Наистина ли Байдън иска деескалация с Русия?

Миналата седмица руско-американските отношения приличаха на рязко променливо време. Навъсеното дъждовно небе се редуваше с изненадваща разкъсана облачност и дори надничане на слънцето, макар и краткотрайно.

На фона на нажежената до конфликтност обстановка около Донбас и враждебната риторика на Запада срещу Русия американският президент Джо Байдън сметна за належащо на 13 април (вторник) да се обади на руския си колега Владимир Путин, нищо че съвсем наскоро го бе нарекъл убиец в интервю, макар и косвено. Обадил се, за да си изяснят отношенията, казано на езика на средностатистическите граждани. Двамата са маркирали както различията, така и общите намерения. Телефонният разговор прозвуча като извинение на Байдън пред Путин, макар той да не изрази в прав текст съжаление за думите си от интервюто.  

Зигзазите на Вашингтон

Главният резултат от разговора обаче бе предложението на Байдън за среща с "убиеца" в трета страна, сиреч на неутрален терен. Според ТАСС двамата президенти дори се съгласиха да дадат указания на съответните ведомства да разработят въпросите, повдигнати в разговора, а значи и за срещата. Показателен бе коментарът пред руското издание "Взгляд" на германския политолог Александър Рар, който е вещ познавач на Русия: "Всички страни разбраха, че една война в Донбас ще доведе до катастрофа, затова американците сами решиха да тръгнат към деескалация на конфликта. Съдейки по реакцията на Киев, украинците са били помолени да направят крачка назад." С една дума, слънцето бе надникнало иззад мрачните облаци.

Но буквално след ден, на 15 април, те го прогониха и отново се спуснаха ниско над руско-американските отношения. Тогава Байдън подписа указ за нови санкции срещу Русия: срещу 16 руски организации и 16 физически лица заради уж руската намеса в изборите в САЩ и кибератаки. Вашингтон обяви и изгонването на десет дипломати, смятани за агенти на руските спецслужби. В санкциите обаче имаше и напълно нов враждебен момент: Байдън забраняваше на американските финансови институции да купуват облигации на Русия от основните й финансови институции. Забраната обаче не важи за покупката и продажбата на руски държавни облигации на вторичния пазар. Тоест те могат да бъдат купувани и продавани, но не от въпросните руските институции, а от други играчи на пазара на ценни книжа.

Според оценките очакваният отрицателен ефект ще бъде увеличаване на лихвите по дълга на Русия, изнасяне на капитали, отслабване на рублата и от там - удар по икономическия ръст и увеличаване на инфлацията. Това е начало на икономическа война, убеден е проф. Антон Федяшин от Американския университет във Вашингтон, цитиран от ТАСС.  Според него "Русия няма достатъчна икономическа сила да отговори по някакъв значим начин, освен чрез борба срещу корупцията и диверсификация на собствената икономика, с което отдавна е трябвало сериозно да се залови".

В същото време международната рейтингова агенция "Фитч" отбелязва, че суверенният рейтинг на Русия е стабилен срещу новите санкции на САЩ. Нейните аналитици посочват, че ниските нива на бюджетния дефицит и държавния дълг, значителните бюджетни активи и големите валутни резерви дават на Русия защита от санкциите. И все пак те могат да повлияят отрицателно върху настроенията на инвеститорите, смятат във "Фитч". А според парламентариста Сергей Рябухин от Съвета на Федерацията санкциите "ще нанесат определени щети върху нашата устойчивост, но не критично, защото имаме достатъчно вътрешни резерви и външни резерви, намиращи се в други валути на международната резервна система".

Но още на същия ден, 15 април, слънцето пак проби ниската облачност. Тогава Байдън направи специално изявления за Русия, часове след като бе подписал санкциите срещу държавния й дълг. От няколкото му послания важни в случая са две. Първо, "сега е време да започне деескалацията" в двустранните отношения, защото САЩ и Русия са две велики държави, върху които лежи в значителна степен отговорността за глобалната стабилност. И, второ, Байдън призова Путин да отговори по пропорционален начин на санкциите му срещу Москва.

Според руския парламентарист също от Съвета на Федерацията Владимир Джабаров лайтмотивът в речта на Байдън е тезата Русия да се придържа към пропорционален отговор, което ще позволи отдалечаване от по-нататъшната конфронтация. "Току-що видях, че Байдън се е уплашил малко от храбростта на своите изказвания отпреди два-три дни. Мисля, че той много силно се опасява от един твърд отговор на Русия."

Как тогава отговори тя? 

Русия гони реципрочен брой американски дипломати (десет), забрани и влизането на настоящи и бивши висши американски държавни служители в страната (включително на директорите на ФБР и на националното разузнаване). Отделно руският външен министър Сергей Лавров подсети САЩ да направят най-после това, за което се ослушваха: да отзоват за консултации посланика си в Русия, след като тя бе направила същото със своя посланик във Вашингтон.

И понеже Русия не отвърна със санкции срещу дълга на САЩ, излиза, че тя се е съобразила с условието на Байдън за пропорционалност на отговора. Дали не се създаваха предпоставки за поредното разкъсване на плътната облачност?

Уви, не се оказа така. Според Държавния департамент контрамерките на Москва са се превърнали в ескалация и САЩ си запазват правото да им реагират. Но каква ескалация е руският отговор, след като не е насочен срещу дълга на САЩ и изобщо срещу икономиката им?

А на 17 април агенция "Блумбърг" разпространи съобщението, че администрацията на Байдън разглежда възможността да разшири санкциите срещу руските държавни облигации и да забрани купуването им не само на първичния, но и на вторичния пазар. "Такива санкционни мерки ще способстват за дългосрочното падане на интереса на чуждия капитал към Русия", вещае пред "Взгляд" Александър Купцикевич, който е водещ аналитик на всепризнатата брокерска комания FxPro. Т.е. Байдън замисля ескалация на икономическата война. Ето значи защо Държавният департамент бе изопачил руския контраотговор като ескалация и го бе изкарал непропорционален на наложените по-рано американски санкции.  

И така, как да си обясним тази двойнственост в политиката на Вашингтон към Русия, при която се извършват взаимноизключващи се действия и решения. 

Разделна политика 

Според някои наблюдатели Байдън наистина искал деескалация, но му връзвали ръцете някои реалности. Както твърди Александър Рар, в САЩ върви борба за власт в сферата на външната политика. "Старши директор за Русия в Съвета за национална сигурност към Белия дом може да стане Матю Ражански. Той е смятан за проруски. Но срещу него са ястребите и те умоляват Байдън да не го назначава", отбеляза политологът. Очевидно служебната съдба на Ражански се превръща в индикатор за руската политика на Белия дом.

Директорът на вашингтонския Институт за ядрени изследвания Питър Кузник коментира пред ТАСС, че Байдън изпраща много смесени сигнали на Путин. От една страна го нарече "убиец" и обвинява Русия в редица нарушения, но от друга "се придържа към много по-дружелюбен и помирителен маниер, говорейки за среща, за деескалация на напрежението, дипломация и съвместна работа за решаването на световните проблеми".

В същото време политологът проф. Анатол Ливън от Джорджтаунския университет смята, че Байдън просто не може да се отърси от "зомбитата" на Студената война, от мита за руската заплаха и от всесилността на санкциите като инструмент за подчиняване на други сили и държави. В своя статия в портала Responsible Statecraft ("Отговорно държавно управление") той разобличава като погрешни причините за въвеждането на последните санкции. По думите му, хакването на софтуерната компания "СоларУинсд" е кибершпионаж, а не кибератака. "Това бе шпионска операция по подобие на онези, каквито САЩ извършваха срещу Русия и други държави и открито си го признаваха." Значи Вашингтон наказва другите за нарушения, каквито той самият извършва. Как тогава да се вярва на приказките му за ред и правила в световната политика?

За приписваната на Русия изборна навеса през 2020 г. Ливън отбелязва, че "никой не е твърдял за усилия по фалшифициране на гласуването". По думите му става въпрос за много ограничена операция за влияние, докато в същото време САЩ "открито подкрепят руската опозиция". Сиреч и тук Америка се държи като крадеца, който вика "Дръжте крадеца".

Но има и друго обяснение за привидното й противоречиво поведение. Както има разделно хранене или събиране на сметта, така Вашингтон явно се придържа към нещо като разделна външна политика. В едни нейни сектори ще се прави на добър и благ, което не му пречи в други сектори да бъде враждебен. Някои наричат това гъвкавост, но всъщност е коварен стил на двуличие и лукавство за постигане на крайната цел. Чрез привидната доброта се залага отсрещната страна да притъпи бдителността си и да падне в капана на американските интереси, а също тя да бъде очернена, ако основателно отхвърли протегнатата ръка.    

Нещо подобно може да се случи с Владимир Путин, ако отхвърли предложението на Байдън за среща заради откровено враждебната политика на САЩ. Друга причина да не отхвърли предложението е, че пред целия свят ще може да разясни руската позиция и да разобличи американската политика, което изобщо не би трябвало да го затруднява.

Но засега има и сериозни основания срещу срещата. За какво му е на Путин да преговаря с Байдън, ако това няма да промени към добро отношението на САЩ към Русия? Заради глобалните проблеми, ще контрират някои. Така е, но да видим.