Национален герой ли ни е Левски?

Навършват се 182 години от рождението на легендарния Апостол на свободата - Васил Левски. През краткия му живот той извършва величави човешки дела, които го поставят за вечни времена в челните страници на 13-вековната история на България. 

Злокобното софийско бесило ни напомня за разпятието на Христос. До своята смърт Левски е бил почти неизвестен като личност. Познават го съратниците му, с които е имал непосредствена връзка, но популярността му започва да расте невероятно бързо след Освобождението на България, той става национален герой. Хората започват да го боготворят, без дори да осъзнават неговите значими приноси за бъдещото освобождение на България. 

Левски привлича българите със своята тайнствена загадъчност. Той се явява там, където никой не подозира, че може да се появи. Появява се "отвсякъде гонен, навсякъде приет", с различни псевдоними и дегизировки, истината и мълвата за него се смесват в много случаи в една легенда. Конспиративните комитети, които той създава в страната, обединяват многобройни български юначаги, борци за свобода, готови за саможертва. Известно е, че Хаджидимитровците са били над 100 души, а в края на 1870 г. броят е над 1000. Левски се опитва да превърне борбата във всенародно освободително дело.

Вътрешната революционна организация, която Апостола създава, има огромно значение за съвременната българска държава. Левски притежава невероятни човешки добродетели - родолюбие, воля, смайваща дързост, смелост, ловкост, хладнокръвие, физическа мощ и бързина, невероятна издържливост. Строг и взискателен, скромен и мъдър, оптимист с проницателен усет за точна преценка. Дякон с почтен християнски морал, с пословична скромност и блестящ ум и памет, които той умело използва през целия си живот, който е положил пред олтара на освободителната борба. Днес бихме казали, че Левски е безспорен лидер на Националноосвободителното движение в България в епохата на Възраждането. Благодарение на стореното от него става възможно Априлското въстание, което проправя пътя към Освобождението. 

Сега, в навечерието на неговото рождение, при онова посмъртно бесило в София отново се стичат безброй българи да положат цвете пред делото му. Но поклонници ли сме наистина на неговите завети? Докъде стига патриотичното ни чувство, завещано ни от него? Слушаме тържествени речи и горещи слова, а сетне всеки поема по стария си път: един "за парата да си продаде и душата", друг - да си мижитурка пред властта и началниците, размахвайки юмруци в кухнята. Колцина живеят по заветите на този велик българин, дал живота си, за да бъдем свободни?! Колцина наши политици демократи имат нещо общо с демокрацията, с Левски - да не говорим?! Той ни бил национален герой. Дали? 

Колко са жертвоготовните българи, които днес се борят за свобода от лъжедемокрацията, срещу корупцията и бедността на народа. Цели опашки са се подредили - кой да се уреди за посланик, кой за депутат, кой за някоя блага държавна службица... Какъв дисонанс, какъв парадокс, какъв лъжепатриотизъм демонстрираме, когато повтаряме, че Левски ни е национален герой! Всеки мисли как да си осигури всекидневно благополучие или пък как да  оцелява; забравили сме какво е да се обединим в битка за нашето бъдеще като държава и като нация. Народе???