Насилствено тъпкане

Виктор ТУРМАКОВ

Съветът на ЕС реши да наложи на целия ЕС Истанбулската конвенция (ИК). Документът е оформен като борба на всичко хубаво срещу всичко лошо и трябва да предпазва жените от домашно насилие. Дотук добре. Само че България и още пет страни от Източна Европа, изтърпели в миналото последиците от подобни спускания на добре опаковани директиви от централата, решиха да прочетат малките букви в документа и скочиха като опарени. ИК се оказа страшно многоизмерна. Между редовете се откриват социалния джендър, пълния контрол на Брюксел и разни съмнителни НПО над националните правителства и прочее "прелести", които нямат нищо общо с ДНК-то на местните общества.

В Брюксел обаче не се церемонят и решиха да пречупят недоволните връз коляно и да го наложат по заобиколни начини. Няма къде да се бяга. Всички в Европа ще са "цивилизовани, шарени, модерни и многообразни", независимо дали искат или не.

А колкото многоизмерна е ИК, толкова по-едноизмерни, плоски и линейни са нейните радетели. Техните аргументи са клише ("Ганьо, искаш да си биеш жената, тъмни балкански субект такъв!"), мирогледът е по най-добрите рецепти на "Който не е с нас, е против нас". Такова насилствено тъпкане в гушата, комбинирано с назидателен тон обикновено води до съпротива.

Страните в Източна Европа ще започнат да готвят бунт на кораба, веднага след като разберат, че предимствата под формата на субсидии и пазар на труда отстъпват пред недостатъците под формата на натрапени чужди ценности (и икономическа колонизация от мощните западни компании, но това е друга тема).

Орбан в Унгария вписа мъжа и жената в конституцията, а знаем как вгорчава атмосферата в Брюксел, когато си науми нещо. Словакия също е против ИК и ще продължи в същия дух, независимо дали есента на власт ще останат консерваторите, или ще се завърнат социалистите на Роберт Фицо.

Приклещената между четири велики империи Източна Европа знае как да запази себе си. И когато е нужно, може да се изправи с цялата си многоизмерност и естествено многообразие и ще измете онези, на които единствената им отличителна черта е пробутването на измислени ценности.