11 Август 2020вторник16:52 ч.

Трети март

Народната война и имперският мир

Какво премълчават за Руско-турската освободителна война

/ брой: 43

автор:Мирослав Попов

visibility 2740

Руско-турското примирие е сключено в Одрин на 19/31 януари 1878 г. Санстефанският предварителен договор е подписан около 17 ч. на 3 март. Няма присъстващ свидетел на подписването от българска страна, независимо от това, че българите са участвали във военните действия и са дали около три хиляди и петстотин жертви - опълченци.
Договаря се, че България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите, приети от Цариградската конференция. Санстефанският договор е резултат на една Народна война за православните народи - война, която се води за свободата на братята по вяра, особено на българите, които страдат под друговерското османско робство. Само че нито една Велика сила не приема сключения Санстефански мирен договор. След Кримската война Великите сили поемат гаранции към Османската империя за нейната цялост, респективно - че едно посегателството срещу Турция ще бъде повод за война. Русия двадесет години не смее да предприеме нищо. От друга страна, Солсбъри обикаля Европа и споделя: "Никъде не можах да срещна приятел на Турция".
Берлинският конгрес трае точно един месец - от 13 юни до 13 юли 1878 г. Големите четирима - Германия, Великобритания, Австро-Унгария и Русия, вече са взели най-важните решения, още преди Конгресът да бъде свикан.
Договорът едновременно освобождава българите и осакатява новосъздадената българска държавност. Всъщност още Лондонското споразумение от 30 май, сключено две седмици преди откриването на конгреса, радикално и "сенчесто" преразглежда условията, договорени в Сан Стефано. Берлинският договор е продукт на имперско договаряне. В случая това е Райхщадското споразумение.
Днес можем без колебание да кажем, че Берлинският договор налага едно неадекватно решение на Източния въпрос, ключова част от който е и "Българският въпрос". Западът сътвори дефинициите за Балканите като за "буре с барут", но същият този Запад носи върховната отговорност за произволното, многофазово и неадекватно фрагментиране на Балканите. Границите между балканските държави през последните двеста години  са чертани волунтаристично, като се изхожда единствено от настроенията и разбиранията на Великите сили за техния баланс и интереси. "На тези тук отрязваме територии, на другите там даваме други"...
Последните няколко години, арабските народи с негодувание си припомнят договора "Сайкс - Пико" от 1916 г. - споразумение, което някак предопределя днешните кръвопролития в Сирия, Ирак и не само там. Подходът е един и същ. Пълномощници на великите държавни глави сядат на масата за преговори с молив и линийка, чертаят и задраскват граници. Хората, обитаващи районите от картата, и не подозират каква досада изпитват преговарящите. Договорът, подписан на 13 юли в берлинския дворец "Радзивил", трансформира Голямата Източна криза, породена от социално политическата неадекватност на Османската империя, в нова, перманентно пулсираща, етнорелигиозно-политическа криза. От Берлинския договор тръгват конфликтни развития, разгръщащи се десетилетия. Имперски сключеният мир предопределя кървави конфликти, чието ехо се чува десетилетия.

Войната не е само война. "Между кръста и полумесеца"

Освобождение на България - но от какво? Интензивна е кампанията, която предпоставя някаква безсмисленост на Руско-турската освободителна война. Изкусителна е идеята да обясним тази война като религиозно мотивирана. Верският фактор е много важен, в ред отношения решаващ. Онова, което се приглушава, е въпросът за положението на немюсюлманите, т.е., на "гяурите" в Отоманската империя. Два са основните правни статуса в Империята - пълноправен статут имат мюсюлманите; "неверниците" са с ограничена правоспособност. В изминалите 25 години този базисен факт се приглушава или направо се прикрива. Войната не е война между руснаци и българи, а на християни срещу турци-мюсюлмани. На 3 март отбелязваме освобождаване от османския деспотичен държавно-правов ред.

Експериментът "Източна Румелия"

Предвоенната договорка между Великобритания и Русия е, че няма да се създава голяма българска държава, с ясния мотив, че тя (вероятно) ще стане "проруска". Някак позабравено е днес британското предвоенно предложение за две български държави - Източна и Западна. Едната със столица Търново, другата - със столица София. Скопие и Охрид са към София. Това е едно от най-волунтаристичните дипломатически хрумвания. Разделяй и владей... Другата екстравагантна идея е създаването на Източна Румелия. Някои Велики сили в онзи момент вярват в не съвсем българския характер на тази област. Седем години по късно, с призива "да живей съединението" Конгресът и договорът бяха фактически преразгледани. Създаването на Румелия бе издевателство над етническите и духовните реалности. "Експериментът" продължи кратко, провалът му бе "блестящ", а имперският начин на  регулиране на националните въпроси ще се помни не само на Балканите.

Македонският въпрос

Македонският въпрос в съвременното му разбиране също е роден в Берлин през лятото на 1878 г. В България е прието като "черна сила" на Берлинския конгрес да се идентифицира Бенджамин Дизраели-Биконсфийлд. Вярно е, че Великобритания е противник на една Голяма България. Но е вярно и друго. Австро-Унгария вече е дуалистична  монархия, лична договорна уния на Австрийския император, а унгарският аристократ Дюла Андраши вече е и външен министър на Империята. Той мечтае за нови владения. Австроунгарската мечта е от Будапеща на юг да няма силни и независими държави. За предпочитане е някакви васални територии, някоя автономия, които един ден Империята да може да управлява и анексира. Фокус на мечтата на Андраши е Солун.  Австроунгария да успее да завладее пристанищния град, да се развие пътят Виена - Будапеща - Скопие - Солун като южен гръбнак на Империята. В този смисъл никакви етнополитически мотиви за характера на Македония нямат стойност. Какво искат македонците няма никакво значение. Андраши разсъждава и действа като практически геополитик. Иска територия и коридор. Така македонските земи са откъснати от останалата част на българското землище и заживяват свой собствен политически и духовен живот. Осем години по рано, при обявяването на Екзархията, няма никакво съмнение каква е Македония.
Продуцирането на "македонския въпрос" на Берлинския конгрес е едно безотговорно дело на европейската дипломация.

Проблемът с черкезите

След Кримската война Османската империя презаселва по българските земи известен брой черкези от други райони, които губи. Българското население е задължено да ги обезпечи със земя и покъщнина. По време на Априлското въстание черкезите масово се внлючват в башибозушките отряди. Берлинският договор предвижда специална клауза за тяхното изселване. Великите сили признават черкезките изстъпления и се съобразяват се невъзможността те да продължават да живеят заедно с българите. Черкезите масово се изселват.

"Безморска България"


Британската стратегия е границите на България на юг да не включват излаз на Бяло море. Границата може да се доближава на 10-15 километра до морето, но пристанищата се заобикалят. Резултатът е ясен - България не се развива като морска/средиземноморска държава. Няма пристанища, няма флота, няма морска търговия, която през последните двеста години е залог за национално преуспяване. Без Кавала, без Алексанодруполис, (т.е., Гюмюрджина и Дедеагач), националните ни шансове са сериозно редуцирани.

Босненският случай


36 години е пътят от Конгреса до изстрела - "от Берлин до Сараево": Успехът на Австро-Унгария да получи на конгреса управлението на Босна за 30 години се оказва катастрофален триумф за Хабсбургската империя. През лятото на 1908 г. управленският мандат изтича и от Виенския императорски двор окуражават княз Фердинанд да обяви независимостта на България. Замисълът е да се създаде по-благоприятна обстановка за анексията. Малкото допълнение към нашия 22 септември - Ден на независимостта, е, че Австро-Унгария пък анексира Босна и Херецеговина. Анексията е предопределена в Берлинския договор: Босна и Херецеговина са предоставени за администриране на Австро-Унгария. Това щастие продължава само шест години. През 1914 г. Гаврило Принципи убива Австрийския Ерцхерцог поради несъгласие с анексията на сръбска Босна, в момент, в който всяка от великите сили вече се готви за предстоящата война.
Изпълнението на Берлинските клаузи е един от факторите за краха на Австро-Унгарската империя.
А България, все пак, оцелява...

 

Автобусните превозвачи поискаха по-нисък ДДС

автор:Дума

visibility 190

/ брой: 152

Затварят хотели по морето

автор:Дума

visibility 269

/ брой: 152

Любомир Дацов: С мерките правителството купува симпатии

автор:Дума

visibility 296

/ брой: 152

Добивът на домати и пипер се срина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 152

Евакуираха Доналд Тръмп след стрелба край Белия дом

автор:Дума

visibility 210

Масови протести след изборите в Беларус

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 152

Основателят на "Белите каски" е мамил Запада

автор:Дума

visibility 374

/ брой: 152

Протестен марш на пробудения дух

visibility 419

/ брой: 152

Анатомия на един протест

visibility 459

/ брой: 152

Датата

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 152

Живко Георгиев: Властта няма друг ход, освен оставка

автор:Дума

visibility 647

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ