Настъплението на електронната книга, или виртуалното усещане за истинско четиво

Трудно някой би могъл да отговори изчерпателно на въпроса - как всъщност е измислен е-book-ът (както наричат електронната книга). Нищо чудно идеята да се е родила, когато някой е решил да набере на клавиатурата или да сканира любимото си четиво, а след това да даде файла на свой близък или приятел. Подобни действия не са изключение и днес, въпреки че мнозина вече разполагат с така наречените e-reader-и (електронни четящи устройства). Програми за четене на различни произведения могат да се свалят от електронни книжарници направо на мобилния. Дигитализирани книги се "разлистват" не само от екрана на компютъра, но и от дисплеите на последно поколение телефони, таблети и смартфони.
От време на време на преден план излиза въпросът дали електронните четивата няма да изместят класическите книги. Отговорът засега по-скоро е отрицателен, тъй като все още съществуват вестници, списания, радио и телевизия, въпреки че всички тези медии в определени моменти са обявявани за "убийци" на предшествениците си. Има обаче вероятност електронните и хартиените книги да продължат да съществуват в щастлива симбиоза - едните да допълват другите, като служат вярно на различен тип почитатели и отговарят на изискванията и очакванията на всички потребители.

Традицията vs. прогреса

Нищо не може да се сравни с аромата на книга - нова или по-вехта. Дъхът на мастило и миризмата на хартия превръщат традиционното томче в нещо повече от корица и страници, пълни със знания. Грапави или идеално гладки, хлъзгави или омачкани, лъскави или леко омазнени, искрящо бели и перфектни или с лек дефект в ъгълчето, което печатарският нож не е разрязал... Дебели и тънки, тежки като тухли и леки като перце, луксозни и подвързани с кожа, събиращи се в дамската чанта или в джоба на дънките, пълни с илюстрации или само с текст, с впечатляваща корица или "облечени" в амбалажна хартия от време оно... Книгите...
Четенето на класически хартиен екземпляр може да се сравни със среща с непознат, да се оприличи с появата на нов човек в живота на всеки от нас. Виждаш го, започваш да разсъждаваш искаш ли да се здрависаш с него или абсолютно спонтанно подаваш ръка, усещаш топлината и аромата му, опознаваш го, решаваш дали да го запознаеш с приятелите си, да го задържиш или да се сбогуваш с него... Не е задължително да е завинаги, защото животът може да ви срещне пак или да ви раздели така, че да не се видите никога повече.
Срещата с електронната книга по-скоро не е толкова одухотворена, душевна и жива, а е анонимна. Размерите на четеца винаги са едни и същи, теглото му не варира, екранът е низ от редове, дори "прелистването" на страниците е константа. Може да се сменя само устройството - компютър, лаптоп, смартфон, таблет, e-book... Общото между тях е, че всички те са своеобразни посредници между читателя и произведението. Електронните средства не миришат като хартията на класическите томчета, под пръстите се усеща само пластмаса, стъкло или метал. В по-модерните версии може да чуете "разлистването" на страници и никога няма да се порежете в тях.

Далеч от очите и от сърцето

В библиотеката вероятно на всеки от нас има книги, които чакат да бъдат прочетени или разлистени отново. Някои от тях се каним да започнем при първа възможност, други така и не намираме време да довършим. И всеки път, когато погледнем към рафтовете, усещаме неодобрението на недокоснатите страници, които като че ли ни отправят недвусмислено предизвикателство. Традиционните книги са като живи същества, които просто си искат своето.
Още по-тъжна е ситуацията със свалените на компютъра четива. Те може да чакат реда си с месеци. Когато започваме да ги четем, често очите ни се изморяват, нещо ни разсейва или просто ни омръзва да се взираме в екрана след края на работния ден. Обещаваме си, че утре ще продължим общуването си с виртуалната книга. Но минават дни, понякога седмици и месеци, а електронното четене си остава само като благородна закана. Дигиталното устройство не е предизвикателство, а е по-скоро инструмент. Като го погледнем, не виждаме примамващото заглавие на корицата или името на автора. А само екран и копчета, които ни напомнят, че няма да е лошо да почетем. Уви, папките с дигиталните текстове не са постоянно пред погледа ни, както книгите в библиотеката. А когато са далеч от очите, се отдалечават и от ума, и от сърцето.

Прозорец към света и душата

От малки ни учат, че книгата е прозорец към света. Четенето обаче не само дава шанс за получаване на информация, която не може да се набави по никой друг начин. Заглавията на томчетата в библиотеките ни са в състояние да разкрият какви сме всъщност. Затова книгата е и прозорец към душата. Дори и мястото, на което четем - вкъщи, в тролея, в парка, на крак в обедната почивка, край леглото на децата ни - това сме ние. Може дори да разберете много за човека по това как е подвързал четивото си - с календар от миналата година, с амбалажна хартия, с кръстословица от вестник или с опаковка от подарък. Ако книгата е с бележки в полето или някои пасажи са подчертани, това също е знак за индивидуалност на четящия преди вас. Подобно самоизразяване е невъзможно в електронните джаджи, въпреки че някои от тях са обогатени с какви ли не екстри.
Но така или иначе, четенето на книги - дигитални или хартиени, си остава начин на живот. Трябва само да не забравяме да го изживеем.


Проектът Гутенберг

Майкъл Харт се смята за създател на електронната книга, както и на първата електронна библиотека - проектът Гутенберг. Популяризирането на виртуалните четива благодарение на прогреса на технологиите и интернет всъщност допринася и за комерсиализирането на текстовете, които срещу заплащане (или по пиратски начин) може да се свалят на различни съвременни устройства.
Ентусиасти пък създават и доброволно поддържат така наречените електронни библиотеки, които са общодостъпни. Така виртуалната книга  постепенно губи първоначалната си екзотичност и се превръща в една от обичайните стоки в магазини за компютърна техника.
Но преди да се появят на рафтовете, модерните устройства за четене минават дълъг път. По поръчка на Xerox през 1970 г. Ник Шеридън създава електронна хартия, наречена Gyricon. Целта е новият продукт да има същите свойства, каквито и добре познатата ни хартия: да е гъвкава, написаното върху нея да се чете добре от всякакъв ъгъл, но информацията да може да се изтрива и записва многократно, както и да се визуализират не само текстовете, а и илюстрациите. Изобретението представлява прозрачен слой, запълнен с полиетиленови микросферички с диаметър от 20 до 100 микрона всяка. На лист "хартия" с размери 27х28 мм има около 30 млн. сферички. В крайна сметка обаче новата технология изглежда по-скоро като твърд и скъп електронен клипборд, приличащ на черно-бял екран на лаптоп.
Доста по-късно - през 1990 г., млад физик на име Джоузеф Джейкъбсън изобретява по-съвършена технология, наречена e-ink - електронно мастило. Заедно с двама свои състуденти той създава компания за разработката, която привлича повече от $50 млн. смесен капитал. Новата технология може да се смята за основоположник на съвременните устройства за четене на електронни книги.
На пазара най-после се появяват разработки с течнокристален дисплей и добра ергономичност. Но големите производители насочват усилията си в минимизиране размерите и намаляване цената на преносимите компютри, както и към разширяване възможностите на мобилните телефони. Електронни книги могат да се четат и на тези устройства. Но са очевидни и редица недостатъци, които пречат потребителят да се наслади на виртуалния текст: силната външна светлина, излъчването на самия дисплей и малкият му размер, както и ограниченото време - от 2 до 5 часа.
Именно затова е за предпочитане именно оригиналният четец. Екранът на електронната книга не излъчва нищо, а работи само с отразена светлина. Както при хартиените книги, и тук е постигнат необходимият контраст на изображението. Размерът също е един от оптималните за целта - 6 инча, като сега на пазара има устройства и с 10-инчови екрани. Не е маловажен и фактът, че те консумират енергия само докато се сменя страницата. След това изображението остава статично и се запазва дори и при премахването на захранващия блок. Съвременните устройства за четене позволяват средно около 7000-12000 "прелиствания" с едно зареждане на батериите.