Наследството на Младенов

Един по един започват завоите в политиките, налагани по време на управлението на ГЕРБ. Похвално бързо министърът на външните работи Кристиан Вигенин обяви оттласкването от най-опасната заигравка на гербаджията във външно Николай Младенов - тази с бушуващия пожар в Близкия изток. Вигенин обяви, че страната ни повече няма да бъде територия, която да се използва за заговори срещу чуждо правителство. Става дума за сирийската опозиция срещу Асад. Вигенин каза още, че доказателствата за участието на "Хизбула" в атентата на летище Сарафово са косвени и не може само на тази база да се вземат важни решения от ЕС.
Важно е паралелно с нормализирането на ситуацията в икономическата, финансовата и социалната област да върви такова и във външната политика. В продължение на повече от три години външна политика нямаше. МВнР под "вещото" ръководство на Младенов се беше превърнало в отдел на чужди министерства и държавни организации и обслужваше техните интереси, предимно в Близкия изток. Участието в чужди военни афери никога нищо добро не ни е донесло, но предишният министър от ГЕРБ бе твъде петимен страната ни да се набърка в обърканата ситуация в арабския свят, при това очевидно без никаква полза за българския народ, но в негова вреда.
Външната политика на България бе твърде едностранна досега. Да се надяваме, че това също ще бъде преодоляно. Например не е необходимо да казваме "да" на всяка хрумка на Еврокомисията, да се съгласяване с всяка "блестяща" идея на поредния еврокомисар обладан от визионерски дух. И в същото време имаме отчайваща нужда да насочим външната ни политика на Изток, там където досега отсъствахме и където сега текат финансовите и икономически потоци. Няма да загубим европейската си идентичност, ако имаме по-активна политика спрямо потенциалните ни интереси в Русия, страните от ОНД, Китай и държавите от Югоизточна Азия. Няма какво да губим, може само да спечелим.