Накъде и с кого след кризите и протестите?
/ брой: 67
Има една наша мъдрост: "След жалост идва радост." Народът ни е прозрял, че в живота ни човешки страданията и мъките се редуват с успехите и радостите. И ние сега горещо желаем и се надяваме да свърши тежката политическа и икономическа криза. Терзаем се вече 23 години. Ще свърши, няма да е безкрайна, но дано скоро да видим, да усетим края й.
Но все повече и други въпроси ме измъчват: Какви ще излезем от това наше голямо обществено, икономическо, политическо страдание? Накъде и как ще вървим с тия огрубели, изранени сърца и души? Какви ще бъдат строителите на новото време, какъв ще бъде новият им морал?
Много се изменихме в тия години и най-вече промените засегнаха израстващото в дългия преход поколение. Защото сегашните зрели хора въпреки всичко запазиха най-добрите си морални устои, макар че обществото, политиците, даже близките им ги подложиха на пренебрегване, на отричане. Малко е да се каже, че ги обидиха - нарекоха ги какви ли не! Забравиха какво създадоха тези достойни деди и родители, какво им предоставиха, какво голямо наследство подариха тези труженици на деца и внуци.
Младите оставиха по-възрастните и старите хора да тънат в мизерия, в недоимък, наказаха ги със скъпи лекарства, взеха им самочувствието, отнеха им заслугите и наградите. Това обаче се отрази зле и на младите. Мнозина от тях станаха неблагодарници, които няма да изпитат радостите от собствения си труд. Те няма да усетят какво е благородството да даваш, без да чакаш отплата. Да създаваш, без да чакаш овации и награди. Младите вече не знаят какво е обществен безплатен труд, какво е ентусиазирана бригада. Те първо питат за заплащането, после се интересуват от труда. Вярно е, че всеки труд трябва да има равностойна материална стойност, но да гледаш, да усещаш как хората се превръщат само в бездушни калкулатори, в алчни консуматори, това е жалко. То състарява, убива най-светлото в душите човешки.
Все повече ни заобикаля грубостта, пошлостта, чалгата, неблагодарността. Не успяваме да научим младите, че големите успехи в живота се предшестват от солидните знания, от подготвеността за сериозен, честен, съвестен и всеотдаен труд.
Най-лошите уроци подрастващите получиха от управниците. Влизаха във властта хора всякакви - с користни цели, с незнания, с неможене, с неумения и най-вече заради лични изгоди. Това се отрази на всички ни пагубно. Защото казано е: "Рибата се вмирисва от главата."
Обедняхме, заприлича на следвоенни руини страната ни красива. Хората ходят загрижени, умислени, тъжни. Без вяра, без надежда и без любов е невъзможен нормален човешки живот. Та те и животните не могат без обич. Жестокостта, престъплението, подлостта, кражбите, обирите надвиха човешките добродетели. Млади застават срещу стари, лениви и мързеливи безделници тъпчат тружениците, родители и деца не живеят в сговор и уважение.
Време е вече да се спре враждата между поколенията и всички заедно - родители, общество, училище, църква, и най-вече управленците ни, да се обединят, да заработят за възпитаването на ново достойно поколение, което ще бъде сигурна опора и истинска надежда в идващото ново време. Тревожа се дали ще успеем в тази важна мисия, защото възпитанието се пренебрегна, изостави се в тези трудни години. И какво стана - надвиха пороците, вредите, нездравословните навици и привички! Къде отиде моралът ни? Сега как ще изправим превитите млади дървета? Няма ли да ги скършим, няма ли и себе си да нараним още повече?
Много е важно младите ни българи да израснат, да се оформят като личности със здрав и благороден морал. Иначе страданията ни ще се увеличават, няма да бъдат щастливи ни стари, ни млади, ще се погуби и бъдещето, и българското!