Изложбата "Сънища на будния разум" с графики на Франсиско Гоя се открива на 4 август в Националната галерия Квадрат 500 и ще може да се разгледа до 21 октомври. Куратор е Калин Николов.
Испанецът Франсиско Гоя (1746-1828) е сред най-забележителните и влиятелни творчески личности в световната култура. Създава над 1000 живописни произведения и графичните серии "Капричос", "Бедствията на войната", "Тавромахия" и "Диспаратес".
Стилистичният и философският му диапазон оказват силно влияние върху последвалия динамичен развой на изкуството, определят го като последния представител на класическите школи и предшественик на модерното изкуство. Всеобхватното му дело - живопис, графики и рисунки - се превръща във водещ естетически принцип за много от художествените направления през XIX и XX век, включително импресионизма, експресионизма и сюрреализма.
Двадесетте и една графики от колекцията на Националната галерия проследяват развитието на Гоя от най-ранните му офорти, повлияни от стила на Диего Веласкес, до върховните му постижения на забележителен с остротата си социален тълкувател, интерпретатор на мрачни събития и сложни човешки характери. Високото художествено ниво на четирите негови графични серии оставя дълбока следа в историята на изкуството.
В Националната галерия се съхраняват седем творби от серията "Капричос", 1799. Осмиването на институционалните опори на властта, църквата, инквизицията, паразитизма на феодалното благородничество, моралния разпад сред социалните класи е повод серията да бъде забранена за показване.
Серията "Бедствията на войната", която Гоя започва около 1810 г. и се връща към нея около 1820 г., не е била публикувана от художника приживе. Една от творбите е наименована "Затворник. Задържането е толкова варварско, колкото и престъплението". Смятана е за уникална, тъй като рядко се среща в други музейни и частни колекции от света.
Серията "Тавромахия", създадена вероятно между 1815 и 1816 г., отразява интереса на художника към бикоборството. Тези графики съчетават крещящата жестокост на коридата с възхищението от умението и вълнуващото действие на игрите. От общо тридесет и трите гравюри от серията Националната галерия притежава пет.
По същото време, когато художникът все още работи върху "Тавромахия", вероятно е започнал и серията, озаглавена "Диспаратес" (глупост или безумие). Фантастичните композиции са криптирани алегории, чиято внушителна дълбочина е очаровала творци като Бодлер, Юго, Дьолакроа. В колекцията на Националната галерия се намират четири от тях, две от които - "Глупоста на младите бикове" и "Начин на летене" - са емблематични за гения на художника.
Националната галерия притежава и офорта "Слепият певец", емоционално определен от Николай Райнов в неговата "История на пластичните изкуства" от 1939 г. като "пръв" сред "любопитните и важни" графични произведения на Гоя.
В изложбата е включена и една творба на испанския художник-сюрреалист Салвадор Дали (1904-1989), посветена на Гоя и неговите "Капричос".

