Направи си сам
/ брой: 142
Чух, че имало инструкции как сами да си направим... операция на сливици в условия, близки до военните от периода 1914-1918 г. Очевидно настана време военните лекари да напишат наръчници за различни операции, медицински процедури и манипулации на принципа "Направи си сам". Министерството на здравеопазването няма да финансира подобна инициатива, но със сигурност министър Москов ще похвали колегите си. Нали целта на занятието е да се пестят пари?
Та, да си дойдем на приказката за хемодиализата в бъдещия наръчник "Направи си сам". В тази графа доскоро влизаха само пациентите на Дупнишката общинска болница. Сега там "отиват" и тези от Карловската "Д-р Киро Попов". Преди повече от 5 години Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания алармира, че над 1000 пациенти на Карловската болница ще останат без жизнено необходима подмяна на морално остаряла и опасна за здравето и живота им хемодиализна апаратура. Очевидно почти нищо не се е променило за петилетка, а ако е променено - то не е към по-добро, защото тези дни около 30 пациенти на животоподдържащата процедура алармираха, че отделението може да спре работа.
Диагнозата е обичайната за българските общински болници от последните 7-8 години: остаряла (дори вече опасна) техника, мизерни възнаграждения на лекари и сестри, неотговарящи на съвремието условия на труд. Потърпевши - болните. А те обикновено са и бедни, особено щом са от малки населени места. Причината? Милион пъти сме я казвали: десните правителства нехаят за здравето на обикновения българин, дори той да е изряден данъкоплатец и редовно да внася здравните си осигуровки. ГЕРБ и коалиционните им партньори всячески целят задушаване на общинското здравеопазване, доплащане и плащане на медицински услуги, въпреки платените по закон здравни осигуровки. Съвкупността от тези действия води до унищожаване на персонала в общинските болници.
Финансово погледнато, диализите са едни от най-печелившите звена в лечебните заведения, но очевидно не и в българските общински болници, щом вече втора в страната остава без това отделение. А болните трябва да изминават десетки километри, често возени в 30-40-годишни уазки като на родео. Болни, които в нормална европейска държава биха имали шанса за бъбречна трансплантация. Или поне за модерно диализно лечение със съхранено човешко достойнство.
Дали онези, които убиват общинските диализни центрове, си дават сметка колко пари и време струва на държавата обучението на един лекар и на една сестра да извършват процедурата? Ама и ние... Премиерът е възмутен, че "Целият свят се дели, правят се нови разделителни линии, само за въоръжение се говори, а тук (в Кубрат) ме питат само за пенсии и за асфалт". Ние пък питаме за някакви си общински диализни отделения.