Нацизмът винаги дреме някъде

Карен Шахназаров е роден на 8 юли 1952 г. Завършва режисьорския факултет на ВГИК в класа на Игор Таланкин през 1975 г. Дебютира в киното с "Добряки", но се прочува като режисьор и сценарист с музикалния филм "Мы из джаза", който излиза на екраните в СССР през 1983 г. Генерален директор е на киноконцерн "Мосфилм" от 1998 г. По покана на директора на Националния филмов център Павел Васев известният режисьор гостува тази седмица в българската столица, където в едни от най-престижните зали се прожектират филми, създадени и продуцирани от Карен Шахназаров. Творецът бе награден с паметен медал "За развитието на руско-българското хуманитарно сътрудничество", който му бе връчен по време на творческа среща в Руския културно-информационен център в България от ръководителите на сектор "Култура" Владимир Константинов и отдел "Кино" Владимир Ястреба.


"Спирането на войната ще реши проблема с бежанците"
"Ако не направи компромис, Украйна ще се разпадне"


- Влияе ли политическата ситуация в страната, в Европа или в света на руското кино, Карен Георгиевич?
- Сигурно. Киното е част от обществения живот, няма начин да не бъде засегнато от всичко онова, което се случва в света.
- Това означава ли, че при създаването на филми се усеща и кризата?
- При нас? В Русия ли? Вероятно се усеща, но засега не мога да кажа, че кризата има пръст в киното. Макар че са налице определени знаци за това, но не е толкова мащабно.
- Знак ли е за криза фактът, че киното в телевизията днес е по-търсено от игралното?
- Точно обратното е! Знак за криза е, когато телевизионното кино намалява. Игралните филми се създават благодарение на подкрепата от страна на държавата. В Русия телевизионната индустрия е доста по-силна от филмовата. В това е кризата.
- Заедно с други дейци на културата сте подписали писмо, което призовава да се върне нецензурната лексика в киното. Защо го направихте? Нима смятате, че филми без псувни и ругатни не могат да бъдат адекватно разбрани от зрителите?
- Наистина сложих името си под такова писмо, но после размислих и оттеглих подписа си. Някои мои колеги успяха да ме убедят, че такъв вид лексика трябва да присъства във филмите, поне в ограничено количество. Но после се разбра, че няма как да стане. Не смятам за необходимо да се върнат нецензурните думи в киното.
- Какво мислите за състоянието на детското кино днес?
- За съжаление в Русия детското кино днес на практика липсва, за разлика от времето на СССР, когато бе на много високо ниво. И сега, разбира се, съществуват анимации и игрални филми за подрастващите. Но като цяло киноиндустрията не е насочена към децата. По света най-популярни са американските детски филми, отчасти и японските.
- Важна ли е за вас реакцията на публиката? Как разбирате, че зрителите харесват филма или, напротив, той не им допада?
- Интересно ми е да наблюдавам хората в залата, как самите те се взират в екрана, какво правят... С комедиите е лесно - ако виждаш, че публиката се смее, значи харесва видяното. Общо взето, настроението на зрителите се усеща. Филмите, в крайна сметка, се правят за тях, те са най-важните.
- Какво най-често ви питат по време на вашите творчески срещи с публиката?
- Различни неща. Но много обичат да задават въпроси, на които не може да се отговори: "Защо направихте този филм?" или "Какво искахте да кажете с дадена история?" Причините, поради които някой се захваща с киното, са много и понякога ти самият не можеш точно и ясно да ги формулираш. Но мисля, че това и не е необходимо.
- За кой от филмите ви изпитвате по-голяма гордост - за първия или за последния?
- Не изпитвам гордост за нито един от филмите си. По-скоро се сещам за някои сцени, които харесвам или смятам, че са сполучливи. Създаването на един филм отнема година и половина или две. Зрителят отделя час и половина, за да го гледа. А за мен това е отрязък от живота. Във всеки филм се намира нещо ценно. Когато има 4 добри сцени, за мен това е добро кино. Защото зная колко е трудно да се направи дори една хубава сцена. И ако се вгледате внимателно от тази гледна точка, ще видите, че има филми, които на пръв поглед не са лоши, но всъщност нямат нито една истински добра сцена. Или обратното, самият филм да не изглежда като шедьовър, но пък да е изпълнен със забележителни сцени. По-скоро така гледам на киното.
- Това означава ли, че сте открили формулата, по която се разпознава доброто кино?
- Ще ви кажа така - има кино, има и НЕкино. Не е задължително доброто кино непременно да се харесва, но то е онова, което остава в паметта. Доста филми изчезват от съзнанието, след като свършат надписите. Случва се след време отново да гледаш същия филм, да ти се струва, че дори го харесваш, а после се сещаш, че са го показвали преди 3 месеца. Но той не е оставил никаква следа и го гледаш като нов. И това е знак за НЕкино. А някои филми откровено не ги харесваш, не си съгласен с тях, но пък се запазват в съзнанието завинаги. Тоест в тях има образи, които те докосват. Разбирам, че съм гледал хубав филм, защото го помня. Това е важното.
- Като директор на "Мосфилм" какви проблеми се налага да решавате по-често - творчески или организационни?
- Всякакви. Преобладават административните теми. "Мосфилм" е огромна институция, свързана с технологиите, с поддръжката на производството... Обичайната рутина... Преди 16 години приех да стана директор и не съжалявам за това решение. Защото това е огромен опит, който е уникален сам по себе си.
- Заговори се за реконструкцията на базата на "Мосфилм". Какво ще включва тя?
- По-скоро ще строим допълнителни павилиони, ще изграждаме още необходими съоръжения, има план да издигнем кино-концертен комплекс.
- Филмът ви "Белият тигър" може да се тълкува и като своеобразно предупреждение за вероятността от възраждането на фашизма. Хрумвало ли ви е преди 3 години, че толкова скоро подобни процеси ще надигнат глава в Европа?
- Мисля, че нацизмът е доста силен като идея. Той винаги дреме някъде. И сега наистина от онова, което виждаме днес, се забелязват определени симптоми, че това движение отново се възражда. За съжаление последствията може да са доста сериозни. А и във връзка с бежанската вълна не се знае какво ще се случи в Европа.
- Колегата ви Александър Сокуров на последния кинофестивал във Венеция именно с това наруши спокойствието на присъстващите, наричайки бежанската вълна "хуманитарна катастрофа, пред която хората са безсилни, а политиците бездействат". Съгласен ли сте с подобно изказване?
- Не съм запознат с думите му. Но всъщност не ми е много ясно какво Европа може да направи в случая, освен да приеме всички тези хора, напускащи родината си. Фактически Европа провокира разгара на бушуващите днес войни в Близкия изток, в резултат на които се появиха и бежанците. Щом те стигнаха до Европа, мисля, че по някакъв начин там трябва да им организират живота занапред. Струва ми се, че Европа сама носи отговорност за случващото се с бежанците. Бяха разрушени такива страни в Близкия изток като Ирак, Либия, Сирия, Афганистан. Европа взе активно участие в това. Сигурно, не и България, макар че вероятно по някакъв начин се е включил и местният контингент, не зная. Така че какво се учудваме - ето го резултата! Най-напред трябва да се промени политиката, принципно. Ако по някакъв начин Европа не иска към нея да се втурнат милиони бежанци, необходимо е да се направи така, че тези хора да могат да живеят нормално в собствените си страни. Да се вземат мерки, да се обърнат към Русия, да се установи мир в Близкия изток... Вместо да се харчат луди пари за бомбардировки, по-добре е средствата да се насочат към развитието на тези държави - да се подобри инфраструктурата, да се построят пътища, да се изградят предприятия... За да могат да живеят хората нормално! И тогава те няма да тръгнат към Европа пеша, няма да се превърнат в бежанци. Трябва да ги докарат до състояние на безнадеждност, за да предприемат такова нещо! За да се реши този проблем, най-напред трябва да се спре войната в Близкия изток! И това е в ръцете на Европа, на САЩ... И в този смисъл проблемът с бежанците е решим.
- Вие сте чест гост в телевизионни предавания, където се обсъжда случващото се в Украйна. Виждате ли изход от създалата се ситуация?
- Изход ли? Струва ми се, че изходът от ситуацията е в това, което властта в Украйна не желае да направи. Говоря за федерализацията. Тоест трябва да се даде възможност да се намери компромис и да се даде шанс на областите да се сдобият с по-голяма свобода, да станат автономни. Но изглежда, че сегашните управници на Украйна именно това не искат да допуснат. Но друг изход няма. Ако така продължава и по-нататък, Украйна ще се разпадне. Окончателно.