НАТО в Лисабон с Обама и Медведев

Снощи в Лисабон започна срещата на върха на НАТО, по време на която държавните ръководители на 28-те страни членки трябва да приемат нова Стратегическа концепция, която да начертае пътя, по който организацията ще се защитава от заплахите през следващото десетилетие. В Лисабон трябва да бъде определено бъдещето на НАТО в ситуация на намаляващи разходи и нарастващи предизвикателства, пише ВВС. Ключово за доверието в Алианса в бъдеще ще бъде приключването на мисията в Афганистан, което да осигури ефективно предаване на контрола на местните сили за сигурност до кроя на 2014 година.
За участие във форума в португалската столица пристигна президентът на САЩ Барак Обама, както и лидерите на останалите 27 страни членки на Алианса. Руският президент Дмитрий Медведев ще се присъедини към отделно заседание НАТО-Русия днес. България е представена от президента Георги Първанов, а в състава на делегацията са още министърът на външните работи Николай Младенов, министърът на отбраната Аню Ангелов, постоянният представител на България в НАТО Тодор Чуров и началникът на отбраната ген. Симеон Симеонов.
Новата стратегическа концепция трябва потвърди глобалната военна роля на Алианса и ще подчертае нуждата НАТО да гарантира, че и в бъдеще ще предприема мисии за "управление на кризи" по целия свят. Очаква се лидерите да обсъдят и създаването на система за противоракетна отбрана в Европа, базирана преди всичко на американска технология, но включваща и системи с малък обсег на действие в страни като Германия.
Дипломатически източници поясняват, че САЩ първоначално са настоявали в документа да бъде посочен Иран като главна ракетна заплаха, но са се отказали от искането си заради турските възражения. Турция е ключова страна, в която се предлага да бъде разположена новата противоракетна система. Анкара обаче настоява да не се упоменават страните, срещу които евентуално ще е насочена. На първо място това е съседен Иран, с който Турция развива много добри отношения. А също и другите й съседи в Близкия изток.
Противоречия относно формулировките в текста на стратегическата концепция имаха и Франция, и Германия. Берлин видя в противоракетния щит възможност за НАТО да се отърве от ядреното оръжие. Париж пък, напротив, защитава ревниво атомния си арсенал и независимостта на решенията си. Компромисът дойде в последния момент, като няколко часа преди началото на срещата германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози намериха формулата за помиряване на различията си. В отделен параграф Германия получава уверение за ангажимента на НАТО да работи за разоръжаване, с мото на крайната цел "свят без ядрено оръжие". Това обаче трябва да се случи "на базата на гарантирана сигурност" за всеки член на Алианса, казва текстът. Според договорката Берлин се отказва от обвързването на щита с колективния ангажимент за разоръжаване. За да успокоят притесненията на Франция, а също и тези на Великобритания, останалите страни допълват: "Докато съществуват ядрени оръжия, НАТО ще остане ядрен Алианс".
Очаква се също лидерите на страните членки на НАТО да поканят Русия да проучи възможностите за свързване на собствената си система за противоракетна отбрана с тази на Алианса, за да докажат, че системата не е насочена срещу нея. Президентът на Русия Дмитрий Медведев на срещата ще оповести предложение на Москва за взаимодействие в сферата на противоракетната отбрана, съобщи съветникът на руския държавен глава Сергей Приходко. По неговите думи руските власти биха желали при оценката на заплахите да се взима под внимание мнението на Русия като на равноправен партньор. Приходко изрази увереност, че създаването на обща система за сигурност, включително и ПРО, е реално.
Междувременно днес сутринта към лидерите на НАТО ще се присъединят и лидерите на 19 други страни, които имат контингенти в ръководените от НАТО Международни сили за поддържане на сигурността в Афганистан (ИСАФ), както и лидери от ЕС, ООН, Световната банка и Япония.