Натискът срещу Белград се засилва

ТАНЮГ

Посещението на германския канцлер Ангела Меркел в Белград и изискванията, които постави по отношение на Косово, предвещават период, в който на Сърбия ще й трябва доста дипломатическо умение, за да стигне до решение, което не противоречи на интересите на Сърбия, а задоволява и Брюксел. Това е мнението на повечето анализатори след разговорите на Меркел със сръбския президент Борис Тадич. Въпреки това, изтъкват те в разговор с ТАНЮГ, главното послание на канцлера е положително, а то е ясната подкрепа на Германия за членството на Сърбия в Европейския съюз.
Сръбският външен министър Вук Йеремич сумира най-кратко изхода от посещението на Меркел с оценката, че Сърбия и Германия са единодушни по въпроса за ЕС, но не и за Косово. Меркел отправи в Белград много ясно послание, че Германия подкрепя интеграцията на Западните Балкани в Европа и това съвпада със становището на сръбските власти, но по въпроса за Косово и Метохия съгласието между Сърбия и Германия е далеч по-малко, каза Йеремич.
Германските медии наричат разликата в становищата на германския и сръбския лидер по въпроса за Косово "открит конфликт", а "Шпигел" посочва, че такова нещо "се вижда много рядко при държавни посещения".
Домакинът и гостенката се "посдърпаха" пред събраните журналисти, пише "Шпигел" и продължава: "Тя искаше от него директни разговори за Косово, а той пък не допуска такива изисквания."
Либералният "Тагесцайтунг" пише за "любезни думи и слаби резултати" и изтъква, че Меркел ясно е заявила, че Сърбия трябва да направи отстъпки по косовския въпрос, докато консервативният "Франкфуртер алгемайне цайтунг" описва посещението на Меркел на Балканите като "картина, която виси накриво", защото в Загреб тонът е бил приятелски, а в Белград - дисонансен.
"Меркел и Тадич нямаха нищо общо освен мрачното изражение на лицата, с което двамата излязоха пред публиката след разговорите", оценява "Франкфуртер алгемайне цайтунг".
И сръбските анализатори смятат, че това е преломен и труден момент за Сърбия. Изискванията за Косово, които Меркел постави като условие за получаване на статут на кандидат за членство в ЕС, вече не се отнасят само за продължаването на диалога с Прищина, а и за разпростиране на дейността на ЕУЛЕКС по цялата територия на Косово и премахване на паралелните институции. Така изречени в момент, когато се очакваше условие за кандидатурата (за членство в ЕС) да бъде само продължаването на диалога (с Прищина), тези изисквания според председателката на Фонда за хуманитарно право Соня Лихт представляват неочакван обрат. Затова тя изтъква, че Сърбия трябва колкото може по-скоро да постигне конкретни резултати в диалога с Прищина, защото с минаването на времето нещата се усложняват.
Върху Сърбия ще се оказва голям натиск, оценява Огнен Прибичевич, старши научен сътрудник в института за обществени науки, като изтъква, че на Сърбия й предстои "много тежък период, в който ще бъдат нужни много дипломатическо умение и мъдрост, за да се намери решение, което да задоволи и Белград, и Брюксел". Подобно е мнението и на директора на Центъра за нови политики Владимир Тодорич. За него нормализацията на отношенията с Прищина, за която Меркел също настояваше, е само евфемизъм за отстъпване на митниците и полицията на Прищина, което, по неговата оценка, ще доведе до изостряне на отношенията между Сърбия и косовските сърби.
Накрая Северно Косово вероятно ще има статут, какъвто още преди няколко години предвиждаше посредникът на ООН Марти Ахтисаари, заключава професорът по международно право и бивш посланик Предраг Симич и добавя, че това е някакъв вид автономия.
Политическата общественост в Сърбия тълкува различно изхода от посещението на германския канцлер в зависимост от това кое слага на преден план - ЕС или Косово. Според Бранко Ружич, председател на парламентарната група на коалиция Социалистическа партия на Сърбия-Единна Сърбия, важното е, че Меркел е отправила ясно послание в подкрепа на европейското бъдеще на Сърбия. Той добавя, че диалогът с Прищина може да се води само в международноправните рамки и с постигане на компромис.
От Либерално-демократическата партия изтъкват, че в посланията, отправени от германския канцлер Ангела Меркел, не се виждат нови условия за получаване на статут на кандидат за членство в ЕС, но е ясно, че с "напрежение в северната част на Косово и Метохия" Сърбия не може да получи кандидатура.
Сузана Грубешич, заместник-председателка на парламентарната група на Обединените региони на Сърбия, оценява, че най-важното послание на Меркел е, че бъдещето на Сърбия е в Европейския съюз. Ясно е, че няма съгласие за статута на Косово, защото Германия е сред първите, които признаха независимостта му, добавя тя.
В Сръбската радикална партия оценяват, че посещението на германския канцлер Ангела Меркел и нейните послания представляват опит за натиск върху Сърбия да направи още отстъпки в посока към независимост на Косово и Метохия. "Тук няма дилема, това е продължение на германската политика към Сърбия от години", казва Драган Тодорович.