НАПРЕД НИ ЧАКА СЛАВА И МИР, НАЗАД - БЕЗСЛАВИЕ И СМЪРТ!

На 13 март 1913 г. телеграфните агенции разнасят по света новината:
"Одрин, непревземаемата крепост, падна само за две денонощия под напора на българския войник!"

Поради нерешени проблеми на Балканите след Руско-турската война (1877-1878 г.) и неуспешното Илинденско-Преображенско въстание от 1903 г., през есента на 1912 г. е обявена Балканската война. Посрещната е с гордост и въодушевление от българския народ и армията.
Основен театър на военните действия е Източна Тракия. Там били съсредоточени главните сили на турската армия. Турция тогава имала два пъти по-многобройно население от съюзниците. Армията й била снабдена с по-добро въоръжение, разполагала с редица крепости като Одрин и Лозенград. В нейната армия имало много немски специалисти.
Още с обявяването на войната започнало настъпление на съюзниците по всички фронтове. Турската армия в Тракия била разгромена и започнала паническо отстъпление. Българските войски превзели Лозенград, достигнали на около 30 км от столицата Константинопол. Единствен бастион на турската власт оставал Одрин.
Тази крепост, която е най-важна по направлението към столицата, преди това устоявала не на един щурм. Изградена била на три кръга укрепления с най-модерни съоръжения. Отбраната се ръководела от един от най-способните турски военачалници - артилерийският генерал Шукри паша.
След неуспешен щурм през октомври 1912 г. български и сръбски войски поставили крепостта под обсада. Превземането й се смятало за невъзможно, защото тя разполагала с 45 км отбранителна линия и гарнизон от 75 хиляди души.
Обсадата на Одрин трае до март 1913 г. От военен комендант на Лозенград ген. Георги Вазов е привлечен в състава на Втора българска армия, която е обсадила Одрин. Общ командващ на обсадата е генерал-лейтенант Никола Иванов. Обкръжената крепост, притисната сякаш в клещи, е разделена на пет района. Ген. Георги Вазов е назначен за командващ на Източния район, където е най-големият по дължина фронт и са съсредоточени половината от силите.
Обсадата е известна с един от първите случаи на действие на бойна авиация - пуснати са бомби, хвърлени са позиви.
Впечатляваща е житейската и военната кариера на пълководеца генерал Георги Вазов, български и руски офицер. Роден е на 5 януари 1860 г. в Сопот. Той е петото дете на Съба и Минчо Вазови. Брат е на народния поет Иван Вазов, на лекаря Кирил Вазов, на генерал-лейтенант Владимир Вазов, на политика Борис Вазов. Учил е в Априловската гимназия. Завършва в Русия юнкерско училище и военноинженерна академия. Доброволец е в Сръбско-българската война през 1885 г.
Той е сред основните организатори на проруския преврат от 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батемберг. Посещава редица западни държави и се запознава с техните постижения във военното изкуство. И постепенно, но убедително се утвърждава като най-добрия специалист в българската войска в крепостната война. Началник е на инженерните войски.
Подготовката, извършена от ген. Георги Вазов на Източния сектор преди атаката на Одринската крепост, гарантира успеха, но и доразвива военното изкуство.
Той подготвя конкретен план: двумесечна тренировка на бойци в специално подготвен полигон с изкуствено създадени препятствия от телени мрежи, вълчи ями и други; купува балон, използван за въздушно разузнаване и заснемане с фотоапарат на турските укрепления; създадени са и отряди от бомбиери и телорезачи, обучени и на разминиране; напълнени са чували със слама за преминаване през телени мрежи и запълване на вълчи ями...
Предприемат се мерки за подобряване на телефонните и телеграфните връзки; генералът лично определя новите огневи позиции на тежката артилерия.
В 13 часа на 11 март започва ураганен огън срещу Одрин, който продължава 10 часа. Само в Северния сектор артилерийската подготовка не спира до към полунощ, така че турския гарнизон да бъде заблуден относно основната посока на щурма.
В нощта преди атаката началникът на българската войска, обсаждаща Одрин в Източния сектор, ген. Георги Вазов, издава своята забележителна заповед за атака и овладяване фортовете на крепостта. Точка 6 от нея е останала в историята и тя гласи:
"Трябва да се помни, че тази нощ е необходимо да се реши съдбата на Одринската крепост. Връщане назад няма. Противникът трябва да бъде сломен. Напред ни чака слава и мир. Назад - безславие и смърт!"
С тези паметни думи българският генерал повдига духа на своите воини преди победния щурм.
Началникът на артилерията докладва, че за крепостните оръдия останали малко снаряди - по 200 за оръдие, и предлага наличните количества да останат за утре. Генерал Георги Вазов го прекъсва:
"Как, да намалим огъня сега? По никакъв начин! Давайте да ги изстреляме до един. Учестете огъня! Утре няма да има нужда от снаряди!"
За положението в крепостта по време на тази невиждана атака научаваме от изявление на турския офицер Хасан Джемал, който си спомня този паметен ден:
"Цялата окръжност на крепостта е в огън, укрепленията са покрити в дим. Земята и небето грозно реват. Снарядите вдигат земята нагоре. Срещу едно наше оръдие неприятелят стреля с десет, с хиляди снаряди щъкат в Одринската крепост. Войниците падат като снопи в тъмните окопи. Докато Шукри паша не вдигне бялото знаме, огънят няма да спре!"
Настъплението започва нощем. Дванадесети и тринадесети март са първите пролетни слънчеви дни. Три часа и половина след прекратяване на артилерийската подготовка започва последният етап. Подразделенията на Източния сектор, водени от ген. Георги Вазов се вдигат на жесток щурм. Българите, обхванати от невероятен боен дух, без страх от врага, нападат отбраняващите се, изпаднали в паника. Край Одрин за първи път в световната история е използвана военната тактика "Огневи вал", което осигурява настъплението на пехотата.
Ударите на артилерията разкъсват бодливата тел. Решителният пробив на Източния сектор е направен под командването на ген. Георги Вазов. Крепостта, устояла преди това 9 пъти, сега е превзета за два дни - 12 и 13 март - с атака на нож, която няма подобна в света! Прехвалената крепост е в развалини...
Сутринта, прочулият се като ръководител на зверствата по време на Преображенското въстание    в Тракия през 1903 г. Шукри паша, сега вдига белия байрак. Пленен с целия му щаб, общо 14 генерали, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия. Ген. Георги Вазов придружава Шукри паша до командира на армията. Шукри паша предава сабята си на генерал-лейтенант Никола Иванов с думите:
"Храбростта на Българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои!"
На 13 март 1913 г. телеграфните агенции по света разнасят потресаващата вест:
"Одрин, непревземаемата крепост, падна само за две денонощия под напора на българския войник!"
А ген. Георги Вазов ще отбележи:
"Това е вече сън. Сън чудесен. Сън наяве! Подобни сънища се повтарят след столетия..."
Улиците на Одрин отекват под българските маршируващи полкове с развети знамена, приветствани от християнското население. Победата тук означава ознаменуване на възхода на възкръсналата Българска държава.
Превземането на Одрин е последният решителен удар срещу Османската империя, което довежда до края на Балканската война. Падането на Одрин е краят и на военната кариера на Шукри паша.
След победата при Одрин и приключването на войната, през юни 1913 г., ген. Георги Вазов е назначен за министър на войната и е повишен в чин генерал-лейтенант, но скоро напуска. Автор е на няколко монографии и десетки статии в областта на военното дело.
Изпълненият с постоянно напрежение живот оказва своето въздействие върху иначе железния му организъм. На 74 години почива в утрото на 13 август 1934 г. Тленните му останки са поставени върху артилерийски оръдеен лафет, теглен от три двойки красиви коне, и под звуците на траурна военна музика е погребан в Централните софийски гробища.
Много по-късно Симеон Радев ще напише:
"Генерал Вазов ме порази с енергията, която дишаше от цялата му физиономия. Не съм никак учуден, когато слушах от участници в атаката на Одрин, че той е бил истинският завоевател на крепостта!"
През 1992 г. със заповед на министъра на отбраната 11 март - началото на артилерийската подготовка за щурма на Одрин, е обявен за професионален празник на българската артилерия и ракетните войски.



Напред, към Одрин!


Поручик Радул Милков в самолет "Албатрос", с който е извършена бомбардировка на старата гара Караагач на Одрин (Одрин-1)

Капитулацията на Шукри паша


Генерал Георги Вазов