Наглост без граници

Милко Бояджиев, Румен Воденичаров
"Хелзинкски наблюдател"-България

Продължение от вчерашния брой

Няма и не може да има обвързаност между обезщетенията, които се дължат за заграбеното имущество на тракийските бежанци и претенциите на изселилите се в Турция български граждани с турско съзнание. В случая трябва дебело да се подчертае, че последните са напуснали България доброволно по силата на спогодби за установяване, изселване или индивидуално, но винаги именно в качество на български граждани, а не на турски поданици! Защото основанието за обезщетяването на българите от Източна Тракия и Мала Азия е бежанският им статус, който те имат поради насилственото им прогонване от родните места през периода след 1912 до 1925 г. По-късно  напусналите България и преселили се по своя воля лица от небългарски произход с чувство за солидарност и убеждение за принадлежност към турската нация, които свободно са избрали турското гражданство, не могат според международните стандарти да имат претенции спрямо българската държава.
 Преговорите по този основен в българо-турските отношения проблем се водят десетилетия след 1925 г. Подписаният в Анкара на 6.05.1992 г. Договор за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност изразява решимост на страните да съблюдават всички двустранни и многостранни договори, както и други документи и споразумения в които участват. В разрез с утвърдения в чл. 2 ред за обсъждане и решаване на откритите въпроси, според който

на първо място са поставени имуществените проблеми

а последващи са социалните и хуманитарните въпроси. Турската страна твърдо игнорира  имуществения проблем на тракийските бежанци и го обвързва ултимативно с необосновани претенции за скючване и изпълнение на всеобхватна Спогодба за социално осигуряване, считайки я приоритетна в двустранните отношения. Предлаганият турски проект за сключване на такава спогодба предвижда едностранни задължения само за българската държава и цели да задоволява единствено турските претенции.
 Нашата страна е отправяла нееднократно предложения за съдържателни преговори по решаването на съществуващите в двустранните отношения проблеми. В своята политика обаче Турция последователно и неотклонно се стреми да наложи две основни тенденции. Първата се свежда до становището (цитирано в писмо на министъра на външните работи Калфин от 18.6.2007 г.), че поставяният от българска страна въпрос за имуществените права на тракийските бежанци е намерил своето решение с подписания на 18.10.1925 г. Ангорски договор и че Турция няма намерение отново да го дискутира! Втората се отнася до турското искане за сключване на всеобхватна двустранна спогодба в областта на социалното осигуряване. 
 През 1998 г. са се състояли три кръга срещи, по време на които от турска страна е бил внесен един напълно неприемлив проект на Спогодба за уреждане на имуществените отношения, с който се игнорират правата на българските бежанци и изселници от Източна Тракия. Преди това на срещата през септември 2006 г. между социалните министри е било изразено твърдото становище на българската страна, че започването на преговори за сключване на спогодба за социално осигураване следва задължително да се обвърже с подновяване на преговорите по взаимните имуществени претенции.
 Първата среща в рамките на новоучредената

Смесена комисия по нерешените въпроси

се е състояла на 18.05.2009 г. в Анкара. На нея в експертна група по "имуществените и социалните въпроси" проблемът с обезщетяването на бежанците от Източна Тракия отново е бил обвързан (въпреки приетия с договора от 1992 г. хронологичен порядък) с настояването на Турция за скючване на всеобхватна социална спогодба.
Трябва впрочем да се отбележи изказването на премиера Станишев по време на 312-то заседание на 40-то НС (30.11.2007 г.) във връзка с 82 години от сключването на Ангорския договор. В него отново се декларира, че "българската държава няма да престане да работи по въпроса за изплащане на имотите на бежанците от Източна Тракия и Мала Азия, защото той е важен и един от основните елементи на българо-турските отношения." Министър-председатерят е пояснил, че този въпрос е бил засяган и пред премиера на Република Турция господин Ердоган при посещението му в Турция. Отбелязва се обстоятелството, че през последните години не е провеждан нов кръг преговори по взаимните имуществени претенции. Също - че българското правителство ще продължи да полага всички усилия за решаване на споменатите въпроси и че те са поставяни при всеки удобен и подходящ случай на високо и на най-високо равнище.
   По време на състоялата се в Анкара на 16.12.2008 г. среща на президентите Първанов и Гюл е било съгласувано сформирането на работна група на външните министерства, които да работят и по въпроса за дължимите обезщетения от страна на Туция на тракийските бежанци с оглед постигането на определени резултати. При това двамата президенти са подчертали, че "между Турция и България няма нерешени проблеми"! През 2009 г. в Анкара е било проведеното първо заседание на работната група, за резултатите от което сведения липсват. За отбелязване е направеното след срещата важно заявление от ръкодителя на българската делегация зам.- министъра Кючуков, че по настояване на България въпросът за обезщетяването на тракийските бежанци фигурира в позициите на Европейската комисия в рамките на преговорния процес с Турция. Но с оглед покриване на критерии, а не като своеобразен политически рекет за решаване на двустранни въпроси.

Пълно информационно затъмнение

тегне, както над първото, така и над насрочено за началото на 2012 г., но вероятно несъстояло се, заседание на работната група. Наред с това какво е докладвано по този въпрос и решавано при посещенията на министър-председателя Борисов в Турция, както за съвместното заседание на правителствата на двете страни, публична информация отново липсва. Гротескно увисват уверенията в словото на президента Плевнелиев на 19.01.2012 г. пред Народното събрание: "Ще осигурявам постоянна прозрачност и отчетност на свършеното, защото съм за граждански контрол върху дейността на политиците и за формирането на активно гражданско общество в България." И още за: "Създаването на обществена нетърпимост чрез укрепване на гражданското общество, върховенство на закона, прозрачност и ясни механизми за обществен контрол, ефективно взаимодействие на институциите, професионализъм и морал в дейността на държавните служители"! Тези думи звучат като извадени от Посланието на апостол Павел за политици, изпълнени с нечестие, злонравие, вероломство - горделиви и нагли клеветници.
 Настойчивостта, с която са отстоявани позициите на турското правителство, се обяснява с подписаното на 10.11.1998 г. от министър-председателя Иван Костов (в грубо нарушение на чл. 5 и чл. 85 на конституцията, на социалното ни законодателство и международното право) Споразумение за изплащане на български пенсии в Турция. Този престъпен по замисъл и изпъление акт доведе до неподвластни загуби за бюджета на българската държава, възлизащи на близо един милиард лева, от които преките загуби по сметките на НОИ вече достигат 650 милиона и според "споразумението" ще продължат да растат ускорено и в бъдаще. Турската страна се стреми да уреди не само неправомерното получаване на нейната територия български пенсии - сега за изцяло положен у нас трудов стаж на лица (чужденци), които по закона не са и не могат да бъдат считани за български граждани, но неправомерно са снабдени с български документи за самоличност.  Нашето законодателство допуска такова право само за български граждани в рамките на определен срок и на територията на България.
Изявените нови турски претенции са за изплащане пенсии на всякакви "лица" за положен у нас частичен трудов стаж, както и много други дискриминационни привилегии. Прогнозата на НОИ за изплащането в случая на пенсии и парични обзщетения на годишна база (за 2004 г. те са били 26 млн. лв. при 19359 пенсионери) по най-скромни предварителни разчети от 2010 г. са над 70 млн. лв. за пенсии на 36350 "пенсионери", мнозинството от които би трябвало да са на 100-120 години (?!), както и над 15 милиона за краткосрочни обезщетения на други "имащи" право според турската страна лица - т.е.

щетата за бюджета е около 100 млн. лв. годишно

Едва ли в държавата може да има компетентни ведомства, които безотговорно да започнат преговори за подобна спогодба. Примерът обаче с подписаното на 10.11.1998 г. споразумение и изявления на държавни ръководители, които алогично и най-безпардонно (писмо на МС от 18.10.2011 г.) поставят "политическото значение" на своите действия над върховенството на закона. Те издевателстват над интересите на държавата и народа на България, предизвиквайки силно безпокойство, отчаяние и страх.
Уместно е по този повод да си спомним думите на президента Стоянов на 5.11.1998 г. в обръщение  към нацията: "Въпрос, който периодично се поставя в следосвобожденската история на България, е за границата и формата на отговорност и за възмездие срещу онези, които със своята недалновидна, поставена в услуга на чужда държава или направо престъпна политика, са докарвали България до трагични резултати, всеки път заличавайки с политическите си действия и решения онова, което е сторено преди тях." В изявление на     31.10.2005 г. президентът Първанов споделя: "Трябва да признаем, че в политиката на държавните институции за последните 15 години можем да открием моменти на национален нихилизъм и самоунижение. Може би една от причините, да не кажа основната причина, за потиснатост на националното ни съзнание е в слабостта на българската държавност, на българската държава, която още не е успяла да защити интереса на отделните граждани и на националните интереси като цяло."!
  Нещата са безпощадно ясни. Ако 100 години не са достатъчни за решаването на проблемите на тракийските бежанци в рамките на двустранните отношения, те трябва да бъдат отнесени до Международния съд на ООН в Хага или други компетентни институции. Не бива да се пренебрегват също възможностите за постигане на справедливо решение, които разкрива кандидатурата на Турция за членство в Европейския съюз при условията на действащите понастоящем общностни правила и договори.
                 

Наследниците на бежанци от Източна Тракия трябва да представят копие от документите си за собственост в Държавната агенция "Архиви"