10 Август 2022сряда01:27 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще има временни увеличения на облачността, но само на отделни места ще превали и прегърми. Над източните райони през целия ден ще се задържи слънчево. Ще духа слаб до умерен североизточен вятър. Максималните температури ще бъдат между 31° и 36°, в София - около 31°. Днес ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще има временни увеличения на облачността, но само на отделни места ще превали и прегърми. Над източните райони през целия ден ще се задържи слънчево. Ще духа слаб до умерен североизточен вятър. Максималните температури ще бъдат между 31° и 36°, в София - около 31°.

23 октомври - национален празник на Унгария

Накъде поема Унгария?

60 години след опита за революция през съдбовната 1956 година днес страната пак се обръща към национално ориентирана политика

/ брой: 241

автор:Радко Ханджиев

visibility 2874

ЕЛИ
Изминаха шест десетилетия от събитията в Унгария, които основателно наричат революционни. Всъщност началото на големи социални преобразования в страната започва след края на Втората световна война от коалиционно правителство от три партии - на дребните стопани, социалдемократи и комунисти. Предприемат се решителни стъпки за стопанско възстановяване; национализират се мините, 4-те най-големи промишлени концерна, електроцентралите, 10-те най-големи банки. Извършва се аграрна реформа: около 650 000 малоимотни селяни получават обработваема земя. Тушира се инфлацията. Местната власт ефективно поема функциите си, макар и под надзора на окупационните съветски части. Властта се радва на широка подкрепа.
Реформата в образованието дава за първи път възможност на селски и работнически деца да се учат. В интелектуалния живот нахлува "свеж полъх". Големият музикален деец Золтан Кодай става най-уважаваният организатор на културния живот. Откривателят на витамин С, нобеловият лауреат Сент-Дьорди, се заема с възстановяване на научната дейност. Всичките тези мерки са революционни по същество.
През 1948 г. настъпва разрив между ръководствата на СССР и Югославия, последиците от който са зловещи в цяла Източна Европа. Започват масови чистки най-вече по върховете на компартиите, националните фронтове, държавното управление. Ексцесиите на унгарските тайни служби (AVO) са най-крайни. Многобройни смъртни присъди са издадени по късата процедура, вкл. на вътрешния министър Ласло Райк. Стотици други, като президентите Золтан Тилди и Арпад Сакошиц, заместникът на Ракоши - социалдемократът Дьорд Марошан, комунистическият деец Янош Кадар, са осъдени на различни срокове затвор. Тези и други непопулярни мерки водят до отлив от политическата подкрепа, която работнически и селски маси и широки слоеве на интелигенцията дават на народнодемократичната власт след края на войната. Постигнатото през първите 3-4 следвоенни години започва да се руши.
След смъртта на Сталин в СССР започва вътрешна борба за лидерство. Фундаменталните проблеми на развитието остават на заден план. Макар плахо, започват да се чуват критики и преоценки на отделни практики на ръководствата на комунистическите партии и държави, вкл. и "отгоре". На среща в Москва със съветски ръководители Имре Наги остро порицава политиката на Матяш Ракоши, обвинява го, че превърнал страната в "полицейска държава". Със съветска подкрепа през юли 1953 г. Наги е избран за премиер. Програмата му предвижда радикални реформи като: намаляване на цените на основните продукти; увеличаване на дела от БВП за потребление; намаляване на тежестите върху селските стопани, включително възможност за излизане от кооперативите; частична амнистия; закриване на лагерите; конфесионална толерантност и т.н. На партиен конгрес през май 1954 г. Наги настоява за издигане на политическата роля на Националния фронт и за въвеждане на ограничена многопартийна система.
Втвърдяването на съветската линия през март 1955 г. довежда до отстраняване на Имре Наги от премиерския пост. В такава обстановка зреят политически тенденции, които съвсем скоро ще доведат до събитията от октомври 1956 г. Съществена роля в този процес изиграва дискусионният клуб "Петьофи". В него преобладават лявомислещи млади творци, които искат реформиране на социализма, настояват за разследване на репресивните практики. Около идеите на клуба се групират широки слоеве интелектуалци, общественото недоволство се трансформира в програма за активни реформи.
Проф. Чавдар Добрев, който година преди това завършва образованието си в Будапеща, споделя, че в университета се водят дискусии за обновяване на социализма. "В Будапеща разбрах, че границите между желано и действително се бяха раздалечили опасно. В драматични разговори в Съюза на писателите се извършваше раздяла с догматичната естетика. Фокусът беше в националното своеобразие на унгарската духовност, кристализирала в нейния исторически ход; че без изследване на унгарската участ няма как да се създава истинска литература и изкуство... Но не можех да предположа, че скоро ще се потърси решение в бунта и в масовите разстрели и бесилките". 
По внушение на Москва се реабилитират незаконно репресираните. Този акт потвърждава справедливостта на масовото недоволство. Засилва се натискът за необратимост на процесите. Десетки хиляди се включват в траурно шествие в памет на екзекутирани от тайните служби "червени" генерали. На церемонията за препогребване на Ласло Райк дошлите да го изпратят вече са 200 000, включително негови партийни другари. В редиците на управляващата комунистическа партия настъпва разединение.
Исканията на унгарците от 1956 г. са дълбоко демократични по характер и социални в своята същност. Проектът за компромисно решение на унгарския въпрос, огласен на 6.11.1956 г. и приет с незначителни поправки от представители на Работническия съвет на Голяма Будапеща, Унгарското демократично движение, партия "Петьофи", Революционния съвет на интелигенцията, Социалдемократическата партия и Партията на дребните стопани, отхвърля всякакви опити за реставрация на капитализма, гарантира реформите, осъществени след 1945 г., социалистическата ориентация на страната, както и стратегическите интереси на Съветския съюз. По такъв начин унгарците се обявяват за продължаване на революционните промени, осъществени след края на войната, но прекъснати от режима на Ракоши. Всъщност през октомври 1956 г. унгарците се противопоставят на наложения от режима след 1948 г. и отново през 1955 г. контрареволюционен обрат в обществените отношения, даващ власт на новата бюрократична върхушка и препятстващ движението към ново общество - социално ориентирано и с унгарска национална специфика. Впрочем, един от авторите на проекта, професорът по правни науки и социология Ищван Бибо, подчертава: "Младежта, работничеството и войнишките маси, които извършиха революцията, в най-голямата си част бяха привърженици на социализма. Онова, което категорично отхвърляха, не е социалистическата ориентация, а потисническата бюрокрация".
В хода на събитията се създават работнически съвети, които възстановят реда и стопанската дейност. Оказва се (както и в Чехословакия през 1968 г.), че промишлените предприятия могат да работят без директен партиен надзор и пак да бъдат социалистически. Нещо повече, именно отсъствието на бюрократични и други подобни пречки води до рязко повишаване на производителността и доходите. В това няма нищо необичайно. Историята на човешката цивилизация недвусмислено потвърждава, че тласък на производителните сили е възможен само когато свободният човек твори в условията на свободно избрани демократични институции.
Студентската солидарност с бунтовете в Полша още повече отприщва народното недоволство. Все повече унгарци се включват в протестите, вкл. работнически маси от Чепел, Уйпещ, от други индустриални квартали на Будапеща. Наред с искане за възстановяване правителството на Имре Наги се издигат и антисъветски лозунги и призиви за сваляне на еднопартийната комунистическа власт. Стига се до въоръжени сблъсъци. Около 800 кадети от Военната академия "Петьофи" - синове на високопоставени правителствени, партийни и военни ръководители - се включват активно в бунта.
Считам, че главната причина, поради която революцията бе потъпкана, беше волята на унгарците да постигнат общество, "което обвързва социалистическите завоевания с гаранциите на институциите на свободата", сочи Ищван Бибо. А такова общество би станало "насърчителен пример за подражание" не само в Източна Европа и Съветския съюз, но и в Западна Европа и по целия свят.
Днес, 60 години след събитията, би било увлечение в антиисторизъм да о(б)съждаме основанията на съветското ръководство начело с Никита Хрушчов да даде съгласие за военна интервенция в Унгария. Последиците от това решение обаче се оказват фатални за демократичните сили в Европа и света. Засилват се антируските настроения, спират опитите за реформиране на социализма, внася се разнобой сред демократичните интелектуалци в Европа, настъпва криза и разкол сред европейската левица. Консумираната вина с бруталното потъпкване на унгарската революция продължава да тежи.
Репресиите се изсипват най-вече върху ляво ориентирани унгарци, социалисти, ръководители на компартията, които са вярвали и продължават да вярват, че социализмът може да бъде само и единствено демократичен. Смъртни присъди получават Имре Наги (министър-председател), Пал Малетер (министър на отбраната), Йожеф Силади (началник на кабинета на премиера), Миклош Димеш (журналист), Геза Лошонци (министър, умира в затвора). На дългогодишни срокове затвор са осъдени Михай Фаркаш (бивш министър на отбраната и член на ПК на УКП), Шандор Харасти (главен редактор на в. "Непсабадшаг"), Миклош Вашархей (прессекретар на Имре Наги), Дьорд Фазекаш (журналист, съветник на Имре Наги), Ференц Яноши (генерал), Шандор Копачи (директор на Будапещенската полиция), Ференц Донат (член на провинциален комитет на УКП), писатели комунисти като Тибор Дери и Дюла Хай.
Но в пепелищата на пожара унгарците защитават правото си на национално достойнство и на практика извоюват относителна независимост. Както през 1848-1849 г., така революцията от 1956 г. успя да издигне и защити национални и общочовешки ценности, които не могат да бъдат пренебрегвани в дългосрочен план. Суровите репресии скоро са последвани от опити за прагматични реформи. Предпазливо, но настоятелно започва да се осъществява полунезависима политика в рамките на съветската система.
Непосредствено след политическата промяна от 1989 г. надеждите на унгарците за развитие, основано на националните ценности и социален възход, се оказват попарени. Вярата им, че повече и по-свободни възможности в едно по-отворено общество ще им донесат повече просперитет, се оказва измамна. Страната се деиндустриализира. Разклащат се традициите. Разбива се нацията. Унгарците осъзнават, че налаганите отвън демокрация и пазарна икономика са капан, зад който се прикрива суспендиране на демокрацията и ликвидиране на пазара от робуващите на неолиберализма властващи елити. През значителен период от прехода на власт са партии от социалдемократически тип, които гледат през розови очила на този заробващ процес.
Но както често става в историята, в критични ситуации се раждат сили и се формулират конструктивни решения, обединяващи нацията. Обратът към национално ориентирана политика се свързва с името на Виктор Орбан. Но в непосредственото му обкръжение се откроява кохорта от способни администратори (вкл. и с български корени), които споделят разбирането и необходимостта Унгария да отстоява национално отговорна политика. Така че на Орбан следва да се гледа като на събирателно име от значителен брой талантливи дейци, които днес заемат важни постове в държавното управление и администрацията.
Под ръководството на Орбан се разработва програма за икономическо възраждане, както и алтернативна стратегия в случай на разпад на Евросъюза в сегашния му вид, което се очертава все по-вероятно в светлината на нарастващите противоречия между старите и новите страни членки и мигрантската криза. Можем да се запитаме дали успешното отхвърляне на господстващия модел на Брюксел не се превръща, както през 1956 г., в "насърчителен пример за подражание" и за други страни членки към национално ориентирана политика?

 

Улично правосъдие

Въстанието остави след себе си стотици гробове

Сваленият бюст на Сталин

Унищожен съветски танк Т-34 в Будапеща

Роджър Уотърс обвини Байдън за войната в Украйна

автор:Дума

visibility 889

Докладът на "Амнести интернешънъл" за Украйна предизвика гняв

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 152

САЩ с нова военна помощ за $1 млрд. за Украйна

автор:Дума

visibility 437

/ брой: 152

Забравен в болница

автор:Аида Паникян

visibility 375

/ брой: 153

Двуцифрената инфлация сложи край на партито в Европа

автор:Дума

visibility 381

/ брой: 153

Проучване: Правителствата и ЕС са виновни за скъпия газ

автор:Дума

visibility 360

/ брой: 153

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ