Накъде отива Европа

Европа преживява две взаимно свързани кризи, пише агенция Стратфор в геополитически анализ от поредицата "Нетна оценка на света", посветен на Европа и Европейския съюз, които според нея през последните 500 години са силата, променяща света, и чиито кризи могат да влияят дестабилизиращо в глобален план.
Първата е кризата на Европейския съюз. Общността започна съществуването си като система за икономическа интеграция, но замисълът беше тя да бъде нещо повече - институция, която да създаде европейци. Националните различия между европейските държави обаче са реални и се оказаха дестабилизиращи. Проектът на ЕС нямаше за цел да премахне тези държави, а да припокрие националните идентичности с европейска идентичност, която да създаде обща култура и да намали особеностите на отделните страни. Подтикът за цяла Европа бяха благоденствието и мирът. ЕС трябваше да създаде трайно благоденствие, което да премахне опасността от конфликт.
Предизвикателството в този смисъл беше, че благоденствието е в най-добрия случай циклично, а също така е регионално. Европа полага усилия за интеграция, защото без общо благоденствие ще се провали стремежът за привличане на европейците далеч от ограничената съблазън на държавите. Затова кризата на ЕС, съсредоточена върху "Европейския полуостров", е криза на дестабилизиращите сили, като под понятието "Европейски полуостров" в анализа на "Стратфор" се има предвид регионът на запад от линията Санкт Петербург-Ростов на Дон до Иберийския полуостров и Атлантическия океан. На изток от тази линия е Русия, която до голяма степен е ограничена върху сушата за разлика от Европейския полуостров, който има близка връзка с океаните и затова участва в глобалната търговия. В Русия, която разчита на по-трудния и по-скъп в сравнение с морската търговия сухоземен транспорт, тенденцията е да бъде значително по-бедна от Европейския полуостров.
Според "Стратфор" втората криза се корени в стратегическата структура на Европа. Като се оставят настрана отдалечените острови и други полуострови, съставящи Европа, основният въпрос за континента е отношението между до голяма степен единната, но по-бедна сухоземна територия, доминирана от Русия, и по-богатия, но доста по-фрагментиран полуостров. Между Русия и полуострова има гранична земя, която в различни моменти е била под контрола на Русия или на някоя сила от полуострова, или по-често е била разделена. Тази земя понякога е независима и суверенна, но рядко. По-често, дори когато е суверенна, тя попада в сферите на влияние на други страни. Граничната земя се състои от два дяла - първият обхваща Беларус, Украйна и части от Балканите, а вторият включва Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и България. След Втората световна война руската сила се разшири към втория дял и по-нататък. След разпадането на СССР тези страни станаха суверенни, а влиянието на полуострова се придвижи на изток и две негови институции - ЕС и НАТО - погълнаха втория дял. Когато стана това и балтийските страни бяха включени заедно с втория дял, Беларус и особено Украйна се превърнаха в разделителна линия и буфер.
През 2008 г. се случиха две важни неща. Първото и по-малко значимо беше руската война с Грузия, която показа, че Русия възвръща положението си на важна и способна регионална сила. Второто и по-съществено беше икономическата криза, която доведе до постепенно разкъсване на европейското единство. Интересите на Европейския полуостров се разделиха на четири: тези на германска Европа (Германия, Австрия и донякъде Чехия); на средиземноморска Европа; на източната граница на ЕС; и на останалата част от Северна Европа. ЕС най-добре може да бъде описан като континент, дърпан в различни посоки, а това дава на руснаците известно успокоение. Сриването на цените на петрола и неспособността на Русия да използва приходите от нефта за изграждане на разнообразна и устойчива икономика са присъщи ограничаващи фактори за нейната сила. В Украйна руснаците се сблъскват с два проблема - провала на разузнаването и ограниченията за техните военни сили. Но те бяха спасени от разпокъсаността на Европейския полуостров. Източноевропейците искаха категорични действия от Европа, но такива не последваха. Наложените санкции причиниха болезнен ефект, но не повлияха върху стратегическата политика на Русия.
И така, доколкото граничната земя има покровител, това не е Европа, а САЩ. Германците нямат желание напълно да отблъснат Русия заради Украйна. Французите са разкъсвани в различни посоки, а южноевропейците не се интересуват от несвързани с ЕС въпроси освен мюсюлманската имиграция. Според направената от Стратфор "Нетна оценка на Европа" континентът в общи линии продължава да е разделен на географска основа, а Русия все още е в по-слабата позиция. Нейната сравнителна сила обаче се увеличава благодарение на надигането на разнопосочни интереси в ЕС, като главната й грижа по отношение на континента не е Европа, а САЩ. Затова кризата в ЕС ще повлияе на ситуацията в Русия, а тази фундаментална криза изглежда неразрешима в сегашната рамка на дискусиите. Те ще бъдат изместени от дълговете и изплащането им към създаването на устойчив Европейски съюз, в който Германия може да не е в състояние да изнася каквото поиска, а ще трябва да приеме лимити на просперитета сиq съотносим с нейните партньори. Тъй като политиката прави това малко вероятно, разпокъсаността на Европейския полуостров ще се увеличи, а с нея и сравнителната сила на Русия, което ще въвлече САЩ, пише в заключение "Стратфор".
Интересно допълнение към темата откриваме в редакционната статия на в. "Дейли телеграф" за настроенията, обхващащи цяла Европа, до голяма степен дължащи се и на политиката, водена от "неподвластния и свободолюбив" британски премиер Дейвид Камерън.
Ако си тук, на Острова, е лесно да си помислиш, че недоволството от Европейския съюз е някакво присъщо британско, дясно оплакване. Понякога изглежда, че поради многовековната ни история, изпълнена с усилия за отблъскване на нашественици от континента, само тук ценим суверенитета си така, както заслужава да бъде ценен. Другите страни просто не разбират това, казваме си ние. За разлика от нас на тях им харесват машинациите на бюрокрацията в Брюксел. Те са впримчени в нейните регулаторни диктати, но не се съпротивлявават, а ги приемат. И дори тук, на Острова, лесно може да ти се стори, че само едната страна в политическия дебат е осъзнала намесата на Европа и очаквано е подразнена от това. Лейбъристите въпреки това нямаше да направят нищо, за да реформират отношенията ни с ЕС и после да произведат референдум. Това беше обещание на консерваторите, и то дадено тяхно обещание. Истина е, както подчерта преди дни британското правителство, че участието на референдума за ЕС, когато дойде време за него, ще бъде ограничено само до тези, които са гласували на общите избори този месец. Това не е конспирация за манипулиране на вота, каквито фалшиви твърдения се чуват от някои, а съвсем уместен ход, който ще изключи от вота някои британци (емигранти, живеещи в чужбина от доста дълго време), както и гражданите на държави от ЕС, живеещи във Великобритания. Всъщност реалността е, че гражданите от страните на континента имат право на глас за своите отношения с ЕС и го упражняват.
В Испания и Полша в края на миналата седмица имаше избори, които дават сигнал, че неодобрението към статуквото е достигнало драматични нива. В Полша президентът Бронислав Коморовски бе победен от консервативния му съперник Анджей Дуда. Политическата платформа на новоизбрания полски държавен глава се основава на национална гордост и традиционни католически ценности. По време на кампанията си той отправи критики към ЕС, които може да се сторят познати. По думите му съюзът не трябва "да бъде структура, която гражданите му да свързват със забрани, директиви и сложни регулации". Дуда заяви, че вместо това той има силно желание "да укрепи гаранциите за суверенитета в рамките на националното законодателство". В Испания избирателите на местните избори също отхвърлиха по изумителен начин политическата ортодоксалност. Този път предизвикателството дойде отляво, и в частност от противопоставящата се на строгите икономии партия "Подемос"("Ние можем"), която се надигна, за да промени демократичния пейзаж и дори пое контрола над Барселона. И в двете страни резултатите предизвикаха изненада. И на двете места властите осигуриха значителен растеж. Но това, което не успяха да осигурят, бе усещане, че управляват главно заради своя народ. Вследствие на това бяха наказани.
Европейците определено гласуват. Настроенията сред тях са ясни.

*По материали от чуждия печат