Надявам се, че Борисов ще си остане бивш премиер

Ян Маринус Виерсма е зам.-председател на Европейският форум за демокрация и силидарност. Той е научен сътрудник към фондация "Wiarda Beckman", председател на фондация SPOLU international. Виерсма е зам.-председател на Партията на европейските социалисти от 2004 г. до 2009 г., бил е и зам.-председател на групата на ПЕС в Европейския парламент.

"Ако избирателите искат промяна, не бива да гласуват за ГЕРБ, а да подкрепят Коалиция за България"

- Г-н Виерсма, има ли лява вълна в Европа?
- Социалисти и социалдемократи са в управлението на страни като Франция, Холандия, Белгия, Словения, Литва, Дания, управляваме в още няколко държави. Може да се говори, че има позитивни трендове за лява вълна на управление. Все повече хора се интересуват от бъдещето, притесняват се за работните си места, пенсиите, перспективите за децата им, затова и искат по-активна роля на държавата, която да защити техните интереси. Започва да се спазва дистанция от прекалено либералната стратегия, прокарвана от много консервативни правителства. Предстои да видим какво ще се случи в Германия - ако там, както и във Франция, имаме социалдемократи на власт, това може да доведе до промяна за цяла Европа.
- Страни като Гърция, Испания и дори Италия все още страдат от икономическа и финасова криза, какво ги доведе дотук? Проблемите в тях дори доведоха до несигурност за бъдещето на Еврозоната и еврото.
- Кризата е тежка, защото е комбинация от високи дългове и дефицити, както и банки, които не са особено стабилни. За момента страните от Еврозоната успяха да стабилизират пазарите, което е много важно, защото оттук идват парите. Все още има много дебати за необходимостта по-богатите страни да споделят тежестите солидарно с по-бедните. В момента бавно излизаме от кризата, но всички ние трябва да платим определена цена за това. Днес не е лесно да си в управлението.
- На кои сфери трябва да наблегнат правителствата, за да се намери изход от тази криза?
- Не може да се продължава ситуацията с високи дефицити и дългове. Важно е как този проблем ще бъде решен и колко бързо ще стане това. Социалдемократите и лейбъристите смятаме, че трябва да се намалят дефицитите и дълговете, но това ще отнеме време. Трябва да се уверим, че имаме достатъчно здрави рамене, за да понесем този тежък товар. Цената за разрешаването на кризата и проблемите от депресията засяга най-вече групите с по-ниски доходи, пенсионерите и по-бедните хора. В програмите с реформи и мерките за ограничения трябва да има солидарност. В Холандия се опитваме да намерим баланс, но не е лесно, защото управляваме в коалиция с либерали, които са силно пазарно ориентирани, докато социалдемократите не толкова.
При орязването на бюджети не бива да изчезват инвестициите в квалификация на населението, както и средствата за иновации, защото само така една държава става по-конкурентоспособна. Трябва да се прави баланс така, че всички части на обществото да са защитени. Струва ми се, че липсва кураж да се инвестира, защото всеки казва "нуждаем се от пари, за да плащаме дълговете си или да намалим дефицита", но в резултат се получава само растяща безработица.
- Как ПЕС и Европейският форум за демокрация и солидарност (ЕФДС) се вписват в тази ситуация?
- Форумът стимулира развитието на демокрацията в страни като България, Румъния, Словакия и Балтийските държави. Работим за укрепването на социалдемократическите партии и движения. Трябва да използваме ПЕС, за да запазим сътрудничеството между всички 27 партии. Не правим разлика между 17 страни в Еврозоната и тези извън нея. България играе изключително важна роля, особено след като президентът на ПЕС Сергей Станишев е от вашата страна. Сътрудничеството не е лесно, трябва да отстояваме нашите приоритети, като подчертаем значението на социалния модел, да превърнем ЕС в социален съюз. Борбата с безработицата е нещо, което обединява всички нас. Социалдемократите имаме обща визия по много въпроси, основаваме се на обща база от принципи. Нормално е партиите да отстояват различен национален интерес, защото сме повлияни от различни обстоятелства. Например Холания е в Еврозоната, това ни дава специален профил и специална отговорност. България не е в Еврозоната, вие сте сред най-бедните страни в ЕС, все още протича преход, в период на промяна сте от 1989-1990 и все още се полагат основите на демокрация, нещо, през което ние вече сме минали. Холандия претърпя своя преход и от република стана кралство.
През февруари бях в Брюксел на тържествено събиране, организирано от Сергей Станишев. Видях огромното разширение на ЕС, а оттам и на ПЕС. Всичко тръгна от 6 страни, а след присъединяването на Хърватска те ще станат 28. Това прави нещата по-сложни. Смятам, че Сергей се справя много добре, защото преодолява различията между новите и старите членове.
Социалдемократите все още играят важна роля за развитието на ЕС както на ниво Брюксел, Европарламента и Еврокомисията, така и в националните правителства. ПЕС започна като партия на партиите, но се разви повече като европейска партия - има своя профил, своята програма. Това ще проличи още по-ясно догодина, когато ще имаме общ кандидат за президент на ЕК. Изборите за европарламента ще са тест дали нашите политически партии са свързани с нашата политическа програма. Трябва да развием европейско послание, обща платформа. Ясно е, че не може да инкорпорираме в подобна европейска програма всички национални специфични обстоятелства или нужди, и все пак различията и особеностите в отделните страни трябва да се уважават.
Холандия все още е доста богата страна, но солидарността сякаш липсва. Донякъде това е следствие от кризата в Европа и растежа на безработицата, особено в липсата на доверие между страните членки, която бе причинена от гръцката криза - гръцките политици не казаха как стоят реално нещата. Надявам се, че политическото ни семейство ще възстанови доверието между социалдемократическите партии в ЕС.
- Членството на България и Румъния в Шенген отново бе отложено, на какво се дължи това - на провал на местните управляващи или на нещо друго?
- В Холандия и Германия се усеща нежелание да разрешат на България и Румъния да се присъединят към Шенген. Донякъде това се дължи на гръцкия проблем. Те се притесняват, че щом България и Румъния веднъж влязат в зоната, потокът от емигранти ще се увеличи, защото всички граници ще бъдат отворени. Може да се каже, че вие сте засегнати от това, че ситуацията в Гърция все още не е решена.
Има и други обстоятелства, които намирам за разочароващи. Когато вашата страна се присъедини към ЕС, все още имаше много въпроси, които не бе разрешила. Беше прието, че ще се справите с тях след приемането ви в ЕС. Става въпрос за реформата в съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност. Процесът обаче не е много успешен, това важи и за Румъния. Не бива да виним само България и Румъния, вина носи и Брюксел, защото няма механизъм, който да подкрепи страните след приемането им да подобрят качеството на върховенството на закона.
Не очаквайте нищо преди изборите в Германия през септември. Винаги, когато наближават избори там, има определени въпроси, които биват блокирани.
- След местните и президентските избори в България се чуха много сигнали за нередности и проблеми в изборния процес. След по-малко от месец предстои вот за народни представители. Какви са впечатленията ви от ситуацията в момента?
- Силно притеснен съм от това, което чух за потенциалните възможности за фалшификация на вота. Ще призова всеки в ЕС да следи това много внимателно. Като цяло новите членове на ЕС, които идват от бившите комунистически страни, все още имат за решаване много проблеми.
Правителствата се променят чрез избори - това е фундаментално правило и традиция. Виждал съм го в Румъния, Словакия, Балтийските страни. Фундаменталната демокрация обаче казва, че хората решават кой да ги управлява.
- Очаквате ли промяна и в България?
- В миналото вече сте правили резки промени в управлението. Трябва обаче да се уверите, че ако хората искат промяна, могат да получат ново правителство. Всичко зависи от избирателите, но предполагам, че промяната ще е в полза на Коалиция за България, защото много хора бяха разочаровани от Бойко Борисов. Те останаха недоволни от липсата на реформи, на икономическо развитие, отсъствие на социален прогрес. Наистина се надявам, че бившият министър-председател Борисов ще си остане бивш и след изборите.
- Какви са очакванията ви и какво ще препоръчате на българските избиратели?
- Аз съм пристрастен. Надявам се, че след изборите победата ще е за коалицията, предвождана от социалистите. Надявам се, че те ще получат възможност да реализират програмата, която съм виждал. Дано получат шанс да реализират идеите за актуализацията на пенсиите, за инвестиции в работни места и квалификация. По време на тази кратка, но важна предизборна кампания Станишев и кандидатът за премиер Пламен Орешарски трябва да изяснят на хората между какво избират. Ако избирателите искат промяна, не бива да гласуват за ГЕРБ, а да подкрепят Коалиция за България. Наистина може да направите промяна, както го видяхме в Холандия миналата година. Социологическите проучвания са важни, но не винаги са верни. Хората искат промяна и това се видя от демонстрациите преди месец. Тези настроения ще бъдат фактор и при вземането на решение на 12 май и вероятно то ще е от полза за Коалиция за България.