09 Юли 2020четвъртък10:55 ч.

Накъде Шешел тика Сърбия?

Решението на проблема с връщането на сръбския националист в Хага е в ръцете на премиера Вучич

/ брой: 87

Симпатизантите на конспиративните теории вероятно потриват доволно ръце, когато някой спомене Международния трибунал за престъпления в бивша Югославия (МТБЮ). Най-лесно чрез такива теории би могло да се обясни какво се е случвало в кулоарите на този съд, как бившият президент на Югославия Слободан Милошевич е пречил на процеса, воден срещу него, а от друга страна, как Воислав Шешел успя да превърне процеса срещу себе си в черна международна комедия. С теории на конспирацията може много по-лесно да се обясни как това се е случило и как е било възможно реално процесът в случая на Шешел до днес отдавна да е де факто приключил, а същевременно да няма присъда. Междувременно е не по-малко необяснимо как лидерът на сръбските радикали е пуснат

"временно на свобода"

а сега се иска неговото връщане обратно в затвора. В никакъв случай отговорите на тези въпроси не са еднозначни и не могат да бъдат дадени рационално.
Не може да не се отбележи и фактът, че първоначално се наблюдаваха определени индикации на заформяща се социална динамика въз основата на добре прикрит конфликт между президента и премиера на Сърбия Томислав Николич и Александър Вучич и изведнъж историята с Шешел като че ли като магнит привлече популярния Вучич от рационалното му поведение назад в някаква безпътица на ирационални теории на конспирацията. Вместо да вметне по някоя приказка за нерационалното поведение на Хагския трибунал и за ненужните проблеми, създавани от този недостатъчно ефикасен и прекалено скъп механизъм на ООН, да се справи с хардлайнера на сръбския национализъм и да подготви връщането на Шешел обратно в затвора, Вучич зае пасивна позиция с презумпцията: Който го е пуснал, той да си го и прибере.
Изглежда, че основният проблем на Вучич понастоящем е решението му да проведе ускорена европеизация и приближаване на страната си към ЕС. Същевременно обаче не е разчистил докрай проблемите (си?) от миналото. Никой, поне в Сърбия, а вероятно и извън нея, който следи развитието на политическата ситуация в западната ни съседка, не е забравил безспорния факт, че Николич и Вучич в продължение на много години бяха

"лявата и дясната" ръка на Шешел

в Сръбската радикална партия. И както те познават и кътните зъби на Шешел, така и той ги познава до мозъка на костите.
В политическата биография на Шешел паленето на знамена не е нещо необичайно, но навсякъде в нормалния свят такава постъпка се смята за израз на непримирима и дълбока политическа неприязън, почти на ръба на военния конфликт. За "Добре дошъл!" в Белград поддръжниците на Шешел палеха знамената на САЩ, ЕС, Косово и НАТО. Когато впоследствие тези привърженици трябваше да отговарят пред правораздавателните органи, Шешел организира пред сградата на съда "наваксване на пропуснатото" и запали и хърватското знаме! Същевременно Загреб отправи към Белград един анемичен демарш, който на практика остана дипломатическа стъпка без каквато и да било полза. Вероятно ще последват още реакции от страна на Хърватска, като например оттеглянето на посланика й от Белград "с цел консултации", и единственото, което трябва да направи Сърбия, е да арестува Шешел и да го върне обратно в Холандия. Като страна, ратифицирала Международната конвенция за МТБЮ, Сърбия е длъжна да се съобразява с разпорежданията на този международен правораздавателен орган, тъй като неговите решения имат приоритет над вътрешното сръбско законодателство. От Загреб също така критично обръщат внимание на факта, че сръбските власти не са обръщали никакво внимание на театъра, разиграван от Шешел след завръщането му от затвора "Схейвенинген", въпреки уверенията от Белград, че лидерът на радикалите е политически изолиран, и в Загреб цари ненужна нервност, която открива допълнителни възможности за изявите на Воислав Шешел.
    Едно е ясно - без да се разчистят с миналото, Сърбия и нейните лидери не могат да разчитат на напредък към членството си в ЕС, и като че ли е въпрос на време Загреб ясно да го покаже. И на премиера Вучич вероятно това е повече от ясно, но заради определени вътрешнополитически отношения той калкулира "до грам и милиметър" всяка своя стъпка в тази насока, за да не даде възможност на противоевропейския блок в Сърбия да увеличи подкрепата си.
    Напълно ясно е, че

сътрудничеството с МТБЮ

е и остава задължително условие за всички бивши югорепублики по пътя им за членство в ЕС. Толерирането, или иначе казано, затварянето на очи пред фактите, че лице, което е обявено за беглец от органите на международното правосъдие, пали знамето на съседна на Сърбия държава пред сградата на Белградския окръжен съд в присъствието на органите на реда, съвсем не е в полза на европейското бъдеще на западната ни съседка. Още повече с оглед на предишното палене на знамето на ЕС, което също остава засега без каквито и да било последствия.
Сръбските власти са изправени пред две възможности в "случая Шешел" - или незабавно да го арестуват и изпратят в Хага, или, както се случва до момента, да си затварят очите и "соломоновски мъдро" да се придържат към принципа "който го е пуснал - той да си го арестува повторно", като същевременно "лудориите" на Шешел се представят като дребен инцидент, извършен от малка група маргинални националисти. Този втори подход обаче е много вероятно да се изтълкува като действие, с което Сърбия се превръща в държава - ятак на беглец от международното правосъдие, с негативни последици върху нейния проевропейски път. Не на последно място, досега изглеждаше, че Александър Вучич с желязна ръка

води Сърбия към Европа

а неглижирането на последните събития пред белградската съдебна палата поставят сянката на съмнението дали същият този Вучич е наистина готов да продължи своята досегашна политика на отваряне на Сърбия към съюза. Отхвърлянето на сътрудничество с МТБЮ под каквато и да е форма е сериозен довод в такъв ред на мисли. Ако Шешел успее да пробие със своя ултранационализъм в Сърбия и предизвика търсения от него колапс на политическата система и ценности в страната, какво остава за съседите? Може би влизането в блока на евроазиатската интеграция на проруско ориентираните държави? Като че ли все пак разковничето на проблема се крие в общото политическо минало на настоящите сръбски лидери и Воислав Шешел. Все пак крайно непочтено е да арестуваш довчерашния си политически ментор, нали? Но пък от друга страна, в политиката няма особено много морал, така че проблемът и изборът са в ръцете на само един човек - сръбския премиер Александър Вучич.

В политическата биография на Шешел паленето на знамена не е нещо необичайно

Привърженици на сръбския националист го посрещат при завръщането му от затвора в Хага
Снимки БГНЕС

Шешел запали и хърватското знаме

Прокурори влязоха в президентството

автор:Дума

visibility 0

Опасен скок. 240 са новите заразени

автор:Дума

visibility 484

Радев: Да падне охраната на Пеевски и Доган

автор:Дума

visibility 251

/ брой: 129

Пандемията е засегнала финансово 63% от ИТ фирмите

автор:Дума

visibility 164

/ брой: 129

Центърът на София близо два месеца без топла вода

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 129

Две трети от българите свиват харчовете

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 129

Бизнесът склонен за смесено работно време

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 129

САЩ официално напуснаха СЗО

автор:Дума

visibility 171

/ брой: 129

Арестуваха руски журналист за шпионаж

автор:Дума

visibility 232

/ брой: 129

Близо 60 души загинаха при наводнение в Япония

автор:Дума

visibility 133

/ брой: 129

Бандера - с Хитлер срещу Червената армия

автор:Христо Георгиев

visibility 475

/ брой: 129

Ключовите сгради на София

visibility 170

/ брой: 129

Чавдар Христов: На хората им писна!

автор:Ева Костова

visibility 298

/ брой: 129

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ