Напред към... 1989 г.

Покупателната способност на българина се изравнила и дори надминала тази от 1989 г. Това е най-новият виц, сътворен от Центъра за либерални стратегии - едно от ония НПО-та у нас, чиято основна задача е да пропагандират колко хубаво си живеем днес. Да оставим настрани, че за опорна точка в изследването е взето изменението на средната работна заплата, която не може да бъде показател нито за равнището на доходите на мнозинството от хората, нито измерител на стандарта им на живот. Даже малките деца разбраха, че по този начин поднесено, "свинското със зеле" не е за всеки. С тенденциозно подбраните цени тогава и днес на хляб, бира, кисело мляко, коли и телевизори обаче веселбата е пълна. Барем да бяха включили айфоните и лаптопите, за да покажат колко сме добре.   
Я да сравнят обаче ток, парно, транспорт, горива, образование, медицинско обслужване. Ама май тогава сметките няма да излязат. Щото за тези неща навремето или не се плащаше, или струваха стотинки. А сега струват едномесечни или едногодишни заплати. През 89-а токът беше 5 лв. на месец, сега поне 50, парното беше 15 лв., сега минимум 150! В магазините цените бяха за килограм, сега са за 100 грама, за да изглежда, че е евтино. Преди никога не се купуваха два домата и една краставица, сега някъде ги продават и на половинки... Тези факти не се забравят лесно с евтини пропагандни трикове. Та ако през 1989 г. средната заплата е била 274 лв., сега трябва да е 2740, а не едва 882.
А изпитваха ли тогава хората трудности с разходите за почивка и как е сега? На колко години се пенсионираха? Колко е била средната продължителност на живота тогава и колко е сега? Ами раждаемостта, смъртността? И накрая още по-нелепият извод - 25 години ни трябваха, за да стигнем стандарта от последната година на лошия комунизъм. Смях през сълзи!