Населението на ЕС застарява бързо

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА е магистър по право от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работила е в Министерството на околната среда и водите като главен експерт в отдел "Международно сътрудничество и европейска интеграция", а по-късно - началник на отдел "Европейска интеграция". От 2001 до 2007 г. е директор на дирекция "Координация по въпросите на ЕС и международните финансови институции" в Министерския съвет. Оттогава до момента ръководи представителството на Европейската комисия у нас. Владее английски, немски и руски език.

Цитат:
"Около 1/4 от по-възрастните българи са се сблъсквали или са били свидетели на дискриминационно отношение на работното място или при търсене на работа поради факта, че са над 40 г."

- Гостожо Златанова, какви инициативи са предвидени през 2012 г. и какъв е очакваният резултат от Европейската година на активното стареене?
- Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията обхваща три измерения на активния живот на възрастните хора - активен живот на възрастните хора в условията на заетост, участие в социални дейности и независим живот.
Общата цел е да се улесни създаването на устойчива култура на активен живот на възрастните хора в Европа, основаваща се на общество за всички възрасти, както и да се повиши осведомеността за активния живот на възрастните хора. В рамките на тази цел Европейската година ще поощрява и подкрепя държавите членки, техните регионални и местни органи, социалните партньори, гражданското общество и бизнеса в усилията им за насърчаване на активния живот на възрастните хора и за използването на потенциала на бързо нарастващия дял на населението над 50 г. Заинтересованите лица и политиците ще бъдат насърчени да поставят ангажименти в тези области и да предприемат конкретни мерки. Тези ангажименти могат да варират от законодателна реформа (т.е. премахване на пречките, които възпрепятстват оставането на работа на възрастните хора) до анализ или публични дебати, повишаване на осведомеността или определяне на приоритети за действие, допринасящи за устойчиво и трайно въздействие.
- Кой организира и провежда тези инициативи?
- За осъществяването на тези цели всяка държава от ЕС назначава национален координатор, който организира дейностите, свързани с Европейската година. Еврокомисията ще бъде координатор на равнище ЕС и ще насърчава всички участници да обменят информация. В България координатор на инициативите е Министерството на труда и социалната политика.
- Как хората могат да научат за тези инициативи?
- ЕС вече е започнал инициативи за насърчаване на активния живот на възрастните хора в области като заетост, обучение, обществено здраве и информационно общество чрез разработването на стратегия за заетост, програмата за обучение на възрастни Grundtvig, европейския план за действие "Да остареем добре в информационното общество" и други дейности в различни сфери. Тези усилия ще получат по-голям отзвук благодарение на Европейската година.
- С какво се очаква да се подобри животът на възрастните след провеждането на инициативите и след 2012 г.?
- В края на годината някои изключителни постижения ще бъдат акцентирани на европейска церемония по награждаване. Информация за инициативите и проявите, свързани с Европейската година, гражданите могат да намерят на интернет страницата на Европейската комисия, където е създадена специална страница, посветена на Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията. Там са включени събития и инициативи от целия Европейски съюз.
- Какъв е бюджетът на Европейската година на активното стареене на европейско ниво?
- Одобреният бюджет за Европейската година на активно стареене и солидарността между поколенията възлиза на 5 млн. евро, които ще бъдат директно оползотворени от Европейската комисия.
- За какво са предвидени тези средства?
- Те са предназначени за провеждане на информационни и образователни кампании и на кампании за популяризиране чрез използването на мултимедийни средства, обмен на информация, опит и добри практики чрез използването, наред с другото, на отворения метод на координация, мрежи от заинтересованите страни, работещи за постигане на целите на Европейската година. Също така част от тази сума ще бъде използвана за извършване на изследователска дейност и провеждане на проучвания на равнището на съюза или на национално или регионално равнище и популяризиране на резултатите, като се акцентира върху икономическите и социалните последици от насърчаването на политиката за активен живот на възрастните хора и на други политики, позитивно ориентирани към активния живот на възрастните.
Възможностите за финансиране на регионални и местни инициативи за промотиране на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията са представени в специална брошура.
- С какъв бюджет ще разполага България - каква част от него е от Европа и каква от българската държава?
- Не се предвижда разпределение на средствата по страни, а всяка държава членка би следвало да финансира инициативите, които максимално допринасят за постигане на общоевропейските цели. Тук е моментът да напомня, че за постигането на тези цели България може да разчита и на средствата от Европейския социален фонд.
- С увеличаването на възрастта за пенсиониране в повечето европейски страни започна ли да намалява проблемът, често наричан "дискриминация по признак възраст" на работното място?
- Наистина, населението на ЕС застарява бързо в резултат на ниската раждаемост и увеличаващата се продължителност на живота. По последни данни намалението на европейското население в трудоспособна възраст ще продължи, докато броят на хората над 60 г. ще се увеличава бързо, с около 2 млн. души годишно, което води и до необходимостта от промени в пенсионните системи и увеличаване на пенсионната възраст. Затова възрастните хора трябва да бъдат насърчавани да останат на работа. Това, от своя страна, изисква забележително подобряване на условията на труд и адаптирането им към здравния статус и потребностите на възрастните работещи, усъвършенстване на уменията им чрез осигуряване на по-добър достъп до обучение през целия живот и преразглеждане на системите за данъци и ползи с цел обезпечаване наличието на по-ефективни стимули да се работи. Смятам, че обществото започва все повече да оценява приноса, който могат да имат възрастните хора.
В началото на тази година Европейската комисия представи проучване на Евробарометър, според което повечето граждани на ЕС смятат, че хората над 55 г. имат съществена роля във важни области на обществото. Над 60% смятат, че всеки трябва да има възможност да работи и след пенсионна възраст, а всеки трети посочва, че иска да работи по-дълго. Все още обаче дискриминацията по признак възраст е най-често посочвана на работното място. Близо 1/5 от европейските граждани са ставали свидетели или лично са били засегнати от такова отношение.
- В кои страни тя е най-силно изразена? Къде би била България в една такава "класация"?
- Статистиката показва, че отрицателното отношение към възрастните хора е по-често срещано в новите страни членки на ЕС, отколкото в старите държави. Най-засегнати са хората в Унгария, Чехия и Словакия, а най-добро е отношението в държави като Португалия и Ирландия. 
България се нарежда сред страните с по-силно изразена нетолерантност към възрастните хора. По последни данни около една четвърт от по-възрастните българи са се сблъсквали или са били свидетели на дискриминационно отношение на работното място или при търсене на работа поради факта, че са над 40 г. Необходимо е обществото да прояви разбиране и да спомогне възрастните хора да водят активен живот - да останат на работа след пенсионна възраст и да споделят своя опит, да продължат да играят активна роля в обществото и да живеят по възможно най-здравословния, най-независимия и най-удовлетворяващия ги начин.