Напред, г-н генерал!

Честито и поздравления за постигнатата победа! Трудното тепърва предстои. Вие като летец сте наблюдавали отгоре порутените сгради на фабрики и заводи, буренясалите ниви. Сега обаче сте на земята. Предстои ви много, много труд, за да се изправи на крака нашата България.
Вие сте кадрови военен и по-добре от мен знаете, че българският войник не изпълнява заповед "Назад!" Тъй че напред и само напред!
От позицията на своята възраст и със заблудата, че поради това имам повече житейски опит, ще си позволя да ви подскажа някои неща.
Ще започна с една мисъл на ген. Де Гол (някои казват, че я заимствал отнякъде, но това не променя съдържанието й). Запитан как е изправил на крака Петата френска република, той отговорил: "Съумях да привлека в екипа си знаещи, можещи и честни хора." Друга една мисъл, която, надявам се, ще ви носи успехи, съм чул на млади години от своята майка: "Сине, един човек колкото повече дава на хората, по-богат става."
Ще си позволя да преразкажа един текст от книгата "Корона и кръв". След убийството на Стамболов и неговото погребение се разнесъл слух, че хора на цар Фердинанд ще изровят тялото му и ще го съсекат на парчета. Тогава група чужди посланици организирали дежурство на гроба му. Узнавайки, че между тях е руският посланик, главният редактор на в. "Земя" му задал въпрос: "Защо вие пазите Стамболов, след като той бе срещу Русия?" Заслужава си да се замисли всеки българин (най-вече Плевнелиев, Борисов, Цачева) върху отговора на посланика: "Де всички българи да бяха такива приятели на Германия и врагове на Русия като покойният Стамболов."
Г-н генерал, преди време бях на гости на мои приятели. Синът е хирург-травматолог. Той се оплака, че екипът им се задъхва от постоянната смяна на наколенките (заради протритите колена) и шини (заради пречупения гръбнак на Плевнелиев и Борисов). Моля ви, г-н президент, бъдете здрав! Не посещавайте тази клиника. Напред! За доброто на България!

Лукан Каменов, София