Нашият капитал са книгите

Николинка Христова

Дарителите са особена категория човеци.  Хората даряват, каквото решат - книги, защото ги харесват и искат и други да ги прочетат, и да отворят място в личната си библиотека за нови; дрехи - за да имат втори или трети живот и да са в помощ на нечий оскъден семеен бюджет, вещи - за да поразчистят вкъщи или защото са им в повече. Най-многолики са дарителите на книги на читалищата. Издатели, фондации - разнообразие от юридически лица даряват нови книги. Частните лица даряват стари книги, ако е правилно така да се изразя. Купили и прочели книгата, харесала им, прочели я още веднъж, после идва ред на нови и нови издания в личната библиотека. Именно тези стари книги, които светят като току-що излезли от печатницата, идват при нас в читалищната библиотека, за да ги преоткрият други читатели. В продължение на двадесетина години има тенденция хора със скромни възможности - малки заплати или малки пенсии, да даряват книги от сърце. Купуват, четат, "пътешестват и почиват" в екзотични страни и кътчета на света чрез тях и след това отново и отново това се повтаря. Често по телевизията правят блиц интервюта с въпроси - кога за последно сте купували книги, коя книга последно прочетохте или четете сега. Отговорите са различни, но немного обещаващи за възраждане на голямото общество на четящите люде. Отговорите - нямам пари, друг - нямам време, трети гордо изрецитира заглавие на книга от ученическите години. Интервюиращите никого не питат - подарявате ли книга на дете на празник, а в делник? Дарявате ли книги на читалищната библиотека?
В малкия град всички за всички всичко знаем. Да, ама не, по бочаровски си опонирам. Мога след излизане от магазин да преценя приблизително финансовите възможности на човек, но никога не мога да си отговоря този човек дава ли пари за книги, сега или по-рано? Зависи от човека - е отговорът, или зависи от интелекта му, или от образованието, от работата му, средата и кой знае още от колко неща. Разнолики са дарителите на книги, разнолики, но еднакво щедри. Даряват книга - даряват хубави часове с хубави преживявания на напълно непознати хора - читатели. Даряват книга - дават информация, която никога не е остаряла, щом не я знаем.
Библиотеката на НЧ "Напредък 1871" в Никопол си има редовни и чрезвичайни дарители на книги. Първите се делят на две - наши читатели, които имат повод да предоставят хубави книги на читалището и го правят често-често. Втората подгрупа са юридически лица, които ни имат доверие и държат мястото на хубавите книги да бъде в общодостъпните библиотеки. Чрезвичайните дарители са също особена категория човеци. Влязат в читалището, изстрелват въпрос: Приемате ли книги? Мине се не мине седмица, пристигат с няколко големи кашона с интересни издания. Нови, новички, съвсем новички и читаеми, търсени книги. Между библиотечните рафтове става като на празник. Опознаваш човека по чашката на празник, дарителя по книгите, които си е купил, за да прочете и после да дари на библиотеката. Дарителите са си друго тесто човеци - вари ги, печи ги, все са по-добри и по-отворени. Нашият капитал в читалището са книгите и дарителите ни правят богати.
Завършвам с имената на тези, които дариха книги от началото на т.г. досега, човеците, за които нашите благодарности и тези на знайните и незнайни читатели на техните книги нямат и няма да имат край - Боян Ангелов, сем. Елина и Георги Джамярови, Цветанка Попиванова, Ирина Лилова, Снежана Иванова-Чанева - всичките от София, Цветанка Бъчева от Перник и Осман Ахмедов от Плевен. Дарители от Никопол са Снежка Кортелова, Дарина Любенова, Сезгин Исмаилов и Гюлшан Гавазова.