НАТО започна да търси контакти с Москва

Американският професор по конфликтология и международни отношения в университета "Джордж Мейсън" Денис Сандъл смята, че ако НАТО не се откаже от досегашната си политика към Русия и не започне да си сътрудничи с Москва, страните няма да могат да избегнат по-сериозен сблъсък в бъдеще. Сандъл е написал това в писмо, изпратено до влиятелния в. "Файненшъл таймс".
От времето на Студената война НАТО преследваше в укрепването на сигурността в Европа само своите интереси, получавайки привилегии за сметка на изтласкването на Русия на "периферията" и плътно подстъпвайки към границите й. Страните членки на НАТО трябва да започнат преговори с руския президент Владимир Путин за евроатлантическа структура за сигурност, която да включва и Русия. Само в този случай ще успеем да избегнем по-нататъшна ескалация на напрежението, пише Сандъл.
Според учения прекият сблъсък между Русия и Запада "може и да не е толкова отдалечен сценарий", въпреки че нито една от страните няма интерес от това. В същото време предпоставките за такъв сблъсък са започнали да се създават отдавна.
"Веднага след като приключи Студената война, НАТО на практика плътно подстъпи към границите на Русия, като включи в редиците си страни от бившата организация Варшавски договор и създаде заплахата, че в блока могат да влязат и постсъветските републики - Грузия и Украйна", отбелязва авторът.
По този начин Русия все повече се изключваше от формирането на системата на европейската архитектура за сигурност и в резултат на това Москва започна да се чувства изтласкана на "периферията". Подобно поведение на НАТО и доведе до противопоставяне с Руската федерация, което отразява една от класическите ситуации в конфликтологията, когато една от главните причини за ожесточен конфликт става изключване на страна от структури, които дават привилегии на другите за нейна сметка, смята Денис Сандъл.
Очевидно е, че съществуващите разногласия с Русия трябва да се решават по пътя на подписване на споразумения. И този път, смята експертът, може да бъде алианс между Русия и Запада.
В същото време през септември страните членки на НАТО в Уелс приеха план за засилване на колективната отбрана на пакта и се договориха за параметрите на изграждащите се сили за бързо реагиране на НАТО в отговор на политиката на Русия по отношение на Украйна. Подразделенията на силите за бързо реагиране на НАТО за отбрана на източноевропейските членки на Алианса ще наброяват няколко хиляди военнослужещи.
Междувременно генералният секретар на НАТО Столтенберг заяви, че НАТО би искала да възобнови преките контакти с Русия.
"НАТО замрази контактите си с Русия на работно ниво, но форматът Съвет Русия-НАТО се запазва. За да се задейства той обаче, е необходимо желанието и на двете страни. Ние бихме искали да възобновим прекия контакт с руската страна за осигуряване на по-голяма транспарентност, за да бъдат избегнати инциденти", подчерта той.
Германия също настоя пред партньорите си от НАТО да бъде подновен прекият диалог между Алианса и Русия, прекъснат след анексирането на Крим, съобщи Франс прес. Германският външен министър Франц-Валтер Щайнмайер заяви, че с прекратяването на заседанията на Съвета НАТО-Русия Западът в момента няма канал за обмен на информация при различни спешни ситуации като военни учения, полети на военни самолети или присъствие на руски бойни кораби в различни райони в света. Според Щайнмайер сегашното ниво на комуникация с Москва е паднало дори под нивото от епохата на Студената война.