23 Април 2024вторник21:20 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

24 май

Народността пада там, гдето знанието не живей

За 4 години у нас 135 000 българчета са отпаднали от училище и са останали с основно и по-ниско образование

/ брой: 118

автор:Велиана Христова

visibility 500

За четири учебни години - от 2008/2009 до 2012/2013, в България с начално образование са останали 40 621 деца, а с основно - 94 369. Т.е. за 4 години страната ни се е сдобила със 135 000 млади българи с основно и по-ниско образование. Това виждаме, ако сравним данните на Националния статистически институт за броя ученици по години. Което ще рече, че докато технологичното развитие на съвременната икономика изисква работещите да имат все по-висока квалификация, у нас за последните 4 години се е появило младо население, равно на родените за две години, което остава ниско образовано и вещае в недалечно бъдеще науката слънце да залезе за България. Заедно с шансовете за конкурентоспособна икономика и за общество на знанието.
Всеки може да види данните в сайта на НСИ. През учебната 2008/2009 г. учениците от I до IV клас са били 258 419. Същите тези ученици през 2012/2013 г. вече са в групата от V до VIII клас и са само 217 798. Сиреч, някъде по пътя са отпаднали 40 621 деца, които са останали с начално образование. Още по-тъжна картина наблюдаваме в групата деца, които през 2008/2009 г. се обучават в V до VIII клас. Когато същите деца стигат до IХ-ХII клас през 2012/2013 г., броят на тези, които продължават да ходят на училище, се е свил до 135 013. Т.е. с основно образование в същия период са останали 94 369 българчета, които не са продължили обучението си в гимназия. На фона на тази мрачна реалност уверенията на МОМН, че броят на отпадащите ученици намалява, са, меко казано, химерни. Простете, но става дума за национално бедствие.  
 Причините за отпадането от училище са много, но сред тях се открояват две. Първата се нарича бедност. Все повече расте делът на малчуганите, които не ходят на училище, защото родителите им нямат пари да ги изпратят там. Тази тревожна тенденция в България бе отбелязана преди месец и от европейската служба Еurostat. Но няма нужда да ходим до Брюксел, за да констатираме този тревожен факт. Още през 2006 г. едно проучване на "Витоша рисърдж" показа, че над 20% от децата от бедни семейства спират да ходят на училище. Сред ромските деца делът на отпадащите още до IV клас е 77% според същото проучване. И това - на фона на десетки програми, проекти, анализи, конференции, които успешно трошат наши и европейски пари за "подпомагане на ромското включване".
Втората причина е парадоксална. Тя се нарича национална образователна програма "Оптимизация на училищната мрежа". Основната обосновка за съществуването й е демографският срив, който изпразва класните стаи и особено в малките селища води до сливането в една паралелка на деца от различна възраст. Та, за да се осигури равно по качество образование за всички деца, бе съзадена тази програма, от която се раздават пари за т.нар. средищни училища, които поемат децата от ликвидираните образователни заведения в околните села. По принцип закриването на училища в страна, която ги е откривала по време на робство, е ако не престъпление, то поне безобразие. Това се отнася и за големия брой захлопнали врати училища в предишни години, откакто влезе в действие програмата за оптимизиране. Никога няма да забравя сълзите на директора на опустялото преди няколко години училище в Мелник, който разказваше на туристи как османлиите идвали периодично да избиват даскалите в това школо, но местните хора винаги го възстановявали и нови учители продължавали да учат децата на четмо и писмо...  Много е трудно в такава държава да обясняваш, че поддържането на малки училища е скъпо; че Световната банка още през 90-те години постанови да пестим от закрити училища по 6 млн. лв. годишно. А миналата година същата банка изведнъж "загрижно" установи, че закриването било пагубно и че много деца изобщо не пътуват до съседното селище и престават да се обучават. 
И тази година за въпросната програма са планирани 14,4 млн. лв. Има нещо сбъркано обаче в самото предложение: за закрито училище с над 60 ученици държавата дава 225 000 лв., а за училище с до 59 деца - 135 000 лв. Колкото и да обясняват от МОМН, че парите са за укрепване и средищните училища, всичко това звучи просто като оферта към общините да закриват училища. Още повече че както установи проверка на Сметната палата, кметовете често използват тези пари за запушване на дупки всякакви, вместо за средищните училища.
Новият училищен закон, създаден по времето на ексминистър Сергей Игнатов, стигна до под кривата круша в предишния парламент. В него имаше много благопожелания, включително за това, че ще се намали броят на отпадащите ученици и ще се даде на всички шанс за качествено образование. Само дето не бе казано как ще стане това. Очевидно е, че държавата трябва вместо лозунги и "проекти за включване" най-сетне да набележи реални мерки. Закуската в училище не момага, а спирането на детските за родители, чиито чеда не посещават училище, са дребничка стъпка. Може би държавата трябва да започне първо с усилието да си изясни колко са децата извън образователната система. От кои социални групи са те и как трябва да се подходи конкретно към всяка от тези групи, които са много различни. Иначе от днешна дата до 10-ина години на трудовия пазар ще имаме нови половин милион неграмотни и полуграмотни българи. Държавата трябва да помни, че "народността пада там, гдето знанието не живей".                             

 

Великденската трапеза поскъпва

автор:Дума

visibility 319

/ брой: 77

Рязкото застудяване удари реколтата от череши

автор:Дума

visibility 348

/ брой: 77

Когато ни свърши руския петрол, бензинът поскъпва

автор:Дума

visibility 328

/ брой: 77

България в еврозоната - по-реалистично е през 2026 г.

автор:Дума

visibility 294

/ брой: 77

Извращения

автор:Александър Симов

visibility 333

/ брой: 77

Диверсификация

автор:Мая Йовановска

visibility 310

/ брой: 77

За 10-те постижения след Десети

visibility 303

/ брой: 77

НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ И ГЛЕДАНЕ

автор:Лозан Такев

visibility 332

/ брой: 77

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ