Накъде?

Никога не съм предполагала, че е възможно българското общество да стигне до такъв икономически, културен и нравствен срив, какъвто изживяваме днес. Световната криза е само претекст за оправдание на неблагополучията на българския народ. Тя е капка в "кацата", развалила "меда" на така образования до вчера предприемчив, оптимистичен и перспективен българин. Сипаната на главата му лъжица "катран" на играчеството, тесногледството и партийната злоба предизвикаха вместо реконструкция - ликвидация, вместо градеж -  разграбване и вместо единение за необходимата нова крачка - разделения и омрази до самоизяждане.
В резултат потънахме в допуснатата и задълбочаваща се социална, културна и нравствена безпътица, захаросано заливаща вмирисаната, отровна и негодна за консумация "торта на живота" с просташко шоу, пулещи се "комици" от евтин уличен театър, и обилна чалга с всички "екстри" на падението и проституцията като модел на поколението и единствен примамно-лъскав път за просперитет.
    И се възправя въпросът какво да се прави
Искам да подчертая, че този въпрос винаги стои, тъй като животът и обществото са динамични същности, и на никое правителство, цар, бог, вожд и т.н. (освен на лудия и на глупака, обкичил се с "корона" в шутовството си) не му е лесно да управлява. Но кое е звеното, което може да изтегли едно общество - в случая българското, българския народ и българската държава, към стабилизация и благополучие.
Действащото правителство не без основание поставя на предно място икономиката, макар че направи и прави толкова грешни ходове в тая сфера, че вместо да подпомогне излизането от кризата, я задълбочи.
Но може ли икономиката, сама от себе си да даде стабилитет и просперитет на един народ и една държава? Трябва да се знае, че водещото, изтеглящо напред един народ звено е културата. Че култура, образование и икономика заедно правят просперитет. Че не могат да бъдат взаимозаменени. Че не може първо да изградиш икономиката, а след това да се заемеш с културата. Че обществото без култура е сляпо и обречено. Затова за епохите съдим по артефактите, по литературните и материалните източници, в които неминуемо се отразява икономическото и цялото обществено развитие и състояние на времето.
А какво да кажем, когато подценяването и пренебрегването на културата и негативите, постигнали образователната ни система със стресиращите данни за непознатата доскоро за България неграмотност и полуграмотност, и  опростачването на нацията ни са плод на политиката на държавата? Когато след объркани, самоцелни и недалновидни реформи образователната система е многостранно ерозирана, а националната култура в нейните водещи творчески линии е доведена до колапс. Това говори за дълбоко неразбиране на обществените процеси, за

управленска неадекватност, тесногледство и некадърност

За залагане не на растеж, а на траен срив и разпад на обществото. И ако в България в тия 20 години се развиха ред негативни явления и процеси, те в голяма степен се дължат на игнорирането на културата като страна на политиката, на освобождаването на политиката от култура, на воденето на политика без култура и на снизяването на културата до равнището на улицата и маргиналността.
И това продължава! Аргументът е: "няма пари". Не се разбира, че е невъзможно да постигнеш просперитет на държавата и народа без политика за развитие на стойностна национална култура, която да изведе общественото съзнание към високи нива, които са основа на развитието и успеха.
Не случайно най-зле днес в България са високообразованите и специалистите, които с основание масово се преселват в чужбина, учените, които нямат условия за работа и развитие, учителството, което все повече става нежелана, а и ерозирана професия, и българските писатели, които са единствените хора, които работят не само без възнаграждение, но и заплащайки за книгите си.
Когато държавната политика е насочена към това народът ни да оцелява не духовно, а само физически, и то да съществува на равнището на изхранването си с минимализирани доходи, пътищата са заникъде.

Човекът остава без поглед, а обществото без полет

Но кой вижда и как вижда бъдещето на България и на българския народ? Кой и как се преборва за достойнството и просперитета на нацията ни? Това, че сме в Европейския съюз и НАТО не може да реши вътрешните ни проблеми. Но наясно ли са управляващите България с дълбинните проблеми на българския народ и със застрашаващите го тенденции, и как се отреагирва на тия тенденции?
И когато толкова говорим за пари и икономика, наясно ли е българското общество каква и в какво е днес българската икономика след постигналия я с политически средства погром? В какво се изразява тая икономика и тоя растеж, за който се говори? Какво произвежда днес България и какво изнася? Дървен материал ли? Скрап от ограбените обществени обекти ли? Кои са водещите български производства, за които образованието да произвежда кадри? Каква образованост и култура се иска за обслужването на туристическия бизнес, моловете, ресторантите, кварталните кафенета, изкопчиите, общите работници с ниска и никаква квалификация, както и фирмите за така уязвимата и непостигната "чистота"? Тоя род бизнес дава ли заявки за висококултурно и образователно равнище? Какво значи да се води

политика за осигуряване на "препитание"

за изкарване на хляба, за преодоляване на абсолютната бедност, а не политика, в която работата да е насочена към развитие на личността, да съдържа и да води до прогрес на личността и обществото?
Какво значи квалификация и преквалификация, когато обучаваш останалия без работа инженер да стане детегледач, болногледач или нещо подобно, а квалифициралият се в компютърна грамотност безработен да няма къде да започне работа? Не е ли това харчене на европейски фондове за умиване на ръцете сред тотален формализъм, който ни най-малко не е обвързан с развитието и растежа?
А когато се канят така щедро инвеститори в България, задава ли някой въпроса какви производства ще развиват у нас, в интерес на България и българския народ ли са тия производства и защо след толкова чужди инвестиции в България растеж не се получи, или поне народът ни не го почувства, а и България не излезе на достойно място в световните класации?    Днес дебатът за пари опря до кокала на българското общество. И се търсят пари като се притиска обществото с повишаване на данъците за жилище, смет, вода, парно, електричество, цените на хранителните продукти растат и ще растат, а вноските за пенсионния фонд се увеличават с обещания утре пенсионерите да получават "достойни пари", сякаш икономистите не знаят, че натрупващата се в световен мащаб инфлация ще изяде тия "пари". Благосъстоянието и "парите" не могат да дойдат ни от надуване на данъчните такси, ни от "свиване на коланите" за култура , социални помощи и т.н., а само от производство!

А какво произвежда днес България

и какво ще произвежда утре, за да е богата и гражданите й да са материално защитени е въпрос без отговор.
Но констатациите далече не са най-добрата позиция. И това, че ние, гражданите на България, сами приемаме положението си на потърпевши, е не само недостойно. То е опасно. Много се говори за ролята на гражданското общество. То е налице. Но се оказа, че колкото и гражданското общество да е будно, и колкото и да излиза на улиците, никой от управляващите не му обръща сериозно внимание. Остава силата на четвъртата власт на медиите, която е в състояние да поеме и да издигне гласа на зрящата, загрижена и разтревожена българска интелигенция и на мъдростта на българския народ. Докато не е съвсем късно за преодоляване на негативите от липсата на национална политика за бъдещето на България, заложница не само на загубените ясни приоритети на развитието на националната ни икономика, но и на снизената култура, размита в отпадъчните води на пошлостта.
Въпросът е медиите (в свободата и зависимостите си), ще се ангажират ли с гласа на разума в една нова културно и отговорно насочена медийна политика, която да повлияе за умъдряването и извисяването на българския народ и на държавната политика на България, или тоя глас на разума ще заглъхва в шумотевицата, която самите медии вдигат, разпенвайки тоталното шоу на днешния ни ден по пътя на обезличаването и деградацията на българския народ и на България.
Да се изиска само през екрана и пресата промяна във водената политика на тесногледството, кърпежа, безкултурието и безперспективността е наивно.

Необходима е държавна политика

която да овладее негативните процеси и да изтегли напред българския народ, българското общество, българина и България. Политика и политики, както за състоянието и перспективите на икономиката, която да намери своята ниша в европейското и световното пространство, така и успоредно с това с изключително внимание към културата и нейното стойностно национално съдържание и развитие.
И това не е въпрос нито на лява, нито на дясна политика, които не случайно размиват границите си и са повече партийни плакати и претенции, обременени с едни или други крайности, отколкото необходимости, гарантиращи просперитет. Крайното дясно и ляво са минало! И това, че политическите кръгове в България продължават да се ровят в миналото и да се вадят оттам едни и други дивиденти, е признак за ограничено, преднамерено и ретроградно мислене, което най-малко ни е необходимо в днешния ни ден.
Какво се иска? Интелигентна, разумна и отговорна политика за настоящето и бъдещето на България в интерес на България и на българския народ.