, ще минем към гражданско неподчинение, няма да изпълним закона, няма да позволим да унищожат едно национално достояние. Има ли такива насторения в БАН?
- Не съм усетил да са масови засега. Но има друго, което сегашните управляващи трябва много добре да знаят. Въпреки примката, която затягат все повече и повече около академията и нейните учени, не можаха да ни смачкат. Първо, не можаха да ликвидират БАН с атака, че не прави наука, особено след международния одит, който показа, че науката ни е на високо ниво. Когато видяха, че такава теза е несъстоятелна, решиха със средствата, които са им в ръцете, икономически да задушат академията. Ударът не е върху имагинерно нещо, ударът е върху хората, които работят наука. Ние месеци наред работим с по 6 дни неплатени - това намалява заплатата на всеки от нас с една трета, а тя и без това е ниска. И въпреки това хората работят, защото смятат академията за единственото място, което създава оня академичен дух, необходим, за да се прави наука. Науката не може да се прави с декрети, за нея трябва да има атмосфера и дух. Тези хора са пренебрегнали материалното си благополучие - защото си обичат работата, обичат си академията, това им е животът. И съм убеден, че те ще са готови и на действия като гражданско неподчинение. Само че това ще е изправяне срещу една държавна машина, която иска да премахне най-старата държавна институция на България.
- Е, друг вариант е отчаянието. Не е ли по-добре човек все пак да се бори, колкото може?
- Съгласен. Като няма друг изход, оставам си в института, и казвам: изхвърлете ме насила, пъхнете ме в следственото управление и питайте защо аз си седя тук. Нищо лошо не съм направил, обратното! Срещу всеки лев, даден за заплати, ние в БАН сме докарали един лев от Брюксел от научни договори. Кой друг в държавата го е постигнал? Още нещо - над 60 на сто от конвертируемата научна продукция на България, т.е. от научния експорт на България, се произвежда в БАН и това не може никой да го отрече, то е факт. Тази продукция се произвежда с по-малко от една седма от учените у нас. И се изправя финансовият министър на тая държава и казва: БАН не работи ефикасно. Кажете ми, моля ви се, кое е ефикасното в тази държава? Ще цитирам думите на един нобелист по литература - Уинстън Чърчил (защото той е бил и такъв): "Ако ние отворим война на миналото и настоящето, ще видим, че сме загубили бъдещето". 
 

Няма нужда да подслушват Дянков, той публично говори глупости 

Щом някой си Симеон Дянков е решил да ликвидира БАН, той би следвало поне да се поинтересува какво унищожава. Обикновеният човек може и да не знае що е имунология на размножаването и що е то седалище на световна научна организация, но един министър не може да не знае. И е престъпно да повтаря като механична Барби (в последната "Панорама" отново), че не дава пари за наука, защото нямало възвръщаемост. Всеки лев трябвало да се насочва правилно. Или: БАН да му даде план за действие и тогава МФ ще я финансира. Дянков е живо доказателство, че е излишно да се дават 100 милиона лева за подслушване, включително на  министрите. Няма нужда СРС-та да слухтят какво приказва Дянков, той публично говори глупости и показва, че изобщо не става за мястото, на което е.
Ако няма хабер какво върши БАН и какви приноси има, пък и що е наука изобщо, това говори зле за самия него, не за БАН. Дянков най-вероятно не знае и кой е Робърт Едуардс. Но нобелистът едва ли страда от това. Той ще страда обаче, когато разбере, че партньорите му от България просто са... ликвидирани.