Народът е истинската опозиция в Македония

МИЛЕ СИТНИКОВСКИ е роден през 1961 г. в Скопие. Дипломиран преподавател е по книжовност от Скопския университет "Св. св. Кирил и Методий". В Македония е известен като поет и текстописец. У нас името му стана познато от авторските публикации в изданието "ПлюсИнфо".
Срещам се с Миле Ситниковски в Скопие само няколко дни преди провелите се в неделя местни избори. Кампанията на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ е изключително мащабна и почти за никого няма съмнение кой ще победи на вота.

Цитати:
"Въпросът с името на страната е нерешим"
"Управляващите в Македония не са заитересовани от влизането в ЕС"


- Г-н Ситниковски, защо изборът на Талат Джафери за министър на отбраната предизвика лавина от реакции? Нали и предходният министър беше албанец?
- Джафери е бивш комендант на УЧК - Армията за освобождение на Косово. Той беше комендант на бригада, която се бореше против македонската армия, против силите за защита на Македония, които бранеха своята територия по време на въоръжения конфликт с албанските сепаратисти през 2001 г. По това време премиер на страната беше Любчо Георгиевски. Проблемът с министъра на отбраната възникна заради факта, че на този пост бе поставен човек, който, първо, е бил офицер от армията на Македония, дал е клетва, че ще й служи вярно, но не е спазил тази клетва, дезертирал е и е преминал на противниковата страна. Този човек се е борел против македонската армия, давал е нареждания и може би е виновен за някои грешки, които бяха направени по това време. Въпросът е защо точно той?
- Как отговориха на този въпрос управляващите?
- Нашето правителство има лош обичай - да набеждава предходни управления. Обвиниха правителството на Бранко Цървенковски, че по негово време Талат Джафери е бил зам.-министър на отбраната. А народът пита: защо, ако един е сгрешил, и сегашните грешат. Пострадалите от въоръжения конфликт и техните семейства получиха обезщетения, които по-късно бяха отменени и хората трябваше да ги връщат дори с лихва. Затова след назначаването на Джафери за министър чрез интернет няколко бесни деца се организираха, излязоха да протестират и хвърляха камъни по парламента. Това провокира и албанците, отново 16-17-годишни. Те запалиха автобус и предизвикаха големи размирици в центъра на Скопие. Най-странното беше, че не казаха за какво протестират. Скандираха "Аллах акбар", както скандират радикалните ислямисти. Учудващо, защото това бяха деца, облечени по последна мода, деца, които по цял ден са пред компютъра. Те протестираха за нещо, което дори не разбират. Какво общо има Аллах с поставянето на Джафери за министър?
- М.г. навръх Великден имаше масово убийство до езеро край Скопие, което също предизвика протести - и на македонци, и на македонски граждани от албански произход. Нарушен ли е етническият мир в Македония?
- Албанците са около 25-26 на сто от населението на Македония. С Рамковия договор, подписан през 2001 г., който е нещо като примирие, се промени конституцията на Македония. Дадоха се някои гарантирани права на албанците и Македония буквално стана двунационална държава. Според конституцията албанците нямат повече права от другите граждани на Македония, но според това, което в действителност се случва - имат. Въведена бе равноправна застъпеност в държавните органи и институции. Това означава, че навсякъде трябва да има 25-26% албанци. Ама дали ги бива или не - никой не пита. Това важи за министерствата, армията, полицията, за всички институции. Проблемът не е, че албанците работят в институциите, а какво е качеството на кадрите. Ако имаме 15% отлични работници бошняци или турци, защо те да не вършат тази работа?
- Това проблем ли е за запазване на етническия мир?
- Етническият мир може да се постигне, ако се познават двете общности. Македонският народ и албанското малцинство не се познават. Това са два етноса с различни традиции, с различна култура, с различна вяра и език. Много рядко се сключват бракове между македонци и албанци. Ние не познаваме албанците. В това отношение те имат преднина. Наложило им се е да научат езика, някои наши традиции. Проблемът е, че и при тях, и при нас има големи манипулатори, които, вместо да ни запознаят едни с други, ни манипулират. А съществуването на конфликти между два етноса носи полза на някого. Най-много се печели от войни, от конфликти. Как се остава на власт? Ако имате една безидейна албанска партия, как тя ще остане на власт и в коалиция? Тя трябва да манипулира. Едно междуетническо напрежение винаги ще дава глас на сегашните коалиционни партньори на управляващите.
Не ме разбирайте погрешно. На мен албанците не ми пречат, дълбоко ги уважавам и имам много приятели сред тях. В Македония албанците дълго бяха третирани като "второ качество". Проблемът е в нашето непознаване на албанците. Имаме бариера помежду си. Тя е вярата и езикът. Забравяме, че албанците отдавна са в ХХI в. Сред тях има доктори, университетски преподаватели. Именно това подценяване на албанците, доведе до конфликт. От друга страна, с провъзгласяването на Косово за независима република албанците добиха сила. Америка и Европа започнаха да гледат на тях като на препатил народ, да ги толерират дори тогава, когато не трябва да бъдат толерирани. И те използваха това. Не народът, а манипулаторите, които се наричат политици.
- Известният македонски писател Венко Андоновски казва, че Македония е етнически експеримент на Запада. Успешен ли е този експеримент?
- Той е напълно прав, че тук има нещо като експеримент. Но това е експеримент, който няма да успее. Това е експеримент, който наложиха Западът и Америка, за да се запази някакъв мир. Сега има мир, но същевременно сме недоволни от него. От една страна, и македонците, и албанците говорят, че имаме нужда от мир, но и едните, и другите са недоволни от това как този мир се прилага. Проблемът е, че в Македония има два различни етноса, които все още живеят в национален романтизъм. Македонците дори отидоха по-далеч в този романтизъм - чак в античността. А албанците са се хванали да направят Велика Албания, но с няколко държави.
- Сега Македония е на кръстопът, на който се сблъскват, от една страна, желанието за влизане на страната в НАТО и ЕС, а от друга - опасността тя да се превърне в трета албанска държава на Балканите. Накъде ще тръгне Македония?
- Струва ми се, че управляващата номенклатура в Македония някак не е заинтересована за влизането на Македония в ЕС. За НАТО - да, но за ЕС не показваме голям интерес. Това е така, защото проблемът с името на държавата според мен е нерешим. В Македония нито един политик няма смелост да излезе пред народа и да каже: името трябва да се смени. Гърците са много хитри. Те имат по-способна дипломация от нашата. Станаха малко по-меки в отношението си към Македония, предвид факта, че тяхното първоначално искане беше в името на държавата да не се съдържа названието Македония. От това македонците не могат да се откажат. Сега гърците предлагат географско определение. Албанците не се интересуват много от решаването на проблема с името на държавата. А и другите малцинства - какво ги касае това име? Премиерът говори, че може да има референдум. А какво може да се случи на един референдум? Македонците са гневни и няма да излязат да гласуват. Ще идат албанците, бошняците и представители на другите малцинства, и ще кажат "да" за промяната. Кой обаче може да направи това? Може само правителство, което твърдо стои зад това, че или ще смени името, или ще прекъсне преговорите. Всъщност ние вече живеем със сменено име. В ООН сме под името БЮРМ - Бивша югославска република Македония. Е, това не ни пречи, но би ни пречело някое друго. Нито един македонец няма да се съгласи с название, което не съдържа името Македония.
- Как ще коментирате позицията на България спрямо Македония, която беше изразена през последните месеци?
- България дълго мълчеше, но й дойде до гуша от обвиненията на някои несериозни хора в македонската политика. България поиска обяснение и когато не получи такова, използва добре момента и показа силата си. Показа я и в Европейския парламент, а и като създаде атмосфера на добре подготвено нападение към македонското правителство. Имаше страшни коментари и у вас, и у нас. И във вашия вестник също. България и Македония трябва да бъдат двете най-близки страни на Балканите. За съжаление отношенията между правителствата на двете държави създават усещане за нетърпимост между хората. От 1945 до 1990 г. България и Македония бяха изгубили своите връзки. Македонците не познават България. Познават курортите, но не познават българската литература, музика, кино. Тези държави, които имат обща история, бяха пресечени като с берлинска стена. През деветдесетте години на миналия век, когато тогавашното ВМРО-ДПМНЕ, ръководено от Любчо Георгиевски, се опитваше да помири страстите между България и Македония, и когато България първа призна Македония като независима държава, се усещаше напредък в отношенията между двете страни. Изведнъж този напредък като че ли предизвика още по-голямо охлаждане на отношенията и всичко се върна като бумеранг. Мисля, че за това са виновни и двете държави. За да могат отношенията да са такива, каквито трябва да бъдат, са необходими искреност и честност, всяка задкулисност трябва да бъде отхвърлена.
- Станахте известен у нас м.г., когато българските медии препечатаха ваша публикация, в която написахте, че твърдението, че македонците са потомци на Александър е гръцка пропаганда.
- Това го е записала историята. Това го пише и Христо Силянов. И гърците сами го казват. Гръцкият владика Каравангелис е обикалял селищата в Егейска Македония и е уверявал хората, че са потомци на Александър Македонски. Той говори на хората на неразбираем за тях език, като иска да ги привлече към гръцката патриаршия. Който не се е съгласявал, е губел главата си. Тогава славянското население в Егейска Македония е посещавало църквите на екзархията. За да ги прогони от там, Каравангелис е водил пропаганда и се опитвал да ги убеди, че са потомци на Александър и трябва да се върнат в гръцкото лоно.
- Може ли да се направи аналогия със сегашната антиквизация в Р Македония?
- Аналогия е трудно да се направи. Сегашното правителство вероятно иска да докаже нещо на Гърция с лансирането на глупостите, че днешните македонци в Македония са потомци на Александър. И така да докаже, че има право да носи името Македония. Това са глупости. Македонците със своя език, със свята култура, със своите традиции принадлежат към славянските народи. Бягането от славянството ще ни създаде друг проблем. Или сме славяни, или сме антични македонци. Има ли град в днешна Македония, който носи името на Александър или на баща му Филип? Как този народ в своята колективна памет е изтласкал Александър Македонски толкова много назад, че даже го е забравил? И изведнъж след 2000 години Александър Македонски се появява с паметник. Гърция използва вещо тази антиквизация и казва: това е претенция. Антиквизацията само вреди на този народ. Всички, които искат да покажат някаква древност, трябва да знаят, че тя не се доказва с паметници, изградени в ХХт век. Антиквизацията е бягство от историята. В този конкретен момент, в който живеем, има бягство от историята на Македония. Ние бягаме в мегаломанска измислица за Александър Македонски и изоставяме онова, което най-много може да ни очертае - славянството.
- Като пишещ човек какво ще кажете за свободата на словото в Македония?
- В Македония владее медиен мрак. Всички национални телевизии, освен една, са под директно влияние на правителството. Те не са проправителствени, те са правителствени. Тези правителствени медии отиват докрай в хвалебствията към управляващите. Това е много опасно. На македонците им се промиват мозъците. Македонският зрител може цял ден да гледа по телевизиите пропагандни материали на управляващата партия. В тази пропаганда сме достигнали, дори сме надминали САЩ и Германия заедно. Опозицията я няма. Затова хората със собствена позиция пишат в интернет изданията. Опозицията е изплашена от борбата с управляващата партия. Опозицията няма идеи, бледа е. Народът е истинската опозиция в Македония. Това е така, защото народът е изгубил вярата в партиите. Сега той се бори единствено за оцеляването си. Народът страда. Стара поговорка казва, че победители са генералите, а войниците гинат. Политиците чрез народа получават всички удобства, богатства и хубав живот, а народът остава беден и изгубен.