Научни работници от трети страни не идват в България
Нито един научен работник или стажант от трети страни не е регистриран за работа у нас по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Това показват данни на КНСБ от влизането в действие на Закона от 2016 година до днес.
Според наблюденията на синдиката, въпреки множеството облекчения, въведени в Закона по настояване на работодателите, няма голям интерес към българския пазар на труда. ДУМА припомня, че още миналата година от КНСБ бяха скептични към поредното либерализиране на режима. И сега от синдиката твърдят, че е необосновано да се правят промени, а "вносът" на работници от трети страни, за който толкова много настоява бизнесът, е краткосрочна мярка и не носи социално-икономическа сигурност на държавата и на бизнеса.
10 563 са регистрираните у нас работници от началото на годината, като от тях 9362 са за сезонна заетост, показват данни от Агенцията по заетостта. Повечето от тях са заети в туризма и земеделието, като най-много са камериерите. Въпреки езиковото им предимство, хората с български произход са едва 30. Например по спогодбата на България с Молдова са обявени 800 работни честа, но само двама молдовци са проявили интерес към предлаганите у нас позиции.
Оказва се, че интересът на българските работодатели към останалите режими за достъп до българския пазар на труда на работници от трети страни е доста по-малък. За първото 6-месечие разрешения за работа у нас са получили 1201 души от 40 страни. Отново най-много са за сезонна работа от 90 дни до 9 месеца - 500 души, а със "Синя карта на ЕС" са 127, като 23 от тях са назначени като ръководители. За цялата 2018 г. "Синя карта" са получили 273 души. Това трябва да са хора с висше образование и с професионален опит. Единно разрешение за пребиваване и работа през тази година е предоставено на 405 души от трети страни. От тях 73 са учители, 72 са професионални спортисти (предимно от Сърбия, Украйна, Русия, САЩ), 26 са циркови артисти, 33 са балерини и др. Както е известно, в цялата балетна трупа на Старозагорската опера в момента не работи нито една българска балерина.
От КНСБ искат да бъде гарантирано равноправното третиране на работещите у нас от трети страни по отношение на социални права, безопасни и здравословни условия на труд, както и добри условия на живот. От синдиката предлагат НАП да проверяват дали тези работници получават редовно заплатите си. В трудовите договори на повечето от тях е записано възнаграждение около минималната заплата.
