Нацистки сенки в Андите

Група парламентаристи в Чили неотдавна се обърнаха към съда в Сантяго с искане да бъде снет грифът "Секретно" от 36 хиляди документи, фотографии и свидетелски показания, свързани с дейността на германската колония Дигнидад. Днес тя се нарича Вила Бавария. Създадена е през 1961 г. от Паул Шефер, нацистки ефрейтор в санитарен батальон на Вермахта по време на Втората световна война. Шефер почина на 88 години в чилийски затвор, където излежаваше присъда за сексуално посегателство и прилагане на изтезания. Съдът е установил, че Шефер е помагал на режима на диктатора Аугусто Пиночет (1973-1990) и че колонията е била използвана като затворнически лагер, където са били изтезавани противници на диктатурата. Паул Шефер бе арестуван през 2005 г. в Аржентина, където се укривал осем години.
Вила Бавария все още е полувоенна зона, оградена с висока ограда, на която доскоро е имало вишки с площадки за наблюдение и автоматчици на тях. На територията на колонията не е действала юрисдикцията на чилийскта държава. Официалният език и до ден днешен е немски. Обитателите на колонията са били без документи. Според правозащитници следите на много противници на тогавашния чилийски режим се губят на територията на Дигнидад. Има доказателства за това, че ръководството на тази германска община е сътрудничело с тайната чилийска полиция ДИНА. През януари 1991 г. тогавашният президент на Чили Патрисио Ейлвин подписва декрет, с който "германският анклав" се лишава от юридически права.  Мотивите - многокртно нарушаване на чилийското законодателство и драстично отклонение от обявените при създаването цели. Сега Вила Бавария има около 300 жители, предимно германци. Подобни "германски" селища  има в Парагвай, Аржентина и в други латиноамерикнски страни.
Парламентаристите искат отмяна на решение на чилийския съд от 2005 г., който налага гриф "Секретно" на документите, които са намерени в таен бункер в колония Дигнидад. Решението на съда, прието в рамките на старата система на наказателно съдопроизводство, се основавало на това, че документите засягат националната сигурност на страната и затова не могат да бъдат разсекретени. Служител на Националната разузнавателна агенция на Чили, който помолил да не споменават името му, заявил, че "това решение на съда е странно и не отразява реалностите на днешния ден. В компетенциите на съдиите не влиза да дават заключение за това дали този или онзи документ е секретен или не. Това е прерогатив на органите на разузнаването и сигурността". На свой ред депутатите Тукапел Хименес, Серхио Агидо и Уго Гутиерес смятат, че в най-скоро време трябва да се обнародват въпросните документи.
"Чилийските граждани трябва да знят какво съдържат секретните материали - пишат депутатите. - Ние искаме да знаем имената на тези, с чието мълчаливо съгласие са извършвани престъпления на територията на германската колония. В нашата история не трябва да остават тъмни петна, свързани с престъпленията на хунтата" - смятат авторите на внесения в съда документ. По думите на неназовани източници някои от документите, ако бъдат публикувани, могат имат ефекта на истинска политическа бомба. Те твърдят, че има документи, съдържащи показания на политически затворници за това, че агенти на чилийското разузнаване са работили в тясно сътрудничество с германци от Дигнидад за измъкване на признания от тях чрез изтезания.