"Наднормена" свобода

Заради карикатурите на пророка Мохамед Франция ще трябва да избира между свободата на словото и живота. Отделно в страната има излишък от "преяла", "затлъстяла" свобода, но и недостиг на мъдра толерантност между цивилизациите.

Във Франция, пък и изобщо на Запад, карикатурите на пророка Мохамед, публикувани през 2015 г.  в независимото сатирично издание "Шарли ебдо" и впоследствие разпространявани по един или друг начин, се отстояват като свобода на словото. И това е точно така. Е, на Запад избягват да припомнят, че карикатурите са видели бял свят най-вече по чисто финансови, пазарни причини: "Шарли ебдо" да си вдигне тиража, който в един момент (началото на 2015 г.) наистина скочи от 10 000 на 220 000 броя. Да си затворим очите и ние за този мотив, макар той да е определящ, и да погледнем на нещата  от към идейната им страна. И така, карикатурите осмиват исляма, те са рисувани от свободата на мисълта, която се смята да светая светих сред западните ценности. Не случайно преди време президентът Емануел Макрон заяви, че Франция ще продължи да защитава свободата на словото и няма да се отказва от карикатурите (макар сега да би отбой, че властта не стои зад тях)."Франция никога няма да се откаже от своите принципи и ценности, особено от свободата на словото и печата", кълне се и правителственият говорител Габриел Атал.

Добре, ама заради тази изографисаната свобода тези дни загинаха четирима души, а през 2015 г. цели 12 души. За съжаление, най-вероятно списъкът ще се попълва с още убити. Повечето от тях бяха абсолютно невинни хора и едва ли са искали да им прережат гърлата, да бъдат обезглавени и изобщо да станат жертви дори на свободата на словото. Да, на повърхността те са преди всичко жертви на ислямския фундаментализъм, но ако погледнем по-надълбоко, ще видим, че първопричината са именно карикатурите. И в тази връзка свободата на словото не носи ли и смърт? Не се ли превръща и в свобода-убиец. Когато ни се казва, че Франция ще продължи да защитава свободата на словото и няма да се отказва от нея, не ни ли се казва, че няма да се откаже от свободата убиец на невинни жертви?

Ако ги нямаше карикатурите, сега тези 16 души щяха да се радват на живота. Разбирам, те да бяха загинали, защото изправени пред дилемата Христос или Мохамед са предпочели първия. Но това не е така, а и са "странични жертви" за по-висок тираж. Именно  заради отнетия човешки живот карикатурите на "Шарли ебдо" са "наднормена", "преяла" волност, която гледа само да напълни "червото" на своята егоистична и обикновено нарцистична природа, без да мисли за последиците. В този смисъл на Запада определено му трябва трезва, "диетична" свобода, за да опазва живота (впрочем, същото важи и за протестиращите срещу ковид мерките).

На Запад много се говори за толерантност, издигната също като ценност от категорията на "светая светих". Но карикатурите на "Шарли ебдо" са мостра на антитърпимост към друга цивилизация. Все пак за 1,6 млрд мюсюлмани пророкът Мохамед е светиня и те се почувстваха лично обидени от тях. Не е трудно да бъдат разбрани, как ли ще се чувстваме ние, българите, ако някой се опита да направи карикатура на Апостола? И се оказва, че не е достатъчно в Западна Европа да има джамии и мюсюлманите свободно да се молят. За мъдрата толерантност трябва и нещо още, нещо доста повече: да се въздържаш  от хули към ценности, които не споделяш, стига да не са разрушителни за държавата и обществото ти. Това далеч не означава, че си заменил Христос с Мохамед.    

Ако сега християните са повече от мюсюлманите в съотношение 31% към 23%, прогнозите сочат, че в средата на века, числата ще се изравнят: 2,9 млрд християни и 2,8 млн. мюсюлмани. Как нашите цивилизации ще съжителстват, ако взаимно хулим светините си?