21 Август 2019сряда03:36 ч.

Памет

Народе мой, защото те обичахме...

Страхливец никога не вдига сватба, когато го отвеждат на разстрел

/ брой: 167

автор:Лилия Томова

visibility 2510

Това написа преди години поетът Евтим Евтимов. И запомнихме този стих до днес. Но кой да разкаже на младите за кого е написан? Кой да настоява за истината - честна, жестока и ярка? Кой освен нас?
На 23 юли 1942 г. в 11 ч. сутринта председател на военнополеви съд прочита присъда номер 589. "За подривна и саботажна дейност, в името на Негово величество цар Борис Трети, осъждат се на смърт чрез разстрелване: Антон Иванов Козинаров, Атанас Димитров Романов, Петър Иванов Богданов, Никола Иванов Вапцаров, Георги Иванов Минчев и Антон Николов Попов. Присъдата не подлежи на обжалване и следва да се изпълни в 24-часов срок!". Но Росица, годеницата на Антон, продължава да търси надежда, и привечер в същия ден полицейска джипка пристига в двора на стрелбището. От камионетка извеждат осъдените и оковани в белезници, те минават покрай стената, на която са опрени приготвените шест ковчега... Венчават Росица и Антон и със същия писец, подписал свидетелството за венчание, подписват смъртния акт...
Сватба преди смъртта, за смели мъже. Които в 21 часа и 10 минути същата вечер фашистката власт разстрелва.
Протоколчикът полицай навярно е бил честен човек. И е написал истината: "Осъдените запяха: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира", и бяха разстреляни: Антон Иванов, Петър Богданов, Никола Вапцаров, Атанас Романов, Георги Минчев и Антон Попов."
Разстреляни от същите тези фашисти, каквито "никога не е имало в България", според потомците им днес...


На този ден прекланяме глава пред доблестта. На този ден прекланяме глава пред саможертвата.  Това каза д-р Елена Алекова на възпоменателния митинг в столицата вчера по повод годишнината от разстрела на петимата антифашисти.
Да почетат паметта им дойдоха стотици души, между които и много млади хора. Организатори на проявата са Централният, Градският и Областният съвет на Софийска област на БАС, ГС на БСП - София, Националният литературен салон "Старинният файтон" и СБП. Поети изпълниха свои произведения, посветени на героите от антифашистката борба.

 

Георги КАДИЕВ:
Работя за националното помирение


Тук съм в знак на уважение към загиналите за свободата на България. Паметта за тях ни е нужна, и се радвам, че виждам и млади хора, и от средното поколение, и по-възрастни антифашисти. Националното помирение зависи от всички българи и аз вече работя за това - въвличам гражданското общество в решенията за София и предлагам решения, които по-скоро сплотяват гражданите, а не ги разделят. Защото действията дори на един политик могат да доведат до етнически конфликт - спомнете си скорошните събития пред джамията в столицата. Аз работя обаче в обратната посока и посланието ми към левите софиянци е, че се срещам с комунистическите, работническите партии, и че поисках от тях подкрепа. Защото левите хора трябва да имат един, общ кандидат за кмет на София.

Мая ВАПЦАРОВА:
Загиналите са почти забравени


За съжаление разстреляните в Гарнизонното стрелбище - общо 63 души, са почти забравени. Може би ги помнят само хората, които идват тук и пазят паметта. Времето ни е такова, поколението очевидно, както се оказа предния месец, върви "В крак с времето" - и за поругаването на паметника на Съветската армия говоря, разбира се. Това е безкрайно тъжно. За какво си говорим всъщност, след като си позволиха да погребат в гроба на Вапцаров друг човек?!...

Димитър РОМАНОВ:
Да оставим омразата


Син съм на Атанас Романов, но не само затова съм тук. Отрадно е, че доста млади хора помнят саможертвата на бащите на своите бащи, за съжаление - далече не всички помнят... В моето семейство помним и защото ни трябва национално обединение, би трябвало да стигнем до консенсус и помирение. А омразата нека да е срещу някогашните и срещу надигащите и днес глави фашисти.

Делчо НАПЛАТАНОВ:
Нищо не е забравено и никой не е забравен

Внук съм на Делчо Наплатанов, нося името му, той е разстрелян през 1942 г. по процеса на парашутистите и подводничарите, с групата на Цвятко Радойнов. Не само заради кръвната си връзка съм тук. Член съм на БСП, кандидат за общински съветник. Но съм тук не само в памет на дядо си, а и защото победата на дядовците ни е и наша победа, както казват в Русия. Наистина вярвам, че нищо не е забравено и че никой не е забравен!

Таня ГАЙТАНДЖИЕВА:
Страната ни има нужда от обич и вяра


Жалко е, че едва ли България помни загиналите си герои, и всъщност дано не е така. Страната ни има нужда от обич и от вяра, за да е силна. Смутена съм, смутен е целият ни народ, защото ни връхлетя зла сила - потоп или злокоба, така че угаснаха усмивките, заглъхна песента, стопи се радостта. Заливат ни с лъжи и измама, а ние мълчим, търпим... А народът ни е силен, и трябва да се изправи, защото неговият дух е светиня.

Атанас КАПРАЛОВ:
България остана без мечта


Безкрайно ценя паметта на загиналите, а Вапцаров е един от любимите ми поети. България в последните 20 години се върна назад и остана без мечта... А тези мъже са се борили с красиво очакване за бъдещето. Сега имаме ли млад, неопетнен човек, който да посочи звездите на нацията? Ще го потърсим ли? Ще го намерим ли?

Д-р Елена АЛЕКОВА:

Доблестта и саможертвата значат любов, човеколюбие и родолюбие, защото любовта е по-силна от смъртта. И не партийни директиви и "капризи" на соцвластта, а тъкмо любовта на погиналите към човека породи ответната любов на хората към тях.

Кирка ЕВГЕНИЕВА:

Уважавам паметта, от родителите си знам как са загинали тези хора. За свободата! А днес свобода нямаме... По-поробени сме от преди...

Ангел СТОЕВ:

В детството си виждах човешки глави, побити на кол, и запалените къщи на съседите си. Жандармерията вилнееше през два-три дома до родната ми къща в Стрелча, за една сутрин изгориха осем дома. Защото не било имало фашизъм в България... Което е неистина и цинизъм!

Мария РАДОНОВА:

Знам, че народът помни загиналите си чеда. И аз, и сестра ми познавахме Вапцаров, разговаряли сме с него, обичахме го и го обичаме безкрайно. До края на дните си!

Славка ДИМИТРОВА:

Участвах в Съпротивата, макар че бях още дете. По повик на кръвта съм тук, и по убеждение, и никога няма да изневеря на идеите!

Петранка ТОДОРОВА:

Председател съм на БАС, район "Оборище" в столицата. Уважавам самоотвержените хора, дали най-скъпото си за България.

КЗЛД глобява НАП с милиони за теча на данни

автор:Дума

visibility 58

Запали се старото сметище в Перник

автор:Дума

visibility 166

България вече не е собственик на морски флаг

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 160

Тръмп подкрепя връщането на Русия в Г-8

автор:Дума

visibility 0

САЩ тестваха крилата ракета

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 160

Путин и Макрон не се разбраха

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 160

Печатница или перачница

автор:Евгени Гаврилов

visibility 86

/ брой: 160

Ще влезе ли МО във война с работодателите?

visibility 74

/ брой: 160

За Георги Петрушев като за Жорж

автор:Лозан Такев

visibility 102

/ брой: 160

Двуличие и коварство

visibility 93

/ брой: 160

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ