Напудреният оптимизъм на финансовия министър

Проф. Иван Ангелов
член-кор. на БАН

Излизането от икономическата криза е сложен и продължителен процес. Наивно е да се смята, че след достигане на дъното се отблъскваме и започва праволинеен тържествен икономически възход. Това не е възможно в съвременния свят.
От лятото на 2009 г. Симеон Дянков ни говори, че скоро излизаме от икономическата криза, под която изглежда разбира само рецесията. В твърденията си той използва странни аргументи като: увеличение на производството в отделни подотрасли на промишлеността; увеличение на износа на отделни продукти и услуги; затихване на темповете на спад на производството - общо или по отделни продукти; сезонно намаление на официално отчитаната безработица; оценки на рейтингови агенции и т.н. Миналата есен твърдеше, че кризата ще приключи през март 2010 г., след това - през май-юни, после - по Димитровден.
За 2010 г. той предвижда растеж на БВП около 1%, за 2011 г. - 3,6%, за 2012 г. - 5,5%. За 2020 г. очаква България да се изравни по най-важните икономически показатели със средните за ЕС и да се превърне в страна, в която всеки ще желае да живее и работи. В този напудрен оптимизъм няма нищо вярно, досега не се е потвърдила нито една негова

икономическа диагноза и прогноза

Така ще стане и сега. Световната икономическа теория и практика са установили точен критерий за оценка на влизането и излизането от рецесия. За да се каже, че дадена икономика е навлязла в рецесия, нейният БВП трябва да е намалявал поне през две последователни тримесечия. А за да се твърди, че икономиката е излязла от рецесия, трябва да е постигнат растеж на БВП поне през две последователни тримесечия. И всичко това трябва да е по проверени и окончателни, а не по предварителни данни за БВП.
В България няма и помен от подобни факти. Наличната официална информация от НСИ за БВП през първото полугодие на 2010 г. показва, че 73,7% се състои от индивидуално потребление, а само потреблението на домакинствата възлиза на 64,9%. Държавното потребление (чрез бюджета) е около 16,5%, а брутокапиталообразуването - 24,2%. Нетният износ е бил -6,1%. Следователно вътрешното потребление (индивидуално, колективно и инвестиции) има

решаващо значение за величината и динамиката на БВП

Относителната тежест на външното търсене (износ-внос) е едва 6,1%. Решаващ и траен двигател на растежа в България сега е вътрешното, а не външното търсене. Не е възможен що-годе забележим и траен растеж на БВП без забележимо и трайно увеличение на вътрешното потребление. То решава изхода от кризата.
Как се променя вътрешното потребление? То продължава да намалява. Дори ако вземем най-доброто досега второ тримесечие на 2010 г., през което по предварителни данни БВП в годишно измерение спада с 1,4%, а спрямо предходното тримесечие нараства с 0,5%, динамиката на съставните му елементи е тревожна: индивидуалното потребление спада с 4,0% в сравнение с първото тримесечие; потреблението на домакинствата намалява с 4,6%; колективното потребление намалява с около 9,0%; инвестициите за основен капитал намаляват с 12,2%. Незначителният прираст на БВП по предварителни данни с 0,5%, който е в зоната на статистическата грешка, се дължи само на второстепенния фактор - по-голям износ на стоки и услуги.
Каква динамика на вътрешното потребление може да се очаква през второто полугодие на тази и през следващата година? Поради замразяване на пенсиите и заплатите в бюджетния сектор и на редица други доходи

потреблението на домакинствата ще намалява

Очакваната инфлация ще ерозира допълнително реалната покупателна способност на домакинствата с около 7%. Поради големите съкращения в актуализирания бюджет за 2010 г. и в проектобюджета за 2011 г. колективното потребление също ще намалява. Поради съкращенията на капиталовите разходи в бюджета рязкото намаление на преките чуждестранни инвестиции и слабото усвояване на европейските фондове ще намаляват и инвестициите за основен капитал. При това положение вътрешното потребление не може да е източник на растеж на БВП през тази и следващата година. Прогнозата на правителството за 3,6% растеж на БВП и тази на МВФ за 2,0-2,5% през 2011 г. са нереалистични.
От стратегията "Европа 2020" е известно, че фокусът се поставя върху "устойчивия растеж", или, както някои го наричат, "зеления растеж", за разлика от остарелите вече понятия за традиционния кух растеж. Като имам предвид, че България още не е готова за възобновяване дори на по-лесно постижимия традиционен растеж, мога да си представя колко сме далече от устойчивия растеж с трите му съставки: икономически, социални и екологични. През следващите 5-6 години тези три измерения на растежа не могат да се постигнат у нас. Ако продължава сегашната консервативна макроикономическа политика, това не може да стане и към 2020 г.
Някои икономисти и политици смятат, че през тази и следващите години основен двигател на растежа в България ще бъде износът на стоки и услуги. Вярно ли е това? През предкризисната 2008 г. 60% от нашия износ (FOB) е бил за страните от ЕС и 40% за трети страни. През 2009 г. 64,9% от износа е за страните от ЕС и 35,1% - за трети страни. Общият размер на износа през 2009 г. намалява с 23,1% спрямо предходната година. Износът за страните от ЕС намалява със 16,7%, а за трети страни - с 32,6%. През първите седем месеца на 2010 г. 60,8% от износа ни е бил за страните от ЕС и 39,2% за трети страни. При увеличение на общия износ с 29,8%, износът за страните от ЕС нараства с 20,1%, а за трети страни с 48,1%.
Какви изводи следват от тези данни?
- Преобладаващата част от нашия износ е насочена към страните от ЕС.
- Износът ни за тези страни е относително по-стабилен и по-надежден.
- В средно и дългосрочна перспектива България трябва да разчита главно на износа към основните ни партньори от ЕС - познати и близки, но по-конкурентни пазари. Пазарите на трети страни са по-непознати, по-нестабилни, по-слабо разработени от нашите износители и по-несигурни, а част от тях са в далечни части на света и са свързани с големи транспортни разходи и други рискове.

Износът ни към трети страни през 2010 г.

впечатлява с високите двуцифрени, трицифрени и дори четирицифрени прирасти в проценти, но в повечето случаи зад тях стоят скромни и дори символични обеми на износа в млн. лева: 7,2 за Перу, 21,0 за Тайван, 30,5 за Бразилия, 51,0 за Индия, 56,6 за Иран, 66,3 за Корея, 231,1 за гигантския китайски пазар, 448,1 за Русия и т.н. Част от тези страни ще се развиват с високи темпове през следващите години и предлагат голям потенциал за износ, но нашите стоки не са познати на техните пазари и са необходими години, докато стъпим солидно на тях.
Следователно, без да се подценяват възможностите за износ към трети страни, особено Китай, Русия, Индия и Бразилия, през следващите години трябва да разчитаме главно на пазарите на ЕС. Нашият износ към тези страни през 2011-2012 и следващите години ще зависи от възстановяването на техните икономики от кризата. Според последната прогноза на Европейската комисия се очаква растежът в ЕС-27 за 2010 г. да е 1,7%.
Прогнозата за растежа на БВП в ЕС през 2011 и 2012 г. ще бъде публикувана следващия месец. Очаквам растежът да бъде около 1,5%. Сегашната ориентация на някои големи европейски страни към силно рестриктивна политика за намаляване на високите бюджетни дефицити и на публичната задлъжнялост ще потиска вътрешното търсене и растежа на БВП. Все още нестабилното възстановяване на стопанската активност в САЩ, Япония и други страни пък ще ограничава възможностите на европейските страни за по-голям износ. Това също ще потиска растежа на БВП в Европа.
От горното следва, че възможностите за бързо увеличаване на нашия износ към страните от ЕС не са големи. Първо, нашият производствен и експортен потенциал е ограничен. Износът ни е далеч по-малък от този на сравними с нас и дори по-малки по мащаби страни. България изнася на човек от населението 7,3 пъти по-малко от Австрия, 5,6 пъти по-малко от Словения, 4,7 пъти по-малко от Чехия, 4,4 пъти по-малко от Словакия, 3,7 пъти по-малко от Унгария и т.н. Годините на кризата не бяха използвани за мащабна структурна и технологична модернизация на нашата икономика, както обикновено се прави в цивилизованите страни. Второ,

структурата на нашия износ е посредствена

присъща на слабо развитите страни. Суровините и материалите са около 50-53% от неенергийния ни износ, потребителските стоки с не особено високо качество са около 30%, а машините, уредите и апаратите също на посредствено технологично равнище са около 5-6%. Трето, за това ще допринася и нарастващото поскъпване на лева, който вече над 13 години е с твърдо фиксиран курс. Някои от нашите съседи и други страни от Централна и Източна Европа обезцениха своите валути през 2008-2009 г. при продължаващ фиксиран курс на лева. Това намалява още повече конкурентоспособността на нашите стоки и ще потиска износа.
При сегашните

примитивни структурни и технологични характеристики

на нашата икономика, лошата инфраструктура, ограниченият приток на преки чуждестранни инвестиции, слабото усвояване на еврофондовете, ниската квалификация на работната сила, все по-острият недостиг на висококвалифицирани специалисти, занемареното здравеопазване, образование, наука, иновации, високата енергоемкост и материалоемкост на нашата продукция, посредственото качество на продуктите и услугите, поскъпващият лев и други причини не е възможно бързо и чувствително увеличение на износа.
Не можем да пропуснем проблема за заетостта. Президентът Обама многократно заявява, че растежът на БВП не е заместител на заетостта. Доказано е от икономическата теория и е потвърдено в стопанската практика, че съживяването на заетостта следва оживлението на производството със закъснение от 10-12 и повече месеци.
Ако отново се върнем към второто тримесечие на 2010 г., коефициентът на икономическа активност (15-64 г.) е бил 66,9% при 67,6% през същия период на 2009 г. Коефициентът на заетост намалява до 47,0% при 50,1% през същия период на 2009 г. Безработните се увеличават до 342,2 хил. души (10,0%) при 222,6 хил. души (6,3%) през същия период на 2009 г.
По данни на НСИ

броят на обезкуражените безработни

(отчаяни хора, които вече не се регистрират в бюрата по труда) през второто тримесечие на 2010 г. е 219,4 хил. души при 173,0 хил. души през същия период на 2009 г. Това са забравени от обществото хора, които статистиката не отчита като безработни. Ако ги прибавим към официално отчитаните безработни общият им брой нараства на 561,5 хил. души, или 16,4%. Ако към тях прибавим завърналите се сънародници от западноевропейските страни; изпратените от фирмите в неплатен отпуск; работещите на намалено работно време и т.н., действителната безработица е около 20%. Това е жестока социална трагедия.
А и за какво излизане от кризата може да се говори при такава безработица!