Нашите чувства са маята, с която градим икономическите си отношения

- Юрий Николаевич, днес отбелязваме 25 години от втория българо-съветски космически полет с участието на втори български космонавт и на втора българска научна програма на станцията "Мир". Според вас такива юбилеи имат ли значение в днешния ни ден?
- Огромно. Защото в това, което се случваше и преди 25 години, и когато бе първият полет на Георги Иванов през 1979 г., в тези събития участваха огромно количество хора - преди всичко космонавтите, но и големи екипи учени, които вложиха в това забележително дело душата си, уменията си, талантите си. Бих казал, че тези хора са солта на земята. Наистина бих определил тези славни хора, които са в центъра на юбилея, като солта на българската земя. В онази програма "Интеркосмос" заедно със съветските космонавти летяха космонавти от братските страни и тя стана много убедителен пример за успешна интеграция в такова абсолютно ново тогава, пионерско дело, като усвояването на Космоса. Разбира се, днес традициите, заложени в онези години, продължават успешно - на Международната космическа станция, където работим заедно с колеги от всички космически държави в света. В това голямо международно дело и днес голяма роля играят руските космонавти, а доколкото знам, и сега на борда на станцията работят голямо количество български прибори, някои - съвсем нови, които дават ценна научна информация.
- Просто условията днес са твърде различни...
- Да, разбира се, космическите дейности продължават вече на нов етап, при съвсем други политически, икономически, технологични обстоятелства. Но на вашия въпрос бих отговорил пределно кратко: в този юбилеен ден ми се иска да предам най-добри думи и поздрави първо на българския космонавт Александър Александров - героят на този празник, както и на всички онези учени, които имат отношение към това събитие. Те съвсем не са малко, ще припомня, че на борда на космическия кораб тогава и на станцията "Мир" бяха разположени, ако не се лъжа, около 20 български - не просто сложни, а най-сложни, прибори, които по техническото си ниво бяха на върха на постигнатите от цялото човечество технологии на онова време. Бих искал да пожелая и на Александров, и на дубльора му Красимир Стоянов, и на всички български учени, съпричастни към Космоса, преди всичко здраве и благополучие. И главното - българската космическа мечта да намира своето развитие днес и утре, не само в приборите, но и в бъдещите космически полети. Това е днешното ми послание.
- Не е тайна за вас, че сега в България има много политически и журналистически опити миналото и днешният ден на Русия да бъдат представяни единствено в отрицателна светлина. Според вас на този фон могат ли да се развиват на нов етап успешни и политически, и икономически, и културни връзки между двете страни?
- Зная тези неща, но не бих ги драматизирал. Има наистина някои негативни изблици по отношение и на Русия, и на нашите връзки, но все пак не мисля, че те задават тона в общественото настроение в България. Не бива да се съсредоточаваме само върху публикациите на някои понякога не съвсем добросъвестни медии или отделни журналисти и публични дейци. Достатъчно е по-широко човек да поговори с хора от най-различни професии за социалните и политическите възгледи и за какво ли не, за да разбере, че общото отношение на огромното мнозинство на хората в България към Русия е най-добронамерено. Те мислят за Русия с най-добро чувство. Най-важното е, че това са взаимни чувства. Няма такова нещо - едните да казват "ние ви обичаме", а другата страна да е сдържано позитивна. Нещо повече - вие ме попитахте за негативните изяви, които понякога се случват в България, но ако искате - ми вярвайте, ако искате - недейте, но в Русия не съм срещнал нито един човек - повтарям, нито един - който би проявил нелюбов и недобри чувства към България. Просто не съм срещал такива хора. В този смисъл ние може би малко изпреварваме България в братското и дружеско отношение. С една дума, досадно ми е да виждам негативно отношение и то според мен не украсява нито хората, които разпространяват подобни настроения, нито тези, които правят такива изказвания. Но, слава Богу, тези явления не преобладават и не са способни да пречупят онова добро, което е натрупвано с векове в нашите отношения и което е станало органична част от нашите национални характери. Мисля, че тези отношения, тези чувства никога не могат да бъдат пречупени. Никой няма да успее нито да ги зачеркне, нито да очерни доброто, което имаме помежду си. Това е огромно богатство и трябва да го пазим.
- Мисля си, че когато има такива отношения между две страни и два народа, те са много по-добра основа и за политически, и за икономически, и за културни контакти с взаимна изгода днес, отколкото отношения, които имат само материални измерения.
- Сто процента е така. Бих казал, че това е маята, която позволява нашите отношения във всяко едно практическо дело да постигат успех. Най-общо казано, много по-лесно е да осъществяваш на практика някакъв икономически проект, когато с партньора ти се отнасяте един към друг с добро и с доверие, когато взаимно се разбирате, когато имате общи ценности, когато манталитетът ви е в много неща еднакъв. Дори в националните ни характери има немалко общи неща. Това са важни неща за едно икономическо взаимодействие. Просто това е основа, върху която много по-лесно се осъществяват практически дейности. Затова неслучайно казах, че това е маята - тези уж ефимерни неща като взаимно разбирателство, дружба, привързаност, които, от една страна, не можеш да измериш с аршина, но от друга страна, точно това нещо, съществуващо между нашите народи, е най-мощната сила. Какво е маята? Без нея няма да можете да изпечете нито пърленки, нито баница, нито хляб.