Нашата Мария Кюри

В последните години, когато стане дума за млади учени, тонът е тъжен, почти унил - те все повече намаляват, особено в природните науки, а които са успешни, неизменно заминават в чужбина още от студентската скамейка да търсят нормални условия за научна работа и нормално заплащане. В България получават добра подготовка във все още много добри научни школи, но пари за модерни лаборатории тук няма, заплатите в науката са мизерни, а самата наука е завряна от държавата в десета глуха.
Толкова по-щастлив е мислещият човек, когато съдбата го срещне с млад талант, отдаден от душа на изследователската дейност и постигащ успехи, с които би се гордяла всяка развита страна. Всъщност фондация "Еврика" всяка година ни поднася прекрасни изненади с младите таланти, които награждава за високи постижения - за млад учен, млад изобретател, млад мениджър и млад фермер. Миналата седмица фондацията награди най-добрите в съответната област за 2011 г. Наградата "Еврика" за научни постижения се връчва за 16-ти път и я получи 28-годишната химичка Юлия Романова от Софийския университет. Как да не се сети човек, че на почти същата възраст полякинята Мария Кюри, бъдеща носителка на две Нобелови награди - за физика и за химия, вече работи в Париж за откриването на полония и радия. Дори само да прегледаме бегло какво е постигнала Юлия Романова за годините си в университета, можем с пълно право да кажем, че тя е посочена от съдбата да получи "Еврика" за постиженията си през 2011 г. - годината, назована от ООН на името на Мария Кюри.
Юлия е родена през 1983 г. в Шумен. Завършила е Природо-математическата гимназия в родния си град, през 2005 г. става бакалавър в СУ. След това постъпва в магистратура, завършва я по индивидуален план само за една година с блесяща дипломна работа в областта на изчислителната химия. Започва да се занимава с наука от втори курс, става кръжочник в Лабораторията по квантова и изчислителна химия на проф. Аля Таджер в СУ. По време на магистратурата си води упражнения със студенти по строеж на веществото, молекулен дизайн, физикохимия. Казват, че тя е любимка на аудиторията. Занимава се с теоретични и експериментални изследвания по перспектината тематика нанотръби.
Веднага след дипломирането си Юлия заминава за тримесечна специализация със стипендия от немския фонд DAAD в Института по полимери на водещата научна организация в Германия - "Макс Планк" (аналог на БАН). Занимава се с металоорганични феромагнити и го прави така, че впечатлява неимоверно германския си ръководител. Продължава работата в България и нещата завършват с 2 публикации в реномирани списания и доклади на 7 научни форума. 
От 2007 г. Романова постъпва в редовна докторантура в СУ по нова тематика - проводящи полимери. Именно за защитата на дисертационния й труд фондация "Еврика" съвместно със Съюза на учените в България присъдиха наградата на Юлия Романова. Няма удължаване на срокове, няма влачене на защитата - това при Юлия е немислимо. Тя защитава в срок и блестящо. Докторантският й проект за 2009 г. е специално отличен като най-добре реализираният в Химическия факултет на СУ. По време на докторантурата предлага проект и печели стипендия по COST за кратка програма в експериментална лаборатория във водещата научна организация във Франция - СНРС. Спечелва и стипендия на френското правителство за съвместно обучение СУ-СНРС. Започва да изследва свойствата на полианилина. Сега е доктор с две дипломи - българска и френска. Резултатите от дисертацията са представени в 5 публикации и една глава от книга, докладва ги на 7 научни форума - 5 от тях международни, на един семинар във Франция и един в Хайделберг. Защото национална наука няма, има наука, правена в България, но ако си добър, те "лапват" навсякъде.
Юлия Романова вече участва в 6 национални научни проекта с международно участие на най-разнообразна научна тематика и в 4 университетски проекта. Одобрен е също постдокторантският й проект в Люксембург, поканена е да работи и по друг научен проект в Германия. Това миловидно момиче, което на вид е една палавница - усмихната и жизнена, казват, пее прекрасно, обича театъра, рисува и... готви майсторски и с удоволствие. Ако човек не знае коя е, никога не би казал, че това весело девойче е вече дълбоко изкушен в науката изследовател с немалко теоретични и експериментални постижения зад гърба си. Има дори патент. Днес проф. Аля Таджер казва, че Юлия й е партньор, не ученичка.
Единственият голям въпрос е къде у нас би могъл да се развива истински в науката един талантлив млад учен? Държавата ни ще му плаща 300-400 лв. заплата; ще се отнася към него с пренебрежение; ще го принуждава да ходи по протести из столичните улици; той буквално ще проси средства за скъпите експерименти и фактически ще работи единствено с пари от чужбина. Докато един ден му писне...