Нарушение ще е преобразуването на фондовете в застрахователи

ИЛКО СЕМЕРДЖИЕВ е роден на 25 август 1959 г. в Гоце Делчев. Възпитаник е на Стоматологичния факултет на Медицинската академия в София. Притежава магистърска степен по здравен мениджмънт и докторска - по стопанско управление от университета "Проф. Асен Златаров" в Бургас. През 1990 г. възстановява Българския лекарски съюз, два мандата е негов зам.-председател. Зам.-министър на здравеопазването в правителствата на Любен Беров, Стефан Софиянски и Иван Костов. През 1999 г. създава НЗОК и е неин пръв директор, а от 21 декември 1999 до 24 юли 2001 г. е министър на здравеопазването. В момента е почетен председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване в София. Изпълнителен директор на здравноосигурително дружество "Доброволна осигурителна мрежа-Здраве" АД ("ДОМ-Здраве" АД) от 2004 до 2009 г., член е на Асоциация на лицензираните дружествата за доброволно здравно осигуряване.

"Хората ще загубят досегашните си грижи за здравето и здравни услуги, ще си плащат навсякъде сами "


- Д-р Семерджиев, МЗ отново е подготвило проект за изменение на Закона за здравното осигуряване. Според мотивите проектът е изготвен с оглед отстраняване на несъответствията в нормативната уредба на дейността по доброволно здравно осигуряване в България и правото на ЕС в областта на застраховането. Пак от мотивите става ясно, че Еврокомисията е започнала процедура срещу България за нарушение на Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС). Какво означава това?
- Kaтегорично твърдя, че нарушение на България във връзка с Директива 138 от 2009 г. няма. Но със сигурност има несвършена работа относно необходимостта от информиране на Европейската комисия, че българските доброволни здравноосигурителни дружества не попадат в приложното поле на текстовете, които регламентират преобразуването им като застрахователни дружества.
Директивата не изисква преобразуване на дружества, чийто годишен брутен доход е под 5 млн. евро, а техническите резерви - под 25 млн. евро. Факт е, че българските здравноосигурителни дружества са далеч под тези граници, което автоматично ги поставя вън от приложното поле на директивата, но в Брюксел няма как да знаят това, ако институциите в България не им го съобщят. Т.е. в момента страдаме от несвършена работа и ненаписано "домашно".
- Каква би била санкцията за България, ако не изпълни в срок този си ангажимент?
- Срокът за транспониране на директивата е 31.10.2012 г., така че няма опасност от санкции, ако управляващите си свършат работата.
- Какво е забавило изпълнението на ангажимента?
- Не мога да предполагам какви са причините, но фактът е налице.
- Да разбираме ли, че здравноосигурителните дружества трябва да бъдат прелицензирани като здравно застрахователни?
- Според този текст наистина ще се упражни принуда здравноосигурителните дружества да се пререгистрират като застрахователи, но искам още сега изрично да предупредя, че това вече ще бъде истинско нарушение на директивата, защото означава, че текстовете за изключенията няма да бъдат транспонирани в ЗЗО и със сигурност ще последва реакция на доброволните осигурители, което вероятно ще бъде санкционирано от Европейския съд. По лошото е, че граденото с години доброволно здравно осигуряване в България ще бъде унищожено по административен път и то не от друго, а от глупост, мързел и лобизъм.
- Означава ли, че дългоочакваното "пускане" на частните здравноосигурителни фондове на пазара се подменя чрез този проект от дейност по здравно застраховане на застрахователни компании?
- "Пускане" е термин, който е релевантен към 1999 г., но да се твърди, че днес някой ще прави такова нещо означава, че не знае, че към момента в страната ни работят успешно 19 частни здравноосигурителни фонда. Частните здравноосигурителни фондове са "пуснати" на пазара още през 1998 г., но някои хора тогава не са били в България и още не са разбрали този простичък факт. А законът е откровено лобистки и цели административно освобождаване на пазарна ниша за застрахователите, която те не са успели досега да си завоюват с добра работа и честна конкуренция.
- Каква е разликата между здравно застраховане и здравно осигуряване?
- Разликата е огромна, но само за илюстрация ще очертая фундаменталните различия - застрахователят може да ви покрие някакви разходи за лечение, едва след като се е случило застрахователното събитие, а здравното осигуряване има за основна цел да ви пази далеч от заболяване. Застраховане за болест ни връща в остарялата концепция за болестолечението, докато здравното осигуряване цели да опази клиентите си здрави и набляга изключително много на профилактиката - първична, вторична и третична. Популярно казано, застраховането приравнява човека до катастофирал автомобил, а здравното осигуряване е модерният начин да се прави здравеопазване.
- Какви преимущества имат двете дейности за клиентите/потребителите?
- Застраховането има своите преимущества при пътуване в страни нечленки на ЕС, но това е по-скоро изключение от огромните ангажименти на здравното осигуряване.
- Как ще се отрази на сегашните клиенти подмяната на допълнителното здравно осигуряване със здравно застраховане?
- Пагубно. Хората ще загубят досегашните си грижи за здравето и здравни услуги, ще си плащат навсякъде сами и после ще се молят да им бъдат възстановени разходите, ако и доколкото ги признае застрахователят.
- Този проект за изменение на Закона за здравното осигуряване означава ли, че НЗОК остава монополист в здравното осигуряване?
- Да, със сигурност НЗОК ще бъде бетонирана като монополист, защото и досега никой в България не е чул застраховател да говори за здравето на хората и за развитие на здравната система. Застрахователите нито имат този капацитет, нито такъв интерес и желание. Засраховател не може да прави здравна политика и това е известно навсякъде по света. Дори САЩ искат да избягат от този модел. Европа не налага някакъв модел в това отношение и оставя страните членки сами да вземат такива решения, но практиката е преобладаващо здравноосигурителна, а не застрахователна.


Към момента доброволно осигурени граждани в България са над 200 000 работници и служители предимно в частни фирми. Първият лиценз беше даден през 1999 г. на ДЗОФ "Закрила". Най-много "упражнения" с т.нар. пускане на пазара на частните здравни фондове направи правителството на ГЕРБ.
През септември 2009 г. Лъчезар Иванов - тогава председател на комисията по здравеопазване и зам.-шеф на 41-ото НС, заяви: "Няма да променяме изискването здравните частни фондове да имат 2 млн. лв. ефективно внесен капитал." Няколко месеца по-късно Министерският съвет внесе в парламента проектозакон, който предвиждаше фондовете да притежават минимум 15 млн. лв., за да се гарантира, че няма да фалират, и между 100 хил. и 400 хил. клиенти.
През март 2010 г. следващ проект промени изискването - те трябваше да имат 5 млн. лв. уставен капитал и 50 хил. клиенти, като идеята бе здравноосигурителният модел да стане тристълбов: първият стълб да покрива основния пакет от медицински услуги и да се осигурява от НЗОК; вторият също да е задължителен и в него да се включат само частните дружества (да плащат например за избор на екип от пациента и за консумативи); фондовете, които не могат да покрият изискванията, да останат в третия доброволен стълб, който ще предлага "луксозни" услуги.
В началото на 2011 г. бе лансирана идеята частните здравни фондове да получат лиценз за застрахователи, да бъдат управлявани и надзиравани като застрахователни дружества, клиентите им, вместо осигуровки, да плащат застраховки за заболяване и злополука, а минималният им капитал да се увеличи от 2 млн. на 4,6 млн. лв. В края на март 2011 г. ГЕРБ се отказа да прави здравните фондове застрахователи. Точно тогава България е трябвало да уведоми Еврокомисията, че ще се възползва от изключенията на директивата и да промени ЗЗД в частите, които касаят финансовия надзор и уставния капитал на дружествата.
Заради заплахата от наказателна процедура, в началото на май т.г. Министерският съвет отново предложи проект за промени в ЗЗО, които предвиждат прелицензиране на здравните фондове като застрахователи. От мотивите към законопроекта става ясно, че на 27 януари 2012 г. в България е получено становище на ЕК за започналата процедура за нарушение, което представлява последен етап от досъдебната фаза преди Еврокомисията да отнесе въпроса към Съда на ЕС.